ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 130

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 62
17 май 2019 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕС) № 110/2008

1

 

*

Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно европейската гражданска инициатива ( 1 )

55

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета ( 1 )

82

 

*

Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО ( 1 )

92

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

17.5.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 130/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/787 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 април 2019 година

за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕС) № 110/2008

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 и член 114, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета (3) доказа, че успешно регулира сектора на спиртните напитки. Предвид натрупания в последно време опит и технологичните нововъведения обаче, развитието на пазара и променящите се очаквания на потребителите е необходимо да се актуализират правилата за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртните напитки, както и да се направи преглед на способите за регистрация и защита на географските указания на спиртните напитки.

(2)

Правилата, приложими за спиртните напитки, следва да допринесат за постигане на висока степен на защита на потребителите, премахване на информационната асиметрия, предотвратяване на измамните практики и постигане на прозрачност на пазара и лоялна конкуренция. С тях следва да се запази репутацията, която спиртните напитки на Съюза имат на вътрешния и на световния пазар, като продължават да се отчитат традиционните практики, използвани в производството на спиртни напитки, както и нарасналата необходимост от защита на потребителите и от информация. Технологичните нововъведения при спиртните напитки също следва да бъдат отчетени, когато служат за повишаване на качеството, без да се засяга традиционният характер на съответните спиртни напитки.

(3)

Спиртните напитки представляват важен пазар за селскостопанския сектор на Съюза и производството им е тясно свързано с този сектор. Тази връзка определя качеството, безопасността и репутацията на произведените в Съюза спиртни напитки. Поради това тази здрава връзка със сектора на селскостопанските хранителни продукти следва да се подчертае чрез регулаторната рамка.

(4)

Правилата, приложими за спиртните напитки, представляват специален случай в сравнение с общите правила, установени за сектора на селскостопанските хранителни продукти, и следва също така да са съобразени с традиционните методи на производство, използвани в различните държави членки.

(5)

В настоящия регламент следва да се установят ясни критерии за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртните напитки, както и за защитата на географските указания, без да се засяга многообразието на официалните езици и азбуките в Съюза. В него следва също така да се определят правилата за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход при производството на алкохолни напитки и за използването на официалните наименования на спиртните напитки при представянето и етикетирането на храните.

(6)

С цел да се отговори на очакванията на потребителите и да се спазят традиционните практики етиловият алкохол и дестилатите, използвани за производство на спиртни напитки, следва да са само от земеделски произход.

(7)

В интерес на потребителите настоящият регламент следва да се прилага за всички спиртни напитки, пуснати на пазара на Съюза, независимо дали са произведени в държавите членки или в трети държави. За да се запази и подобри репутацията на произведените в Съюза спиртни напитки на световния пазар, настоящият регламент следва да се прилага и за произведени в Съюза спиртни напитки за износ.

(8)

Определенията на спиртните напитки, техническите изисквания за тях и класифицирането им в категории следва да продължат да са съобразени с традиционните практики. Следва също така да се установят специални правила за някои спиртни напитки, които не са включени в списъка с категории.

(9)

Регламенти (ЕО) № 1333/2008 (4) и (ЕО) № 1334/2008 (5) на Европейския парламент и на Съвета се прилагат и за спиртните напитки. Необходимо е обаче да се установят допълнителни правила за оцветителите и ароматизантите, които се прилагат единствено за спиртните напитки. Необходимо е също така да се установят допълнителни правила за разреждането и разтварянето на ароматизантите, оцветителите и другите разрешени съставки, които следва да се прилагат само в производството на алкохолни напитки.

(10)

Следва да бъдат установени правилата относно официалните наименования, които да се използват за спиртните напитки, пускани на пазара на Съюза, за да се гарантира хармонизираното им използване на цялата територия на Съюза и за да се осигури прозрачността на информацията за потребителите.

(11)

Предвид значението и сложността на сектора на спиртните напитки е целесъобразно да се установят специални правила относно описанието, представянето и етикетирането на спиртните напитки, по-специално във връзка с използването на официални наименования, географски указания, съставни термини и загатвания в описанието, представянето и етикетирането.

(12)

Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6) следва да се прилага и за описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго. Във връзка с това, предвид значението и сложността на сектора на спиртните напитки, е целесъобразно в настоящия регламент да се установят специални правила за описанието, представянето и етикетирането на спиртните напитки, които надхвърлят предвиденото в Регламент (ЕС) № 1169/2011. С тези специални правила следва също така да се предотврати злоупотребата с термина „спиртна напитка“ и с официалните наименования на спиртни напитки във връзка с продукти, които не отговарят на определенията и изискванията, предвидени в настоящия регламент.

(13)

С цел да се осигури еднаквото използване на съставни термини и загатвания в държавите членки и на потребителите да се предостави подходяща информация, като по този начин те се защитават срещу въвеждане в заблуждение, е необходимо да се предвидят разпоредби за използването им при представянето на спиртни напитки и други храни. Целта на тези разпоредби е също така да се защити репутацията на спиртните напитки, използвани в този контекст.

(14)

С цел на потребителите да се предостави подходяща информация, следва да се предвидят разпоредби за описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, които отговарят на изискванията за смес или бленд.

(15)

Въпреки че е важно да се гарантира, че като цяло периодът на отлежаване и стареене, посочен в описанието, представянето и етикетирането, се отнася само за най-младата алкохолна съставка, за да се отчетат традиционните методи на отлежаване в държавите членки, чрез делегиран акт следва да се предвидят възможност за дерогация от общото правило и подходящи механизми за контрол във връзка с видовете brandies, произвеждани чрез традиционния процес на динамично отлежаване, познат като системата „criaderas y solera“ или системата „solera e criaderas“.

(16)

От съображения за правна сигурност и за да се гарантира предоставянето на подходяща информация на потребителите, използването на наименования на суровини или на прилагателни имена като официални наименования за някои спиртни напитки не следва да изключва използването на наименованията на тези суровини или на прилагателни имена при представянето и етикетирането на други храни. По същите причини използването на немската дума „geist“ като официално наименование на категория спиртни напитки не следва да изключва използването ѝ като популярно наименование, което допълва официалното наименование на други спиртни напитки или наименованието на други алкохолни напитки, при условие че тази употреба не въвежда потребителя в заблуждение.

(17)

С цел да се гарантира предоставянето на подходяща информация за потребителите и за да се подобри качеството на методите на производство, следва да е възможно официалното наименование на всяка спиртна напитка да бъде допълнено с термина „сух“ или „dry“, като терминът се превежда на езика или езиците на съответната държава членка или не се превежда, а се изписва с курсив, както е посочено в настоящия регламент, ако тази спиртна напитка не е била подсладена. Въпреки това, в съответствие с принципа, че информацията за храните не трябва да въвежда в заблуждение, по-специално като внушава, че храната притежава специални характеристики, въпреки че всички подобни храни ги притежават, това правило не следва да се прилага за спиртните напитки, които не може да се подслаждат, дори и за оформянето на вкуса, по-специално за whisky или whiskey. Това правило не следва да се прилага и за gin, дестилиран gin и London gin, за които следва да продължат да се прилагат специaлни правила за подслаждане и етикетиране. Следва също така да е възможно ликьорите, които се характеризират по-специално с тръпчив, горчив, пикантен, стипчив, кисел или цитрусов вкус, независимо от степента им на подслаждане, да бъдат етикетирани като „сух“ или „dry“. Не изглежда вероятно това етикетиране да въведе потребителя в заблуждение, тъй като при ликьорите има изискване за минимално съдържание на захар. Поради това при ликьорите терминът „сух“ или „dry“ не следва да обозначава, че спиртната напитка не е била подсладена.

(18)

За да се отчетат очакванията на потребителите по отношение на суровините, използвани за производството на водка, особено в държавите членки, които са традиционни производители на водка, следва да се предоставя подходяща информация за използваните суровини, когато водката е произведена от суровини от земеделски произход, различни от зърнени култури, картофи или от комбинация от зърнени култури и картофи.

(19)

С цел да се гарантира и контролира прилагането на законодателството, свързано с правилата за отлежаване и етикетиране, и с цел борба с измамите следва да стане задължително посочването на официалното наименование и на периода на отлежаване на всяка спиртна напитка в електронните административни документи.

(20)

В някои случаи стопанските субекти в хранителната промишленост желаят да посочат мястото на произход на спиртните напитки, което е различно от географски указания и търговски марки, за да привлекат вниманието на потребителите към качествата на своя продукт. Поради това следва да се предвидят специални разпоредби за обозначаването на мястото на произход в описанието, представянето и етикетирането на спиртните напитки. Освен това предвиденото в Регламент (ЕС) № 1169/2011 задължение за посочване на държавата на произход или мястото на произход на основната съставка не следва да се прилага за спиртните напитки, дори ако държавата на произход или мястото на произход на основната съставка на спиртната напитка е различно от мястото на произход, посочено в нейното описание, представяне или етикетиране.

(21)

За да се защити репутацията на някои спиртни напитки, следва да се предвидят разпоредби, уреждащи превода, транскрипцията и транслитерацията на официалните наименования за целите на износа.

(22)

За да се гарантира последователното прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат установени референтни методи на Съюза за анализ на спиртните напитки и на етиловия алкохол, използван при производството на спиртни напитки.

(23)

Следва да продължи да се прилага забраната за използването на капсули и фолио, изработени на основата на олово, за покриване на устройствата за затваряне на съдовете за спиртни напитки, с цел да се избегнат рискът от замърсяване, по-специално от случаен контакт с такива капсули или фолио, както и рискът от замърсяване на околната среда с отпадъци, съдържащи олово от такива капсули или фолио.

(24)

Във връзка със защитата на географските указания е важно да се има предвид и Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (наричано по-долу „Споразумението ТРИПС“), и по-специално членове 22 и 23 от него, както и Общото споразумение за митата и търговията („Споразумението ГАТТ“), включително член V от него относно свободния транзит, които бяха одобрени с Решение 94/800/ЕО на Съвета (7). В тази правна рамка, с цел засилване на защитата на географските указания и по-ефективна борба срещу подправянето, такава защита следва да се прилага и по отношение на стоките, които влизат в митническата територия на Съюза, без да бъдат допускани за свободно обращение, и са поставяни под специални митнически режими като тези, свързани с транзит, складиране, употреба за специфични цели или обработка.

(25)

Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (8) не се прилага за спиртните напитки. Ето защо следва да се установят правила за защита на географските указания на спиртните напитки. Географските указания следва да се регистрират от Комисията.

(26)

Следва да се определят процедури за регистрация, изменение и евентуално заличаване на географски указания на Съюза или трета държава в съответствие със Споразумението ТРИПС, като автоматично се признава статутът на съществуващите географски указания, които са защитени в Съюза. С цел да се съгласуват процедурните правила за географските указания във всички засегнати сектори, процедурите за спиртните напитки следва да се установят по подобие на по-изчерпателните и изпробвани на практика процедури за селскостопанските продукти и храните, предвидени в Регламент (ЕС) № 1151/2012, като се вземат предвид особеностите на спиртните напитки. Следва да се създаде електронен регистър за географски указания с цел опростяване на процедурите за регистрация, както и за да се гарантира, че за стопанските субекти в хранителната промишлености за потребителите е достъпна информация в електронен вид. Географските указания, защитени съгласно Регламент (ЕО) № 110/2008, следва автоматично да бъдат защитени съгласно настоящия регламент и да бъдат включени в електронния регистър. Комисията следва да приключи проверката на географските указания, съдържащи се в приложение III към Регламент (ЕО) № 110/2008, в съответствие с член 20 от същия регламент.

(27)

От съображения за съгласуваност с правилата, които се прилагат за географските указания на хранителните продукти, виното и ароматизираните винени продукти, наименованието на досието, в което се установяват спецификациите на спиртните напитки, регистрирани като географско указание, следва да бъде променено от „техническо досие“ на „продуктова спецификация“. Техническите досиета, представени като част от всяко заявление съгласно Регламент (ЕО) № 110/2008, следва да се считат за продуктови спецификации.

(28)

Връзката между търговските марки и географските указания на спиртните напитки следва да се поясни по отношение на критериите за отказ, отмяна и съвместно съществуване. Тези пояснения не следва да засягат правата, които са придобити от ползвателите на географски указания на национално равнище или които съществуват съгласно международни споразумения, сключени от държавите членки преди създаването на системата на Съюза за защита съгласно Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (9).

(29)

Запазването на висок стандарт за качество е от съществено значение, за да се поддържа репутацията и стойността на сектора на спиртните напитки. Органите на държавите членки следва да отговарят за запазването на този стандарт за качество чрез съответствието с настоящия регламент. Комисията следва да може да наблюдава и проверява това съответствие, за да се осигури еднаквото прилагане на настоящия регламент. Поради това Комисията и държавите членки следва да бъдат задължени да обменят съответната информация помежду си.

(30)

При прилагането на политика за качеството, и по-специално за да се даде възможност за постигане на високо качество на спиртните напитки и разнообразие в този сектор, държавите членки следва да могат да приемат правила за производството, описанието, представянето и етикетирането на спиртните напитки, произведени на територията им, които са по-строги от установените в настоящия регламент.

(31)

С цел да се отчетат променящите се изисквания на потребителите, технологичният напредък, развитието на съответните международни стандарти, необходимостта от подобряване на икономическите условия за производство и предлагане на пазара, традиционните методи на отлежаване и правото на третите държави вносителки, както и за да се гарантират законните интереси на производителите и стопанските субекти в хранителната промишленост по отношение на защитата на географските указания, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „Договорът“) във връзка със: измененията на техническите определения и изисквания за спиртните напитки, както и дерогациите от тези технически определения и изисквания; разрешаването на нови подслаждащи продукти; дерогациите във връзка с определянето на периода на отлежаване и стареене за brandy и създаването на публичен регистър на органите, отговарящи за надзора върху процесите на отлежаване; създаването на електронен регистър на географските указания на спиртните напитки и подробни правила за формата и съдържанието на този регистър; допълнителните условия във връзка със заявленията за защита на географско указание и предварителните национални процедури, контрола от страна на Комисията, процедурата за предявяване на възражения и заличаването на географски указания; условията и изискванията за процедурата във връзка с измененията на продуктовите спецификации; и измененията на някои определения и правила за описанието, представянето и етикетирането, както и на дерогациите от тези определения и правила. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (10). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(32)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с публикуването на единния документ в Официален вестник на Европейския съюз и във връзка с решенията за регистрация на наименования като географски указания, когато не е подадено възражение или допустимо мотивирано възражение или когато е подадено допустимо мотивирано възражение и е постигнато съгласие.

(33)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка със следните въпроси: правилата за използване на нови подслаждащи продукти; информацията, която се предоставя от държавите членки по отношение на органите, определени да упражняват надзор върху процесите на отлежаване; посочването на държавата на произход или мястото на произход в описанието, представянето и етикетирането на спиртните напитки; използването на символа на Съюза за защитени географски указания; подробните технически правила за референтните методи на Съюза за анализ на етилов алкохол, дестилати от земеделски произход и спиртни напитки; определянето на преходен период за използването на географски указания и удължаването на този период; отхвърлянето на заявления, когато условията за регистрация не са изпълнени преди предявяването на възражение; регистрацията или отхвърлянето на заявления за регистрация на географски указания, публикувани с цел предявяване на възражения, когато е предявено възражение и не е постигнато съгласие; одобряването или отхвърлянето на изменения на Съюза по отношение на продуктова спецификация; одобряването или отхвърлянето на искания за заличаване на регистрацията на географско указание; формата на продуктовата спецификация и мерките относно информацията, която се посочва в продуктовата спецификация по отношение на връзката между географския район и крайния продукт; процедурите, формата и представянето на заявленията, възраженията, заявленията за изменение и съобщенията относно изменения, както и процедурата за заличаване на географските указания; проверките и контрола, които следва да се осъществяват от държавите членки; както и необходимата информация, която се обменя за целите на прилагането на настоящия регламент. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(34)

За да се гарантира прилагането на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и Япония (12), беше необходимо да се предвиди дерогация от номиналните количества, установени в приложението към Директива 2007/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13) за спиртните напитки, за да се позволи пускането на пазара на Съюза на еднократно дестилирано шочу, произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония, в бутилки, чиито размери отговарят на традиционните в Япония. Тази дерогация беше въведена с Регламент (ЕС) 2018/1670 на Европейския парламент и на Съвета (14) и следва да продължи да се прилага.

(35)

Предвид естеството и обхвата на измененията, които трябва да се внесат в Регламент (ЕО) № 110/2008, е необходима нова правна рамка в тази област, за да се повишат правната сигурност, яснотата и прозрачността. Поради това Регламент (ЕО) № 110/2008 следва да бъде отменен.

(36)

За да се защитят законните интереси на съответните производители или заинтересовани страни да се възползват от публичността, давана на единните документи съгласно новата правна рамка, следва да бъде възможно единните документи за географски указания, регистрирани съгласно Регламент (ЕО) № 110/2008, да се публикуват по искане на съответните държави членки.

(37)

Тъй като правилата относно географските указания засилват защитата на стопанските субекти, тези правила следва да започнат да се прилагат две седмици след влизането в сила на настоящия регламент. Следва да се предвидят обаче подходящи мерки за улесняване на плавния преход от правилата, предвидени в Регламент (ЕО) № 110/2008, към правилата, установени в настоящия регламент.

(38)

По отношение на правилата, свързани с географските указания, следва да се предвиди достатъчно време, за да се улесни плавният преход от правилата, предвидени в Регламент (ЕО) № 110/2008, към правилата, установени в настоящия регламент.

(39)

Следва да се разреши търговията с наличните запаси на спиртни напитки да продължи и след началните дати на прилагане на настоящия регламент, до изчерпването им,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБХВАТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И КАТЕГОРИИ СПИРТНИ НАПИТКИ

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се установяват правилата за:

определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртните напитки, както и за защитата на географските указания на спиртните напитки,

етиловия алкохол и дестилатите, използвани при производството на алкохолни напитки, както и за

използването на официалните наименования на спиртните напитки при представянето и етикетирането на храни, различни от спиртни напитки.

2.   Настоящият регламент се прилага за продуктите, посочени в параграф 1, които са пуснати на пазара на Съюза, независимо дали са произведени в Съюза или в трети държави, както и за продуктите, произведени в Съюза за износ.

3.   По отношение на защитата на географските указания глава III от настоящия регламент се прилага и за стоки, влизащи на митническата територия на Съюза, без да бъдат допускани за свободно обращение.

Член 2

Определение и изисквания за спиртните напитки

За целите на настоящия регламент спиртна напитка означава алкохолна напитка, която отговаря на следните изисквания:

а)

предназначена е за консумация от човека;

б)

има специфични органолептични качества;

в)

има минимално обемно алкохолно съдържание от 15 %, с изключение на спиртни напитки, отговарящи на изискванията за категория 39 от приложение I;

г)

била е произведена:

i)

директно посредством някой от следните методи, поотделно или в комбинация:

дестилация на ферментирали продукти, със или без добавяне на ароматизанти или храни с ароматични свойства,

накисване или друга подобна обработка на растителни продукти в етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход или спиртни напитки, или комбинация от посочените,

добавяне, поотделно или в комбинация, към етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход или спиртни напитки на някой от следните продукти:

ароматизанти, използвани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1334/2008,

оцветители, използвани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1333/2008,

други разрешени съставки, използвани в съответствие с регламенти (ЕО) № 1333/2008 и (ЕО) № 1334/2008,

подслаждащи продукти,

други селскостопански продукти,

храни; или

ii)

посредством добавяне, поотделно или в комбинация, към нея на някой от следните продукти:

други спиртни напитки,

етилов алкохол от земеделски произход,

дестилати от земеделски произход,

други храни;

д)

не попада в кодове по КН 2203, 2204, 2205, 2206 и 2207;

е)

ако при производството ѝ е добавена вода, която може да бъде дестилирана, деминерализирана, дейонизирана или омекотена:

i)

качеството на тази вода е в съответствие с Директива 98/83/ЕО на Съвета (15) и Директива № 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16); и

ii)

алкохолното съдържание на спиртната напитка след добавянето на вода продължава да отговаря на минималното обемно алкохолно съдържание, предвидено в буква в) от настоящия член или в съответната категория спиртни напитки, посочена в приложение I.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„официално наименование“ означава наименованието, под което се пуска на пазара дадена спиртна напитка, по смисъла на член 2, параграф 2, буква н) от Регламент (ЕС) № 1169/2011;

2)

„съставен термин“ означава — във връзка с описанието, представянето и етикетирането на алкохолна напитка — комбинацията от официалното наименование, посочено в категориите спиртни напитки от приложение I, или географското указание за спиртната напитка, от която произхожда цялото количество алкохол в крайния продукт, и едно или повече от следните:

а)

наименованието на една или повече храни, различни от алкохолни напитки и различни от храните, използвани за производството на тази спиртна напитка в съответствие с приложение I, или прилагателните имена, произтичащи от тези наименования;

б)

термините „ликьор“ или „крем“;

3)

„загатване“ означава прякото или непрякото препращане към едно или повече официални наименования, определени в рамките на категориите спиртни напитки, посочени в приложение I, или към едно или повече географски указания за спиртни напитки, различно от позоваването на съставен термин или на списък на съставките съгласно член 13, параграфи 2, 3 и 4, в описанието, представянето или етикетирането на:

а)

храна, различна от спиртна напитка; или

б)

спиртна напитка, която отговаря на изискванията за категории 33 — 40 от приложение I;

4)

„географско указание“ означава указание, което определя спиртната напитка като произхождаща от територията на държава, район или местност на тази територия, когато определено качество, репутация или друга характеристика на спиртната напитка основно се дължат на географския ѝ произход;

5)

„продуктова спецификация“ означава досие, приложено към заявлението за предоставяне на защита на географско указание, в което се определят спецификациите, на които трябва да отговаря съответната спиртна напитка, и което е наричано „техническо досие“ в Регламент (ЕО) № 110/2008;

6)

„група“ означава всяко сдружение, независимо от правната му форма, съставено основно от производители или преработватели, работещи със съответните спиртни напитки;

7)

„родово наименование“ означава наименование на спиртна напитка, което е станало родово и което, въпреки че е свързано с мястото или района, където първоначално се е произвеждала или продавала тази спиртна напитка, е станало общо наименование на спиртната напитка в Съюза;

8)

„зрително поле“ означава зрително поле съгласно определението в член 2, параграф 2, буква к) от Регламент (ЕС) № 1169/2011;

9)

„да се смеси“ означава да се комбинира спиртна напитка, която е включена в категория спиртни напитки, посочена в приложение I, или в географско указание, с едно или повече от следните:

а)

други спиртни напитки, които не са включени в същата категория спиртни напитки, посочена в приложение I;

б)

дестилати от земеделски произход;

в)

етилов алкохол от земеделски произход;

10)

„смес“ означава спиртна напитка, която е била подложена на смесване;

11)

„да се подложи на блендинг“ означава да се комбинират две или повече спиртни напитки от една и съща категория, които се отличават една от друга единствено по някои несъществени разлики в състава, дължащи се на един или повече от следните фактори:

а)

метод на производство;

б)

използвани дестилационни съоръжения;

в)

период на отлежаване и стареене;

г)

географски район на производство;

така произведената спиртна напитка се включва в същата категория спиртни напитки като оригиналните спиртни напитки преди блендинга;

12)

„бленд“ означава спиртна напитка, която е била подложена на блендинг.

Член 4

Технически определения и изисквания

За целите на настоящия регламент се прилагат следните технически определения и изисквания:

1)

„описание“ означава термините, използвани при етикетирането, представянето и опаковането на спиртни напитки, в придружаващите документи при превоза на спиртни напитки, в търговските документи, по-специално фактурите и разписките за доставка, както и в рекламата на спиртни напитки;

2)

„представяне“ означава термините, използвани върху етикетите и опаковките, както и в рекламата и търговските промоции на продукти, в изображения или други подобни, както и върху съда, включително върху бутилката или затварящото устройство;

3)

„етикетиране“ означава всички думи, сведения, търговски марки, маркови имена, изображения или символи, свързани с даден продукт и поставени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или яка, които придружават този продукт или се отнасят до него;

4)

„етикет“ означава всяка маркировка, марково име, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху опаковката или съда с храна или закрепено към тях;

5)

„опаковка“ означава предпазните обвивки, картонени кутии, каси, съдове и бутилки, използвани при превоза или продажбата на спиртни напитки;

6)

„дестилация“ означава процес на термично разделяне, включващ един или повече етапа на разделяне, предназначени за постигане на определени органолептични свойства или по-висока концентрация на алкохол, или и двете, независимо дали тези етапи протичат при нормално налягане или под вакуум, в зависимост от използвания дестилационен апарат, и може да означава еднократна дестилация, многократна дестилация или редестилация;

7)

„дестилат от земеделски произход“ означава алкохолна течност, получена в резултат на дестилацията, след алкохолна ферментация, на селскостопанските продукти, изброени в приложение I към Договора, която не притежава свойствата на етиловия алкохол и е запазила аромата и вкуса на използваните суровини;

8)

„да се подслади“ означава да се използват един или повече подслаждащи продукти в производството на спиртни напитки;

9)

„подслаждащи продукти“ означава:

а)

полубяла захар, бяла захар, екстра бяла захар, декстроза, фруктоза, глюкозен сироп, захарен разтвор, разтвор на инвертна захар и сироп на инвертна захар съгласно определенията в част А от приложението към Директива 2001/111/ЕО на Съвета (17);

б)

ректифицирана концентрирана гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст и прясна гроздова мъст;

в)

карамелизирана захар, която е продукт, получен изключително при контролирано загряване на захароза без основи, неорганични киселини и други химически добавки;

г)

пчелен мед съгласно определението в точка 1 от приложение I към Директива 2001/110/ЕО на Съвета (18);

д)

сироп от рожкови;

е)

други натурални въглехидратни вещества, имащи подобен ефект като продуктите, посочени в букви а) — д);

10)

„добавяне на алкохол“ означава добавяне на етилов алкохол от земеделски произход или дестилати от земеделски произход, или и двете, към спиртна напитка; това добавяне не включва използването на алкохол за разреждане или разтваряне на оцветители, ароматизанти или други разрешени съставки, използвани в производството на спиртни напитки;

11)

„отлежаване“ или „стареене“ означава съхранението на спиртна напитка в подходящи съдове за определен срок, с цел да се осигури възможност тази спиртна напитка да претърпи естествените реакции, които придават специфичните характеристики на тази спиртна напитка;

12)

„да се ароматизира“ означава да се добавят ароматизанти или храни с ароматични свойства в производството на спиртни напитки посредством един или повече от следните процеси: добавяне, запарване, накисване, алкохолна ферментация или дестилация на алкохол при наличието на ароматизанти или храни с ароматични свойства;

13)

„ароматизанти“ означава ароматизанти съгласно определението в член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1334/2008;

14)

„ароматично вещество“ означава ароматично вещество съгласно определението в член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1334/2008;

15)

„естествено ароматично вещество“ означава естествено ароматично вещество съгласно определението в член 3, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1334/2008;

16)

„ароматичен препарат“ означава ароматичен препарат съгласно определението в член 3, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1334/2008;

17)

„други ароматизанти“ означава други ароматизанти съгласно определението в член 3, параграф 2, буква з) от Регламент (ЕО) № 1334/2008;

18)

„храни с ароматични свойства“ означава храни съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (19), които се използват в производството на спиртни напитки с основната цел да ги ароматизират;

19)

„да се оцвети“ означава да се използват един или повече оцветители в производството на спиртни напитки;

20)

„оцветители“ означава оцветители съгласно определението в точка 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1333/2008;

21)

„карамел“ означава добавка в храните, съответстваща на E-номерата E 150a, E 150b, E 150c или E 150d и отнасяща се до продукти с повече или по-малко интензивен кафяв цвят, предназначени за оцветяване, както е посочено в част Б от приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008; „карамел“ не съответства на захарния ароматен продукт, получаван от нагряването на захари и използван за овкусяване;

22)

„други разрешени съставки“ означава хранителни съставки с ароматични свойства, разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 1334/2008, и хранителни съставки, различни от оцветители, разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 1333/2008;

23)

„обемно алкохолно съдържание“ означава съотношението между обема на чистия алкохол, съдържащ се в даден продукт при температура 20oС, и общия обем на този продукт при същата температура;

24)

„съдържание на летливи вещества“ означава количеството летливи вещества, различни от етилов алкохол и метанол, съдържащо се в спиртна напитка, произведена изключително чрез дестилация.

Член 5

Определение и изисквания за етиловия алкохол от земеделски произход

За целите на настоящия регламент етилов алкохол от земеделски произход представлява течност, която отговаря на следните изисквания:

а)

получена е изключително от продуктите, изброени в приложение I към Договора;

б)

няма осезаем вкус освен този на вложените в производството ѝ суровини;

в)

минималното обемно алкохолно съдържание е 96,0 %;

г)

максимално допустимите граници на остатъчни вещества не превишават следните стойности:

i)

обща киселинност (изразена в оцетна киселина): 1,5 грама на хектолитър алкохол при 100 об. %;

ii)

естери (изразени в етилацетат): 1,3 грама на хектолитър алкохол при 100 об. %;

iii)

алдехиди (изразени в ацеталдехид): 0,5 грама на хектолитър алкохол при 100 об. %;

iv)

висши алкохоли (изразени във 2-метил-1-пропанол): 0,5 грама на хектолитър алкохол при 100 об. %;

v)

метанол: 30 грама на хектолитър алкохол при 100 об. %;

vi)

сух екстракт: 1,5 грама на хектолитър алкохол при 100 об. %;

vii)

летливи азотни основи (изразени в азот): 0,1 грама азот на хектолитър алкохол при 100 об. %;

viii)

фурфурол: без следи от наличие на такъв.

Член 6

Етилов алкохол и дестилати, използвани в алкохолните напитки

1.   Етиловият алкохол и дестилатите, използвани в производството на спиртни напитки, са изключително от земеделски произход по смисъла на приложение I към Договора.

2.   За разреждането или разтварянето на оцветители, ароматизанти или други разрешени съставки, използвани в производството на алкохолни напитки, не може да се използва алкохол, различен от етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход или спиртни напитки от категории 1 — 14 от приложение I. Използването на такъв алкохол за разреждане или разтваряне на оцветители, ароматизанти или други разрешени съставки е допустимо само в точно необходимите за тази цел количества.

3.   Алкохолните напитки не могат да съдържат синтетичен спирт, нито друг алкохол от неземеделски произход по смисъла на приложение I към Договора.

Член 7

Категории спиртни напитки

1.   Спиртните напитки се разпределят в категории в съответствие с общите правила, предвидени в настоящия член, и със специалните правила, предвидени в приложение I.

2.   Без да се засягат специалните правила, установени за всяка от категориите спиртни напитки 1 — 14 от приложение I, спиртните напитки в тези категории трябва:

а)

да са произведени чрез алкохолна ферментация и дестилация и да са получени изключително от суровините, предвидени за съответната категория спиртни напитки в приложение I;

б)

да не съдържат добавен алкохол, независимо дали е разреден или не;

в)

да не са ароматизирани;

г)

да не са оцветени с нищо освен с карамел, използван само за коригиране на цвета на тези спиртни напитки;

д)

да не са подсладени освен с цел да се оформи завършеният вкус на продукта; максималното съдържание на подслаждащи продукти, изразено в инвертна захар, не може да надвишава праговете, определени за всяка категория в приложение I;

е)

да не съдържат добавки, различни от цели непреработени компоненти от суровината, от която е получен алкохолът, и те се използват главно за декоративни цели.

3.   Без да се засягат специалните правила, установени за всяка от категориите спиртни напитки 15 — 44 от приложение I, спиртните напитки в тези категории може:

а)

да са произведени от която и да било от земеделски суровини, изброени в приложение I към Договора;

б)

да съдържат добавен алкохол;

в)

да съдържат ароматични вещества, естествени ароматични вещества, ароматични препарати и храни с ароматични свойства;

г)

да са оцветени;

д)

да са подсладени.

4.   Без да се засягат специалните правила, установени в приложение II, спиртните напитки, които не отговарят на специалните правила, установени за всяка категория, посочена в приложение I, може:

а)

да са произведени от всички земеделски суровини, изброени в приложение I към Договора, или от каквито и да е храни, или и от двете;

б)

да съдържат добавен алкохол;

в)

да са ароматизирани;

г)

да са оцветени;

д)

да са подсладени.

Член 8

Делегирани и изпълнителни правомощия

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член 46 делегирани актове за изменение на настоящия регламент, с които се внасят изменения в техническите определения и изисквания, установени в член 2, буква е) и членове 4 и 5.

Делегираните актове, посочени в първа алинея, се ограничават строго до удовлетворяване на доказани потребности, произтичащи от променящите се изисквания на потребителите, технологичния напредък и необходимостта от продуктови иновации.

Комисията приема отделен делегиран акт за всяко техническо определение или изискване, посочено в първа алинея.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член 46 делегирани актове за допълнение на настоящия регламент, с които се предвиждат, в изключителни случаи, когато правото на третата държава вносител го изисква, дерогации от изискванията, установени в член 2, буква е) и членове 4 и 5, от изискванията, установени в категориите спиртни напитки, посочени в приложение I, и от специалните правила за някои спиртни напитки, установени в приложение II.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член 46 делегирани актове за допълнение на настоящия регламент, с които се определя кои други естествени вещества или земеделски суровини, имащи подобен ефект като продуктите, посочени в член 4, параграф 9, букви а) — д), са разрешени в Съюза като подслаждащи продукти в производството на спиртни напитки.

4.   Комисията може да приема чрез актове за изпълнение еднакви правила за използването на други естествени вещества или земеделски суровини, разрешени съгласно делегирани актове като подслаждащи продукти в производството на спиртни напитки съгласно параграф 3, като в тях се определят по-специално съответните коефициенти на преобразуване при подслаждането. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 47, параграф 2.

ГЛАВА II

ОПИСАНИЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ЕТИКЕТИРАНЕ НА СПИРТНИТЕ НАПИТКИ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАИМЕНОВАНИЯТА НА СПИРТНИТЕ НАПИТКИ ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕТО И ЕТИКЕТИРАНЕТО НА ДРУГИ ХРАНИ

Член 9

Представяне и етикетиране

Спиртните напитки, пуснати на пазара на Съюза, трябва да отговарят на изискванията за представяне и етикетиране, установени в Регламент (ЕС) № 1169/2011, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.

Член 10

Официални наименования на спиртните напитки

1.   Наименованието на спиртната напитка е официалното ѝ наименование.

Спиртните напитки се обозначават с официалните наименования в своето описание, представяне и етикетиране.

Официалните наименования се посочват ясно и видимо върху етикета на спиртната напитка и не се заменят или променят.

2.   Като официално наименование на спиртните напитки, които отговарят на изискванията за категория спиртни напитки, посочена в приложение I, се използва наименованието на тази категория, освен ако за тази категория не се позволява използването на друго официално наименование.

3.   За спиртна напитка, която не отговаря на изискванията, установени за категориите спиртни напитки, посочени в приложение I, се използва официалното наименование „спиртна напитка“.

4.   Спиртна напитка, която отговаря на изискванията за повече от една от категориите спиртни напитки, посочени в приложение I, може да се пуска на пазара под едно или повече официални наименования, предвидени за тези категории в приложение I.

5.   Независимо от параграфи 1 и 2 от настоящия член, официалното наименование на спиртна напитка може:

а)

да се допълни или замени от географско указание, посочено в глава III. В този случай географското указание може да бъде допълнено с термин, разрешен съгласно съответната продуктова спецификация, при условие че това не въвежда потребителя в заблуждение; и

б)

да се замени от съставен термин, който включва термините „ликьор“ или „крем“, при условие че крайният продукт отговаря на изискванията за категория 33 от приложение I.

6.   Без да се засягат Регламент (ЕС) № 1169/2011 и специалните правила, установени за категориите спиртни напитки в приложение I към настоящия регламент, официалното наименование на спиртна напитка може да бъде допълнено от:

а)

наименование или географско указание, предвидено в законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приложими в държавата членка, в която спиртната напитка се пуска на пазара, при условие че това не въвежда потребителя в заблуждение;

б)

обичайно наименование съгласно определението в член 2, параграф 2, буква о) от Регламент (ЕС) № 1169/2011, при условие че това не въвежда потребителя в заблуждение;

в)

съставен термин или загатване в съответствие с членове 11 и 12;

г)

термина „бленд“, „блендинг“ или „блендид“, при условие че спиртната напитка е била подложена на блендинг;

д)

термина „смес“, „смесен“ или „смесена спиртна напитка“, при условие че спиртната напитка е била подложена на смесване; или

е)

термина „сух“ или „dry“ с изключение на спиртните напитки, които отговарят на изискванията на категория 2 от приложение I, без да се засягат специфичните изисквания, установени в категории 20 – 22 от приложение I, и при условие че спиртната напитка не е била подсладена, дори и за да се оформи вкусът. Чрез дерогация от първата част на настоящата буква терминът „сух“ или „dry“ може да допълва официалното наименование на спиртните напитки, които отговарят на изискванията за категория 33 и които са били съответно подсладени.

7.   Без да се засягат членове 11 и 12 и член 13, параграфи 2, 3 и 4, се забранява използването на официалните наименования, посочени в параграф 2 от настоящия член, или на географски указания в описанието, представянето или етикетирането на напитки, които не отговарят на изискванията на съответната категория, посочена в приложение I, или на съответното географско указание. Тази забрана се прилага и когато такива официални наименования или географски указания се използват заедно с думи или фрази като „вид“, „тип“, „стил“, „произведен от“, „с аромат на“ или други сходни термини.

Без да се засяга член 12, параграф 1, ароматизантите, които имитират спиртна напитка, или използването им в производството на храна, различна от напитка, могат да съдържат в своето представяне и етикетиране препратки към официалните наименования, посочени в параграф 2 от настоящия член, при условие че тези официални наименования са допълнени с термина „с аромат на“ или други подобни термини. Географските указания не могат да се използват за описание на такива ароматизанти.

Член 11

Съставни термини

1.   В описанието, представянето и етикетирането на алкохолна напитка използването в съставен термин на официално наименование, предвидено в категориите спиртни напитки, посочени в приложение I, или на географско указание за спиртни напитки се разрешава, при условие че:

а)

алкохолът, използван за производството на алкохолната напитка, е с произход изключително от спиртната напитка, посочена в съставния термин, с изключение на алкохола, който може да присъства в ароматизанти, оцветители или други разрешени съставки, използвани за производството на тази алкохолна напитка; и

б)

спиртната напитка не е била разредена с добавяне само на вода, така че алкохолното ѝ съдържание е под минималното, предвидено за съответната категория спиртни напитки, посочена в приложение I.

2.   Без да се засягат предвидените в член 10 официални наименования, термините „алкохол“, „спиртна“, „напитка“, „спиртна напитка“ и „вода“ не могат да бъдат част от съставен термин, описващ алкохолна напитка.

3.   Съставните термини, описващи алкохолна напитка:

а)

се изписват с еднакви букви със същия шрифт, размер и цвят;

б)

не се прекъсват с текстови или графични елементи, които не са част от тях; и

в)

не се изписват в размер на шрифта, който е по-голям от шрифта, използван за наименованието на алкохолната напитка.

Член 12

Загатвания

1.   При представянето и етикетирането на храна, различна от алкохолна напитка, загатването за официалните наименования, предвидени в една или повече категории спиртни напитки, посочени в приложение I, или за едно или повече географски указания за спиртни напитки, се разрешава, при условие че алкохолът, използван в производството на храната, е с произход изключително от спиртната напитка или спиртните напитки, посочени в загатването, с изключение на алкохола, който може да присъства в ароматизанти, оцветители или други разрешени съставки, използвани за производството на тази храна.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член и без да се засягат регламенти (ЕС) № 1308/2013 (20) и (ЕС) № 251/2014 (21) на Европейския парламент и на Съвета, се разрешава загатването в представянето и етикетирането на алкохолна напитка, различна от спиртна напитка, за официалните наименования, предвидени в една или повече категории спиртни напитки, посочени в приложение I към настоящия регламент, или за едно или повече географски указания за спиртни напитки, при условие че:

а)

добавеният алкохол е с произход изключително от спиртната напитка или спиртните напитки, посочени в загатването; и

б)

съдържанието на всяка алкохолна съставка е посочено най-малко веднъж в същото зрително поле като загатването в низходящ ред на използваните количества. Това съдържание се равнява на процентното съотношение между обема на чистия алкохол, който представлява съставката, и общото обемно съдържание на чист алкохол в крайния продукт.

3.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член и от член 13, параграф 4, в описанието, представянето и етикетирането на спиртна напитка, която отговаря на изискванията за категории 33 — 40 от приложение I, загатването за официалните наименования, предвидени в една или повече категории спиртни напитки, посочени в същото приложение, или за едно или повече географски указания за спиртни напитки се разрешава, при условие че:

а)

добавеният алкохол е с произход изключително от спиртната напитка или спиртните напитки, посочени в загатването;

б)

съдържанието на всяка алкохолна съставка е посочено най-малко веднъж в същото зрително поле като загатването в низходящ ред на използваните количества. Това съдържание се равнява на процентното съотношение между обема на чистия алкохол, който представлява съставката, и общото обемно съдържание на чист алкохол в крайния продукт; и

в)

терминът „cream“ не е част от официалното наименование на спиртната напитка, което отговаря на изискванията за категории 33 — 40 от приложение I, или в официалното наименование на спиртната напитка или спиртните напитки, посочени в загатването.

4.   Посочените в параграфи 2 и 3 загатвания:

а)

не може да бъдат на същия ред, на който е наименованието на алкохолната напитка; и

б)

се изписват с размер на шрифта, който не е по-голям от половината от размера на шрифта, използван за наименованието на алкохолната напитка, а когато се използват съставни термини — с размер на шрифта, който не е по-голям от половината от размера на шрифта, използван за такива съставни термини в съответствие с член 11, параграф 3, буква в).

Член 13

Допълнителни правила за описание, представяне и етикетиране

1.   Описанието, представянето или етикетирането на дадена спиртна напитка може да указва суровините, използвани за произвеждането на етиловия алкохол от земеделски произход или дестилатите от земеделски произход, използвани в производството на тази спиртна напитка, само когато този етилов алкохол или тези дестилати са получени изключително от тези суровини. В такъв случай се посочва всеки вложен етилов алкохол от земеделски произход или дестилат от земеделски произход, в низходящ ред според количеството на обем чист алкохол.

2.   Официалните наименования, посочени в член 10, могат да се включат в списък на съставките за храни, при условие че списъкът е в съответствие с членове 18 — 22 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

3.   При смес или бленд официалните наименования, които са предвидени в категориите спиртни напитки, посочени в приложение I, или географските указания за спиртни напитки могат да бъдат посочени единствено в списък на алкохолните съставки, поместен в същото зрително поле като официалното наименование на спиртната напитка.

В случая по първа алинея списъкът на алкохолните съставки се придружава от най-малко един от термините, посочени в член 10, параграф 6, букви г) и д). Както списъкът на алкохолните съставки, така и придружаващият го термин се поместват в същото зрително поле, в което е и официалното наименование на спиртната напитка, изписани с еднакви букви със същия шрифт и цвят и с размер на шрифта, който е не по-голям от половината от размера на шрифта, използван за официалното наименование.

Освен това съдържанието на всяка алкохолна съставка в списъка на алкохолните съставки се изразява най-малко веднъж в проценти, в низходящ ред според използваните количества. Това съдържание се равнява на процентното съотношение между обема на чистия алкохол, който представлява съставката, и общото обемно съдържание на чист алкохол на сместа.

Настоящият параграф не се прилага за бленд, произведен от спиртни напитки, обхванати от същото географско указание, или за бленд, в който никоя от спиртните напитки не е обхваната от географско указание.

4.   Чрез дерогация от параграф 3 от настоящия член, ако сместа отговаря на изискванията за една от категориите спиртни напитки, установени в приложение I, тази смес се обозначава с официалното наименование, предвидено в съответната категория.

В случая по първа алинея описанието, представянето или етикетирането на сместа може да съдържа официалните наименования, посочени в приложение I, или географските указания, съответстващи на спиртните напитки, които са смесени, при условие че тези наименования са изписани:

а)

само в списък на всички алкохолни съставки, съдържащи се в сместа, с еднакви букви със същия шрифт и цвят и с размер на шрифта, който е не по-голям от половината от размера на шрифта, използван за официалното наименование; и

б)

най-малко веднъж в същото зрително поле като официалното наименование на сместа.

Освен това съдържанието на всяка алкохолна съставка в списъка на алкохолните съставки се изразява най-малко веднъж в проценти, в низходящ ред според използваните количества. Това съдържание се равнява на процентното съотношение между обема на чистия алкохол, който представлява съставката, и общото обемно съдържание на чист алкохол на сместа.

5.   Използването на наименованията на растителни суровини, които се използват като официални наименования на някои спиртни напитки, не засяга използването на наименованията на тези растителни суровини при представянето и етикетирането на други храни. Наименованията на тези суровини могат да се използват в описанието, представянето или етикетирането на други спиртни напитки, при условие че това използване не въвежда потребителя в заблуждение.

6.   Периодът на отлежаване и стареене може да бъде посочен в описанието, представянето или етикетирането на спиртна напитка само когато се отнася до най-младата алкохолна съставка на спиртната напитка и при условие че всички операции по отлежаване на спиртната напитка протичат под финансовия надзор на държава членка или под надзор, който осигурява равностойни гаранции. Комисията създава публичен регистър, съдържащ списък на органите във всяка държава членка, отговарящи за надзора върху процесите на отлежаването.

7.   Официалното наименование на спиртната напитка се посочва в електронния административен документ, посочен в Регламент (ЕО) № 684/2009 на Комисията (22). Когато в описанието, представянето или етикетирането на спиртната напитка е посочен периодът на отлежаване и стареене, той трябва да бъде отразен и в този електронен административен документ.

Член 14

Посочване на мястото на произход

1.   Когато мястото на произход на спиртната напитка, различно от географско указание или търговска марка, е посочено в неговото описание, представяне или етикетиране, то съответства на мястото или района, където е протекла фазата от процеса на производство, която е придала на спиртната напитка нейните характеристики и окончателните ѝ съществени качества.

2.   По отношение на спиртните напитки не се изисква посочването на държавата на произход или на мястото на произход на основната съставка съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Член 15

Език, използван за наименованията на спиртните напитки

1.   Термините в курсив в приложения I и II и географските указания не се превеждат нито на етикета, нито при описанието и представянето на спиртните напитки.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, в случай че спиртните напитки са произведени в Съюза и са предназначени за износ, посочените в параграф 1 термини и географски указания могат да се придружават от преводи, транскрипции или транслитерации, при условие че термините и географските указания на оригиналния език не са скрити.

Член 16

Използване на символ на Съюза за географски указания

Символът на Съюза на защитените географски указания, установен съгласно член 12, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, може да бъде използван за описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, чиито наименования са географски указания.

Член 17

Забрана за използване на капсули, изработени на основата на олово, и на фолио, изработено на основата на олово

Спиртните напитки за продажба или пускане на пазара не се съхраняват в съдове със затварящи устройства, покрити с капсули, изработени на основата на олово, или с фолио, изработено на основата на олово.

Член 18

Референтни методи на Съюза за анализ

1.   Когато се извършва анализ на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход или спиртни напитки с цел да се провери дали отговарят на изискванията на настоящия регламент, този анализ трябва да бъде в съответствие с референтните методи на Съюза за анализ за определяне на техния химичен и физичен състав и органолептични свойства.

Разрешава се използването на други методи за анализ, като за това носи отговорност директорът на лабораторията, при условие че точността, повторяемостта и възпроизводимостта на тези методи са най-малко равностойни на тези на съответните референтни методи на Съюза за анализ.

2.   Когато няма установени методи на Съюза за анализ за откриване и количествено определяне на веществата, съдържащи се в конкретна спиртна напитка, се използват един или повече от следните методи:

а)

методи за анализ, които са утвърдени с международно признати процедури и които отговарят по-специално на критериите, установени в приложение III към Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (23);

б)

методи за анализ, които са в съответствие с препоръчваните стандарти на Международната организация по стандартизация (ISO);

в)

методи за анализ, признати и публикувани от Международната организация по лозата и виното (OIV); или

г)

при липса на метод от посочените в букви а), б) или в), поради съображения, свързани с неговата точност, повторяемост и възпроизводимост:

метод за анализ, одобрен от съответната държава членка;

когато е необходимо — всеки друг подходящ метод за анализ.

Член 19

Делегирани правомощия

1.   За да се вземе предвид традиционният за държавите членки процес на динамично отлежаване на brandy, познат като „criaderas y solera“ или „solera e criaderas“, описан в приложение III, на Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член 46 делегирани актове за допълнение на настоящия регламент чрез:

а)

установяване на дерогации от член 13, параграф 6 относно посочването на периода на отлежаване и стареене в описанието, представянето или етикетирането на такова brandy; и

б)

установяване на подходящи механизми за контрол на такова brandy.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член 46 делегирани актове за допълнение на настоящия регламент във връзка със създаването на публичен регистър, в който са изброени органите, определени от всяка държава членка за упражняване на надзор върху процесите на отлежаване съгласно член 13, параграф 6.

Член 20

Изпълнителни правомощия

Чрез актове за изпълнение Комисията може да приема:

а)

правилата, необходими за предоставяне на информация от държавите членки по отношение на органите, определени за упражняване на надзор върху процесите на отлежаване съгласно член 13, параграф 6;

б)

еднакви правила за посочване на държавата на произход или мястото на произход в описанието, представянето или етикетирането на спиртните напитки съгласно член 14;

в)

правила относно използването на символа на Съюза, посочен в член 16, в описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки;

г)

подробни технически правила относно референтните методи на Съюза за анализ, посочени в член 18.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 47, параграф 2.

ГЛАВА III

ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Член 21

Защита на географските указания

1.   Географските указания, защитени в съответствие с настоящия регламент, могат да се използват от всеки стопански субект, предлагащ на пазара спиртна напитка, произведена в съответствие със съответната ѝ продуктова спецификация.

2.   Географските указания, защитени в съответствие с настоящия регламент, са защитени от:

а)

всяко пряко или косвено използване за търговски цели на регистрирано наименование по отношение на продукти, които не попадат в обхвата на регистрацията, в случай че тези продукти са сходни с продуктите, регистрирани под това наименование, или в случай че използването на наименованието е свързано с използване на репутацията на защитеното наименование, включително когато тези продукти са използвани като съставка;

б)

всяка злоупотреба, имитиране или намек дори ако е отбелязан истинският произход на продуктите или услугите или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз като „вид“, „тип“, „метод“, „както се произвежда във“, „имитация“, „с аромат на“, „подобен(о) на“ или друг подобен израз, включително когато тези продукти са използвани като съставка;

в)

всяко друго невярно или заблуждаващо означение по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на продукта в описанието, представянето или етикетирането на продукта, което може да създаде погрешна представа за произхода му;

г)

всяка друга практика, която би могла да въведе потребителя в заблуждение относно истинския произход на продукта.

3.   Географските указания, защитени в съответствие с настоящия регламент, не стават родови в Съюза.

4.   Защитата съгласно параграф 2 се прилага и по отношение на стоките, които влизат на митническата територия на Съюза, но не се допускат за свободно обращение на тази територия.

Член 22

Продуктова спецификация

1.   Географското указание, защитено в съответствие с настоящия регламент, трябва да отговаря на продуктова спецификация, която включва най-малко следното:

а)

наименованието, което трябва да бъде защитено като географско указание, така, както се използва в търговията или в говоримия език, само на езиците, които се използват или в исторически план са били използвани за описанието на конкретния продукт в определения географски район, изписано в оригинал или транскрибирано на латиница, ако оригиналът е изписан на друга азбука;

б)

категорията на спиртната напитка или термина „спиртна напитка“, ако спиртната напитка не отговаря на изискванията, установени за категориите спиртни напитки, посочени в приложение I;

в)

описание на характеристиките на спиртната напитка, включително на суровините, от които е произведена, ако е приложимо, както и основните физични, химични или органолептични характеристики на продукта, както и специфичните характеристики на продукта в сравнение с други спиртни напитки в същата категория;

г)

определяне на географския район, ограничен по отношение на връзката, посочена в буква е);

д)

описание на метода на производство на спиртната напитка и където е приложимо, автентичните и неизменни местни методи на производство;

е)

информация, показваща връзката между определено качество, репутацията или друга характеристика на спиртната напитка и нейния географски произход;

ж)

наименованието и адреса на компетентните органи или, ако са известни, наименованието и адреса на органите, които извършват проверката на съответствието с условията на продуктовата спецификация съгласно член 38, и техните конкретни задачи;

з)

специални правила за етикетиране, приложими за географското указание.

Когато е приложимо, в продуктовата спецификация се включват изисквания относно опаковането, придружени от обосновка, в която се посочват причините, поради които опаковането трябва да се извършва в определения географски район, за да се защити качеството, да се гарантира произходът или да се обезпечи контролът, като се взема предвид правото на Съюза, по-специално правото на Съюза относно свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги.

2.   Технически досиета, подадени като част от заявление преди 8 юни 2019 г. съгласно Регламент (ЕО) № 110/2008, се считат за продуктови спецификации съгласно настоящия член.

Член 23

Съдържание на заявлението за регистрация на географско указание

1.   Заявлението за регистрация на географско указание съгласно член 24, параграф 5 или 8, включва най-малко:

а)

наименованието и адреса на групата заявител и на компетентните органи или, ако са известни, на органите, които извършват проверката на съответствието с условията на продуктовата спецификация;

б)

продуктовата спецификация, предвидена в член 22;

в)

единен документ, в който се посочва следното:

i)

основните елементи на продуктовата спецификация, включително наименованието, което следва да бъде защитено, категорията, в която е включена спиртната напитка, или терминът „спиртна напитка“, методът на производство, описанието на характеристиките на спиртната напитка, кратко определение на географския район и, когато е приложимо, специални правила относно опаковането и етикетирането;

ii)

описание на връзката между спиртната напитка и нейния географския произход съгласно член 3, точка 4, включително, когато е приложимо, конкретните елементи от описанието на продукта или метода на производство, обосноваващи връзката.

Заявлението, посочено в член 24, параграф 8, съдържа и данните за публикацията на продуктовата спецификация и доказателство, че наименованието на продукта е защитено в неговата държава на произход.

2.   Документацията на заявлението по член 24, параграф 7 включва:

а)

наименованието и адреса на групата заявител;

б)

единния документ, посочен в параграф 1, буква в) от настоящия член;

в)

декларация от държавата членка, че смята заявлението за отговарящо на изискванията на настоящия регламент и на приетите съгласно него разпоредби;

г)

данните за публикацията на продуктовата спецификация.

Член 24

Подаване на заявление за регистрация на географско указание

1.   Заявления за регистрацията на географски указания по настоящата глава могат да се подават само от групи, които работят със спиртната напитка, чието наименование е предложено за регистрация.

2.   Орган, определен от държава членка, може да се счита за група за целите на настоящата глава, ако съответните производители не успеят да съставят група поради своя брой, географско местоположение или организационни характеристики. В такъв случай в документацията на заявлението, посочена в член 23, параграф 2, се излагат съответните причини.

3.   Самостоятелно физическо или юридическо лице може да се счита за „група“ за целите на настоящата глава, ако са изпълнени следните две условия:

а)

съответното лице е единственият производител, желаещ да подаде заявление; и

б)

определеният географски район притежава характеристики, които значително се различават от тези на съседните райони, характеристиките на спиртната напитка се различават от тези на произведените в съседните райони продукти или спиртната напитка притежава специално качество, репутация или друга характеристика, които ясно се дължат на географския ѝ произход.

4.   В случай на географско указание, което посочва трансграничен географски район, няколко групи от различни държави членки или трети държави могат да подадат съвместно заявление за регистрация.

Когато се подава съвместно заявление, то следва да се подаде до Комисията от съответната държава членка или от група заявител в съответната трета държава, пряко или чрез органите на третата държава, след консултация с всички заинтересовани органи и групи заявители. В съвместното заявление се включва декларацията, посочена в член 23, параграф 2, буква в), от името на всички заинтересовани държави членки. Изискванията, посочени в член 23, трябва да бъдат изпълнени във всички съответни държави членки и трети държави.

При съвместни заявления съответните национални процедури за предявяване на възражения се провеждат във всички съответни държави членки.

5.   Когато заявлението за регистрация се отнася до географски район в определена държава членка, то се подава до органите на тази държава членка.

Държавата членка проучва заявлението по подходящ начин, за да провери дали то е обосновано и дали отговаря на изискванията на настоящата глава.

(6)   Като част от проверката по параграф 5, втора алинея държавата членка започва национална процедура за предявяване на възражения, с която се осигурява подходящо оповестяване на информация за заявлението, посочено в параграф 5, и в рамките на която се предвижда разумен срок, в който всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес и пребивава или е установено на нейната територия, може да подаде възражение срещу заявлението.

Държавата членка разглежда допустимостта на всяко получено възражение в съответствие с критериите, посочени в член 28.

7.   Ако след преценка на всички получени възражения съответната държава членка смята, че изискванията на настоящата глава са изпълнени, тя може да вземе благоприятно решение и да подаде документацията по заявлението до Комисията. В такъв случай тя информира Комисията за допустимите възражения, получени от физическо или юридическо лице, което законно е предлагало продуктите на пазара, като е използвало съответните наименования непрекъснато в продължение на най-малко пет години преди датата на оповестяването по параграф 6. Държавите членки също така информират Комисията за националните съдебни производства, които могат да повлияят на процедурата по регистрация.

Когато държавата членка взема благоприятно решение съгласно първа алинея, то се публикува, като всяко физическо или юридическо лице със законен интерес има право да го обжалва.

Държавата членка осигурява публикуването на текста на продуктовата спецификация, на която се основава нейното благоприятно решение, и осигурява електронен достъп до продуктовата спецификация.

Държавите членки осигуряват публикуването по подходящ начин на версията на продуктовата спецификация, въз основа на която Комисията взема решение съгласно член 26, параграф 2.

8.   Когато заявлението се отнася до географски район в трета държава, то се подава до Комисията пряко или чрез органите на третата държава.

9.   Посочените в настоящия член документи, които се изпращат до Комисията, се съставят на един от официалните езици на Съюза.

Член 25

Временна национална защита

1.   Всяка държава членка може да предостави на дадено наименование само временно защита съгласно настоящата глава на национално равнище, считано от датата, на която заявлението е подадено до Комисията.

2.   Тази национална защита се прекратява на датата на вземане на решение относно регистрацията съгласно настоящата глава или при оттегляне на заявлението.

3.   Ако дадено наименование не е регистрирано съгласно настоящата глава, само съответната държава членка отговаря за последиците от такава национална защита.

4.   Мерките, предприети от държавите членки съгласно параграф 1, пораждат действие само на национално равнище и нямат въздействие върху търговията в рамките на Съюза или върху международната търговия.

Член 26

Проучване от Комисията и публикуване за целите на предявяването на възражения

1.   Комисията проучва по подходящ начин всяко заявление, което получава съгласно член 24, за да провери дали то е мотивирано, дали отговаря на изискванията на настоящата глава и дали са били взети предвид интересите на заинтересованите страни извън държавата членка, от която е подадено заявлението. Това проучване се основава на единния документ, посочен в член 23 параграф 1, буква в), състои се от проверка за явни грешки в заявлението и по правило не надвишава шест месеца. Когато обаче този срок бъде надвишен, Комисията незабавно посочва на заявителя причините за забавянето в писмена форма.

Най-малко веднъж месечно Комисията публикува списък на наименованията, за които са подадени заявления за регистрация до нея, както и датата им на подаване. Списъкът съдържа също така наименованието на държавата членка или на третата държава, от която е подадено заявлението.

2.   Ако въз основа на проведеното проучване в съответствие с параграф 1, първа алинея, Комисията прецени, че предвидените в настоящата глава изисквания са изпълнени, тя публикува в Официален вестник на Европейския съюз единния документ, посочен в член 23, параграф 1, буква в), и данните за публикацията на продуктовата спецификация.

Член 27

Процедура за предявяване на възражения

1.   В срок до три месеца от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз органите на държава членка или на трета държава или всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес и пребивава или е установено в трета държава, могат да подадат уведомление за възражение до Комисията.

Всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес и пребивава или е установено в държава членка, различна от тази, от която е подадено заявлението, може да подаде уведомление за възражение до държавата членка, в която пребивава или е установено, в срок, който позволява подаването на възражение в съответствие с първа алинея.

Уведомлението за възражение съдържа декларация, че заявлението може да нарушава изискванията на настоящата глава.

Уведомление за възражение, което не съдържа такава декларация, е не поражда последици.

Комисията без забавяне препраща уведомлението за възражение до органа, подал заявлението.

2.   Ако до Комисията е подадено уведомлението за възражение и то е последвано в рамките на два месеца от мотивирано възражение, Комисията проверява допустимостта на мотивираното възражение.

3.   В срок до два месеца от получаването на допустимо мотивирано възражение Комисията приканва органа или лицето, подали възражението, и органа, подал заявлението, да започнат подходящи консултации, чиято продължителност не може да надвишава три месеца. Този срок започва да тече от датата, на която поканата бъде съобщена по електронен път на заинтересованите страни.

Органът или лицето, подали възражението, и органът, подал заявлението, без забавяне започват подходящи консултации. Те си предоставят свързаната с въпроса информация, за да преценят дали заявлението за регистрация отговаря на изискванията на настоящата глава. Ако не постигнат съгласие, тази информация се предоставя и на Комисията.

Когато заинтересованите страни постигнат съгласие, органите на държавата членка или на третата държава, от която е било подадено заявлението, уведомяват Комисията за всички фактори, способствали за постигането на съгласието, включително становищата на заявителя и на органите на държавата членка или на третата държава, или на други физически и юридически лица, подали възражение.

Независимо дали е постигнато съгласие, Комисията се уведомява в срок до един месец от приключването на консултациите.

По всяко време през тези три месеца Комисията може, по искане на заявителя, да удължи крайния срок за консултациите с най-много три месеца.

4.   Ако публикуваните в съответствие с член 26, параграф 2 данни са били значително изменени след провеждането на подходящите консултации по параграф 3 от настоящия член, Комисията повтаря проучването, посочено в член 26.

5.   Уведомлението за възражение, мотивираното възражение и свързаните с него документи, които са изпратени до Комисията в съответствие с параграфи 1 — 4, трябва да са изготвени на един от официалните езици на Съюза.

Член 28

Основания за възражение

1.   Мотивираното възражение съгласно член 27, параграф 2 е допустимо само ако е получено от Комисията в срока, установен в посочения член, и ако от него е видно, че:

а)

предложеното географско указание не съответства на определението в член 3, точка 4 или на изискванията, посочени в член 22; или

б)

регистрацията на предложеното географско указание би била в противоречие с член 34 или 35; или

в)

регистрацията на предложеното географско указание би застрашила съществуването на изцяло или отчасти идентично наименование или търговска марка или съществуването на продукти, които са били предлагани законно на пазара през период от най-малко пет години преди датата на публикацията, предвидена в член 26, параграф 2; или

г)

изискванията, посочени в членове 31 и 32, не са изпълнени.

2.   Основанията за възражение се преценяват по отношение на територията на Съюза.

Член 29

Преходни периоди за използване на географските указания

1.   Комисията може да приема актове за изпълнение, с които се определя преходен период от до пет години, за да се даде възможност спиртни напитки с произход от държава членка или от трета държава, чието наименование е в нарушение на член 21, параграф 2, да продължат да използват наименованието, под което са били предлагани на пазара, при условие че от допустимо възражение съгласно член 24, параграф 6 или член 27 е видно, че регистрацията на наименованието ще застраши съществуването на:

а)

изцяло идентично наименование или съставно наименование, един термин от което е идентичен с наименованието, което трябва да бъде регистрирано; или

б)

други наименования, сходни с наименованието, което трябва да бъде регистрирано и които се отнасят до спиртни напитки, предлагани законно на пазара през период от най-малко пет години преди датата на публикацията, предвидена в член 26, параграф 2.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 47, параграф 2.

2.   Без да се засяга член 36, Комисията може да приема актове за изпълнение, с които преходният период, определен съгласно параграф 1, се удължава до 15 години или с които се разрешава използването да продължи до 15 години в надлежно обосновани случаи, ако бъде доказано, че:

а)

посоченото в параграф 1 наименование се е използвало законно, трайно и честно най-малко 25 години преди в Комисията да бъде подадено заявлението за защита;

б)

целта на използване на наименованието, посочено в параграф 1, никога не е била извличането на полза от репутацията на регистрираното географско указание; както и че

в)

потребителят не е бил, нито би могъл да бъде въведен в заблуждение по отношение на действителния произход на продукта.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 47, параграф 2.

3.   При използването на наименование, посочено в параграфи 1 и 2, държавата на произход се посочва ясно и на видно място върху етикета.

Член 30

Решение за регистрация

1.   Ако въз основа на предоставената на Комисията информация от проучването, извършено в съответствие с член 26, параграф 1, първа алинея, Комисията счита, че условията за регистрацията на предложеното географско указание не са изпълнени, тя информира съответната държава членка или трета държава заявител относно основанията за отхвърляне на заявлението и ѝ определя двумесечен срок за представяне на бележки. Ако Комисията не получи бележки или ако въпреки получените бележки все още счита, че условията за регистрация не са изпълнени, тя отхвърля заявлението с актове за изпълнение, освен ако то не е оттеглено. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 47, параграф 2.

2.   Ако Комисията не получи уведомление за възражение или допустимо мотивирано възражение съгласно член 27, тя приема актове за изпълнение, с които регистрира наименованието, без да прилага процедурата, посочена в член 47, параграф 2.

3.   Ако Комисията получи допустимо мотивирано възражение, след съответните подходящи консултации съгласно член 27, параграф 3 и като отчита резултатите от тях, тя:

а)

ако е постигнато съгласие, регистрира наименованието с актове за изпълнение, приети, без да се прилага процедурата, посочена в член 47, параграф 2, като ако е необходимо, изменя информацията, публикувана съгласно член 26, параграф 2, при условие че тези изменения не са съществени; или

б)

ако не е постигнато съгласие, приема актове за изпълнение, с които взема решение относно регистрацията. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 47, параграф 2.

4.   Актовете за регистрация и решенията за отхвърляне на заявления се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

Актът за регистрация предоставя посочената в член 21 защита на географското указание.

Член 31

Изменение на продуктовата спецификация

1.   Всяка група със законен интерес може да подаде заявление за одобрение на изменение в продуктовата спецификация.

В заявлението се описват и мотивират исканите изменения.

2.   Измененията на продуктовата спецификация се разделят на две категории в зависимост от тяхното значение:

а)

изменения на Съюза, за които е необходима процедура за предявяване на възражения на равнището на Съюза;

б)

стандартни изменения, които се разглеждат на равнището на държава членка или трета държава.

3.   Изменението се счита за изменение на Съюза, ако:

а)

включва промяна на наименованието или на някоя част от наименованието на географското указание, регистрирано съгласно настоящия регламент;

б)

състои се в промяна на официалното наименование или на категорията на спиртната напитка;

в)

има риск да засегне определено качество, репутация или друга характеристика на спиртната напитка, която се дължи основно на географския ѝ произход; или

г)

води до допълнителни ограничения по отношение на предлагането на продукта на пазара.

Всички други изменения се считат за стандартни изменения.

Стандартното изменение се счита също така за временно изменение, когато се отнася до временна промяна в продуктовата спецификация, която е в резултат на налагането на задължителни санитарни и фитосанитарни мерки от страна на публичните органи или е свързана с природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, официално признати от компетентните органи.

4.   Измененията на Съюза се одобряват от Комисията. Процедурата за одобрение следва mutatis mutandis процедурата, установена в членове 24 и 26 — 30. Заявленията за изменения на Съюза, подадени от трета държава или от производители от трета държава, съдържат доказателство, че исканото изменение е в съответствие с приложимото в третата държава право относно защитата на географските указания.

5.   Стандартните изменения се одобряват от държавата членка, на чиято територия се намира географският район на съответния продукт. По отношение на трети държави измененията се одобряват в съответствие с приложимото в третата държава право.

6.   Проучването на заявлението за изменение засяга само предложеното изменение.

Член 32

Заличаване

1.   По своя инициатива или по искане на физическо или юридическо лице, което има законен интерес, Комисията може да приема актове за изпълнение за заличаване на регистрацията на защитено географско указание в някой от следните случаи:

а)

когато вече не може да се осигури съответствие с изискванията за продуктовата спецификация;

б)

когато в продължение на най-малко седем последователни години на пазара не е бил пуснат продукт под защитеното географско указание.

Членове 24, 26, 27, 28 и 30 се прилагат mutatis mutandis за процедурата за заличаване на регистрация.

2.   Независимо от параграф 1, Комисията може по искане на производителите на спиртната напитка, предлагана на пазара под регистрираното географско указание, да приеме актове за изпълнение за заличаване на съответната регистрация.

3.   В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, преди да приеме акта за изпълнение, Комисията се консултира с органите на държавата членка, с органите на третата държава или когато е възможно, с производителя от третата държава, които първоначално са подали заявление за регистрация на съответното географско указание, освен ако заличаването не е пряко поискано от тези първоначални заявители.

4.   Актовете за изпълнение по настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 47, параграф 2.

Член 33

Регистър на географските указания на спиртните напитки

1.   До 8 юни 2021 г. Комисията приема в съответствие с член 46 делегирани актове за допълване на настоящия регламент, с които създава публично достъпен електронен регистър на географските указания на спиртните напитки, признати в рамките на настоящата схема (наричан по-долу „регистърът“), който се поддържа актуален.

2.   Наименованието на географското указание се регистрира в оригиналното му изписване. Когато оригиналната азбука не е латиница, заедно с наименованието на оригиналната му азбука се регистрира и транскрипция или транслитерация на латиница.

По отношение на географските указания, регистрирани съгласно настоящата глава, регистърът предоставя пряк достъп до единните документи и съдържа също така данни за публикацията на продуктовата спецификация.

По отношение на географските указания, регистрирани преди 8 юни 2019 г., регистърът предоставя пряк достъп до основните спецификации от техническото досие, установени в член 17, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 110/2008.

Комисията приема в съответствие с член 46 делегирани актове, за допълнение на настоящия параграф, с които определя допълнителни подробни правила за формата и съдържанието на регистъра.

3.   Географски указания, отнасящи се до спиртни напитки, произведени в трети държави, които са защитени в Съюза съгласно международно споразумение, по което Съюзът е договаряща страна, могат да бъдат вписани в регистъра като географски указания.

Член 34

Омонимни географски указания

1.   Наименование, за което е подадено заявление и което изцяло или частично е омоним с наименование, което вече е регистрирано съгласно настоящия регламент, се регистрира при надлежно спазване на местната и традиционната употреба и отчитане на възможния риск от объркване.

2.   Омонимно наименование, което въвежда потребителя в заблуждение, като му внушава, че продуктите идват от друга територия, не се регистрира дори ако наименованието е точно по отношение на действителната територия, район или място на произход на тези продукти.

3.   Използването на регистрирано омонимно географско указание зависи от наличието на достатъчно отличия в практиката между омонима, регистриран впоследствие, и вече вписаното в регистъра наименование, като се взема предвид необходимостта от справедливо третиране на заинтересованите производители и от това потребителите да не се въвеждат в заблуждение.

4.   Защитата на географските указания на спиртните напитки, уредена в член 21 от настоящия регламент, не засяга защитените географски указания и наименования за произход на продуктите съгласно регламенти (ЕС) № 1308/2013 и (ЕС) № 251/2014.

Член 35

Основания за отказ на защита

1.   Родово наименование не може да се ползва със защита като географско указание.

За да се установи дали дадено наименование е станало родово наименование, се вземат предвид всички относими фактори, и по-специално:

а)

съществуващото положение в Съюза, и по-специално в сферата на потреблението;

б)

приложимото законодателство на Съюза или национално законодателство.

2.   Определено наименование не може да се ползва със защита като географско указание, когато предвид репутацията и популярността на търговската марка тази защита може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност на спиртната напитка.

3.   Наименованието подлежи на защита като географско указание само ако етапите на производството, които са придали на спиртната напитка качеството, репутацията или друга характеристика, които се дължат основно на географския ѝ произход, протичат в съответния географски район.

Член 36

Връзка между търговски марки и географски указания

1.   Регистрацията на търговска марка, чието използване съответства или би съответствало на една или повече от посочените в член 21, параграф 2 ситуации, се отказва или отменя.

2.   Търговска марка, чието използване съответства на една или повече от ситуациите, посочени в член 21, параграф 2, и за която има заявление или регистрация или която е наложена в резултат на употреба, ако тази възможност е предвидена в съответното законодателство, добросъвестно на територията на Съюза преди датата на подаване на заявлението за защита на географското указание до Комисията, може да продължи да се използва и подновява независимо от регистрацията на географско указание, при условие че не съществува основание за недействителност или отмяна съгласно Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета (24) или Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета (25).

Член 37

Съществуващи регистрирани географски указания

Географските указания на спиртните напитки, регистрирани в приложение III към Регламент (ЕО) № 110/2008, които са съответно са защитени по настоящия регламент, се ползват автоматично със защита като географски указания съгласно настоящия регламент. Комисията ги вписва в регистъра, посочен в член 33 от настоящия регламент.

Член 38

Проверка на съответствието с продуктовата спецификация

1.   Държавите членки съставят и поддържат актуален списък на стопанските субекти, които произвеждат спиртни напитки с географско указание, регистрирано съгласно настоящия регламент.

2.   По отношение на географските указания, обозначаващи спиртни напитки с произход от Съюза, регистрирани съгласно настоящия регламент, проверката за съответствие с продуктовата спецификация, посочена в член 22, преди пускането на продукта на пазара се извършва от:

а)

един или повече от компетентните органи, посочени в член 43, параграф 1; или

б)

контролните органи по смисъла на член 2, втора алинея, точка 5 от Регламент (ЕО) № 882/2004, действащи като орган за сертифициране на продукти.

Когато държава членка прилага член 24, параграф 2, проверката за съответствие с продуктовата спецификация се осигурява от орган, различен от органа, считан за група в съответствие с посочения параграф.

Без да се засяга националното право на държавите членки, разходите по проверката на съответствие с продуктовата спецификация могат да се поемат от субектите, които подлежат на този контрол.

3.   По отношение на географските указания, обозначаващи спиртни напитки с произход от трета държава, регистрирани съгласно настоящия регламент, проверката за съответствие с продуктовата спецификация преди пускането на продукта на пазара се извършва от:

а)

компетентен публичен орган, определен от третата държава; или

б)

орган за сертифициране на продукти.

4.   Държавите членки оповестяват наименованията и адресите на компетентните органи, посочени в параграф 2, и периодично актуализират тази информация.

Комисията оповестява наименованията и адресите на компетентните органи, посочени в параграф 3, и периодично актуализира тази информация.

5.   Контролните органи, посочени в параграф 2, буква б), и органите за сертифициране на продукти, посочени в параграф 3, буква б), спазват европейски стандарт ISO/IEC 17065:2012 или всяка приложима бъдеща ревизия или изменена версия на посочения стандарт и са акредитирани в съответствие с него.

6.   Компетентните органи, посочени в параграфи 2 и 3, които извършват проверката на съответствието на географското указание, защитено в съответствие с настоящия регламент, с продуктовата спецификация, са обективни и безпристрастни. Те разполагат с необходимите за изпълнението на техните задачи квалифициран персонал и ресурси.

Член 39

Наблюдение на използването на наименованията на пазара

1.   Държавите членки извършват проверки въз основа на анализ на риска по отношение на използването на пазара на географски указания, регистрирани в съответствие с настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки в случай на нарушение на изискванията на настоящата глава.

2.   Държавите членки вземат подходящи административни и съдебни мерки за предотвратяване или преустановяване на незаконосъобразното използване на наименования на продукти или услуги, произведени или предлагани на пазара на тяхна територия и обхванати от географски указания, регистрирани съгласно настоящия регламент.

За тази цел държавите членки определят органи, отговорни за предприемането на тези мерки в съответствие с процедури, определени от всяка държава членка.

Обективността и безпристрастността на тези органи се осигуряват по подходящ начин и те разполагат с необходимите за изпълнението на техните задачи квалифициран персонал и ресурси.

3.   Държавите членки съобщават на Комисията наименованията и адресите на компетентните органи, отговарящи за проверките на използването на наименованията на пазара, които са определени в съответствие с член 43. Комисията оповестява наименованията и адресите на тези органи.

Член 40

Процедура и изисквания, планиране и докладване на дейностите по контрол

1.   Процедурите и изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 882/2004, се прилагат mutatis mutandis спрямо проверките, предвидени в членове 38 и 39 от настоящия регламент.

2.   Държавите членки гарантират, че дейностите по контрол във връзка със задълженията по настоящата глава са изрично включени в отделен раздел в многогодишните национални планове за контрол съгласно членове 41 — 43 от Регламент (ЕО) № 882/2004.

3.   Годишните доклади, посочени в член 44, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 882/2004, включват отделен раздел с информацията, посочена в същата разпоредба, относно контрола във връзка със задълженията, установени с настоящия регламент.

Член 41

Делегирани правомощия

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член 46 делегирани актове за допълнение на настоящия регламент, с които се определят допълнителните условия, които трябва да бъдат изпълнени, включително за случаите, при които географският район обхваща повече от една държава, във връзка със:

а)

заявлението за регистрация на географско указание, посочено в членове 23 и 24; и

б)

предварителните национални процедури, посочени в член 24, проучването от страна на Комисията, процедурата за предявяване на възражения и заличаването на географски указания.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член 46 делегирани актове за допълнение на настоящия регламент, с които се определят условията и изискванията във връзка с процедурата относно измененията на Съюза и относно стандартните изменения, включително временните изменения в продуктовите спецификации, посочени в член 31.

Член 42

Изпълнителни правомощия

1.   Комисията може да приема актове за изпълнение, в които се установяват подробни правила относно:

а)

формата на продуктовата спецификация, посочена в член 22, и мерките относно информацията, която трябва да се включи в продуктовата спецификация по отношение на връзката между географския район и крайния продукт, посочена в член 22, параграф 1, буква е);

б)

процедурите за предявяване на възражения, формата на възраженията и представянето им съгласно членове 27 и 28;

в)

формата и представянето на заявленията за изменения на Съюза и съобщенията относно стандартните и временните изменения, посочени съответно в член 31, параграфи 4 и 5;

г)

процедурите за заличаване, формата на заличаването, съгласно член 32, както и представянето на исканията за заличаване; и

д)

проверките, които трябва да се извършват от държавите членки съгласно член 38, включително изпитванията.

2.   До 8 юни 2021 г. Комисията приема актове за изпълнение, с които се установяват подробни правила относно процедурите, формата и представянето на заявленията, посочени в членове 23 и 24, включително за заявленията, отнасящи се до повече от една национална територия.

3.   Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 1 и 2, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 47, параграф 2.

ГЛАВА IV

ПРОВЕРКИ, ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ, ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

Член 43

Проверки на спиртните напитки

1.   Държавите членки носят отговорност за проверките на спиртните напитки. Те предприемат необходимите мерки за гарантиране на съответствието с настоящия регламент и определят компетентните органи, които отговарят за гарантиране на съответствието с него.

2.   Комисията гарантира еднаквото прилагане на настоящия регламент, като когато е необходимо, чрез актове за изпълнение приема правила относно административните и физическите проверки, които държавите членки следва да провеждат с оглед на спазването на задълженията, произтичащи от прилагането на настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 47, параграф 2.

Член 44

Обмен на информация

1.   Държавите членки и Комисията взаимно си предоставят информацията, необходима за прилагането на настоящия регламент.

2.   Комисията може да приема актове за изпълнение относно естеството и вида на обменяната информация и методите за обмен на информация.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 47, параграф 2.

Член 45

Законодателство на държавите членки

1.   При прилагането на политика на качеството по отношение на спиртните напитки, които се произвеждат на тяхна територия, и по-специално по отношение на географските указания, изброени в регистъра, или при защитата на нови географски указания държавите членки могат да определят по-строги правила от установените в приложения I и II за производството, описанието, представянето и етикетирането, при условие че тези правила са съвместими с правото на Съюза.

2.   Независимо от параграф 1, държавите членки не забраняват и не ограничават вноса, продажбата или консумацията на спиртни напитки, произведени в други държави членки или трети държави, които отговарят на изискванията на настоящия регламент.

ГЛАВА V

ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВОМОЩИЯ, РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРИЛАГАНЕ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

Делегиране на правомощия и разпоредби за прилагане

Член 46

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 8 и 19, се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от 24 май 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на седемгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 33 и 41, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 24 май 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

4.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 50, се предоставя на Комисията за срок от шест години, считано от 24 май 2019 г.

5.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 8, 19, 33, 41 и 50, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

6.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

7.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

8.   Делегиран акт, приет съгласно членове 8, 19, 33, 41 и 50, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 47

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета по спиртни напитки, създаден с Регламент (ЕИО) № 1576/89. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

РАЗДЕЛ 2

Дерогации, преходни и заключителни разпоредби

Член 48

Дерогация от изискванията за номинални количества в Директива 2007/45/ЕО

Чрез дерогация от член 3 от Директива 2007/45/ЕО и от раздел 1, шести ред от приложението към посочената директива, еднократно дестилирано шочу (26), произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония, може да се пуска на пазара в Съюза в номинални количества от 720 ml и 1 800 ml.

Член 49

Отмяна

1.   Без да се засяга член 50, Регламент (ЕО) № 110/2008 се отменя, считано от 25 май 2021 г. Глава III от него обаче се отменя, считано от 8 юни 2019 г.

2.   Чрез дерогация от параграф 1:

а)

член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 110/2008 продължава да се прилага до 25 май 2021 г.;

б)

член 20 от Регламент (ЕО) № 110/2008 и, без да се засяга приложението на останалите разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) № 716/2013 на Комисията (27), член 9 от посочения регламент за изпълнение продължават да се прилага до приключването на процедурите, предвидени в член 9 от посочения регламент за изпълнение, но във всички случаи най-късно до 25 май 2021 г.; и

в)

приложение III към Регламент (ЕО) № 110/2008 продължава да се прилага до създаването на регистъра, посочен в член 33 на настоящия регламент.

3.   Позоваванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата за съответствие в приложение IV към настоящия регламент.

Член 50

Преходни мерки

1.   Спиртните напитки, които не отговарят на изискванията на настоящия регламент, но които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и са произведени преди 25 май 2021 г., могат да продължават да бъдат пускани на пазара до изчерпване на запасите.

2.   Независимо от параграф 1 от настоящия член, спиртните напитки, чието описание, представяне или етикетиране не е в съответствие с членове 21 и 36 от настоящия регламент, но е в съответствие с членове 16 и 23 от Регламент (ЕО) № 110/2008, и които са били етикетирани преди 8 юни 2019 г. могат да продължават да бъдат пускани на пазара до изчерпване на запасите.

3.   До 25 май 2025 г. на Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член 46 делегирани актове за изменение на член 3, параграфи 2, 3, 9, 10, 11 и 12, член 10, параграфи 6 и 7 и членове 11, 12 и 13 или делегирани актове за допълнение на настоящия регламент, с които се предвиждат дерогации от посочените разпоредби.

Делегираните актове, посочени в първа алинея, се ограничават строго до удовлетворяване на доказани потребности, които произтичат от обстоятелствата на пазара.

Комисията приема отделен делегиран акт за всяко определение, техническо определение или изискване в разпоредбите, посочени в първа алинея.

4.   Членове 22 — 26, 31 и 32 от настоящия регламент не се прилагат по отношение на заявленията за регистрация, заявленията за изменение и исканията за заличаване, процедурите по които не са приключили към 8 юни 2019 г. Член 17, параграфи 4, 5 и 6 и членове 18 и 21 от Регламент (ЕО) № 110/2008 продължават да се прилагат по отношение на посочените заявления и искания за заличаване.

Разпоредбите относно процедурата по предявяване на възражения по членове 27, 28 и 29 от настоящия регламент не се прилагат по отношение на заявленията за регистрация и към заявленията за изменение, за които основните спецификации от техническото досие или заявлението за изменение съответно вече са били публикувани с цел предявяване на възражения в Официален вестник на Европейския съюз на 8 юни 2019 г. Член 17, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 110/2008 продължава да се прилага по отношение на тези заявления.

Разпоредбите относно процедурата за предявяване на възражения по членове 27, 28 и 29 от настоящия регламент не се прилагат по отношение на искане за заличаване, процедурата по което не е приключила към 8 юни 2019 г. Член 18 от Регламент (ЕО) № 110/2008 продължава да се прилага по отношение на тези искания за заличаване.

5.   За географските указания, регистрирани съгласно глава III от настоящия регламент, процедурата по заявлението за чиято регистрация не е приключила към датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, предвидени в член 42, параграф 2 от настоящия регламент, с които се установяват подробни правила относно процедурите, формата и представянето на заявленията, посочени в член 23, чрез регистъра може да се предоставя пряк достъп до основните спецификации от техническото досие по смисъла на член 17, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 110/2008.

6.   По отношение на географските указания, регистрирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 110/2008, по искане на държава членка Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз единен документ, предоставен от тази държава членка. Публикацията се придружава от данни за публикацията на продуктовата спецификация и не може да бъде последвана от процедура за предявяване на възражения.

Член 51

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 25 май 2021 г.

2.   Независимо от параграф 1, член 16, член 20, буква в), членове 21, 22 и 23, член 24, параграфи 1, 2 и 3, член 24, параграф 4, първа и втора алинея, член 24, параграфи 8 и 9, членове 25 — 42 и членове 46 и 47, член 50, параграфи 1, 4 и 6, приложение I, точка 39, буква г) и точка 40, буква г), както и определенията, посочени в член 3, отнасящи се до цитираните разпоредби, се прилагат от 8 юни 2019 г.

3.   Делегираните актове, предвидени в членове 8, 19 и 50, приети в съответствие с член 46, и актовете за изпълнение, предвидени в член 8, параграф 4 и членове 20, 43 и 44, приети в съответствие с член 47, се прилагат от 25 май 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 17 април 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

G. CIAMBA


(1)  ОВ C 209, 30.6.2017 г., стр. 54.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 13 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 9 април 2019 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16).

(4)  Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16).

(5)  Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 34).

(6)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

(7)  Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 г. относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета от 29 май 1989 г. относно установяване на общи правила за определяне, описание и представяне на спиртни напитки (ОВ L 160, 12.6.1989 г., стр. 1).

(10)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(11)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(12)  ОВ L 330, 27.12.2018 г., стр. 3.

(13)  Директива 2007/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за определяне на правила за номиналните количества за предварително опаковани продукти, за отмяна на директиви 75/106/ЕИО и 80/232/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 76/211/ЕИО на Съвета (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 17).

(14)  Регламент (ЕС) 2018/1670 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 110/2008 по отношение на номиналните количества за пускането на пазара в Съюза на еднократно дестилирано шочу, произведено с вертикален дестилационен съд и бутилирано в Япония (ОВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 1).

(15)  Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

(16)  Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (ОВ L 164, 26.6.2009 г., стр. 45).

(17)  Директива 2001/111/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно някои захари, предназначени за консумация от човека (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 53).

(18)  Директива 2001/110/ЕС на Съвета от 20 декември 2001 г. относно меда (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 47).

(19)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за определяне на общите принципи и изискванията към законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(20)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(21)  Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 14).

(22)  Регламент (ЕО) № 684/2009 на Комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Директива 2008/118/ЕО на Съвета по отношение на компютризираните процедури за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз (ОВ L 197, 29.7.2009 г., стр. 24).

(23)  Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).

(24)  Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 23.12.2015 г., стр. 1).

(25)  Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 16.6.2017 г., стр. 1).

(26)  Както е посочено в приложение 2-Г към Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство.

(27)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 716/2013 на Комисията от 25 юли 2013 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки (ОВ L 201, 26.7.2013 г., стр. 21).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

КАТЕГОРИИ СПИРТНИ НАПИТКИ

1.   Ром

а)

Ром е спиртна напитка, произведена изключително чрез дестилация на продукта, получен чрез алкохолна ферментация на меласа или сироп, получени при производството на захарна тръстика, или на самия сок от захарна тръстика, дестилирана до 96 об. %, така че дестилатът да притежава осезаемо специфичните за рома органолептични характеристики.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на рома е 37,5 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Ромът не се ароматизира.

д)

Ромът може да съдържа като средство за коригиране на цвета само добавен карамел.

е)

Ромът може да бъде подсладен с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 20 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

ж)

По отношение на географски указания, регистрирани съгласно настоящия регламент, официалното наименование на рома може да бъде допълнено от:

i)

термина „traditionnel“ или „tradicional“, при условие че ромът:

е произведен чрез дестилация до 90 об. % след алкохолна ферментация на суровини за производство на алкохол с произход изключително от посоченото място на производство, и

има съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо от 225 g/hl при 100 об. % алкохол, и

не е подсладен;

ii)

термина „земеделски“, при условие че ромът отговаря на изискванията по подточка i) и е произведен изключително чрез дестилация след алкохолна ферментация на сок от захарна тръстика. Терминът „земеделски“ може да се използва само в случай на географско указание на френски отвъдморски департамент или автономната област Мадейра.

Настоящата буква не засяга използването на термините „земеделски“, „traditionnel“ или „tradicional“ във връзка с продукти, които не попадат в тази категория, в съответствие с приложимите за тях специфични критерии.

2.    Whisky или whiskey

а)

Whisky или whiskey е спиртна напитка, произведена изключително чрез извършване на всички изброени производствени операции:

i)

дестилация на мъст, получена от малцувани зърнени култури със или без цели зърна от немалцувани зърнени култури, която е:

озахарена чрез диастаза, съдържаща се в малца, със или без добавяне на други естествени ензими,

ферментирала под въздействието на дрожди;

ii)

всяка от дестилациите е извършена до 94,8 об. %, така че дестилатът да притежава аромат и вкус, дължащи се на използваните суровини;

iii)

отлежаване на крайния дестилат в продължение на най-малко три години в дървени бъчви с вместимост, ненадвишаваща 700 литра.

Крайният дестилат, към който може да се добавят само вода и обикновен карамел (за оцветяване), запазва своя цвят, аромат и вкус, дължащи се на процеса на производство, посочен в подточки i), ii) и iii).

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на whisky или whiskey е 40 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Whisky или whiskey не се подслажда, дори с цел оформяне на вкуса, нито се ароматизира, нито съдържа добавки, различни от обикновен карамел (E 150a), използван за коригиране на цвета.

д)

Официалното наименование на „whisky“ или „whiskey“ може да бъде допълнено с термина „единичен малц“ или „single malt“ само ако напитката е дестилирана изключително от малцуван ечемик в една дестилерия.

3.   Зърнена дестилатна спиртна напитка

а)

Зърнена дестилатна спиртна напитка е спиртна напитка, произведена изключително чрез дестилация на ферментирала мъст изцяло от зърнени култури и притежаваща органолептични характеристики, дължащи се на използваните суровини.

б)

С изключение на Korn, минималното обемно алкохолно съдържание на зърнената дестилатна спиртна напитка е 35 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Зърнената дестилатна спиртна напитка не се ароматизира.

д)

Зърнената дестилатна спиртна напитка може да съдържа като средство за коригиране на цвета само добавен карамел.

е)

Зърнената дестилатна спиртна напитка може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 10 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

ж)

За да може зърнената дестилатна спиртна напитка да бъде обозначавана с официалното наименование „зърнено бренди“, тя трябва да е произведена чрез дестилация до 95 об. % на ферментирала мъст изцяло от зърнени култури, притежаваща органолептични характеристики, дължащи се на използваните суровини.

з)

В официалното наименование „зърнена дестилатна спиртна напитка“ или „зърнено бренди“ думата „зърнени(о)“ може да бъде заменена с наименованието на зърнената култура, използвана изключително за производството на спиртната напитка.

4.   Винена дестилатна спиртна напитка

а)

Винена дестилатна спиртна напитка е спиртна напитка, която отговаря на следните изисквания:

i)

произведена е изключително чрез дестилация до 86 об. % на вино, подсилено вино за дестилация или винен дестилат, дестилиран до 86 об. %;

ii)

със съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо от 125 g/hl при 100 об. % алкохол;

iii)

има максимално съдържание на метанол 200 g/hl при 100 об. % алкохол.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на винената дестилатна спиртна напитка е 37,5 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Винената дестилатна спиртна напитка не се ароматизира. Това не изключва традиционните методи на производство.

д)

Винената дестилатна спиртна напитка може да съдържа като средство за коригиране на цвета само добавен карамел.

е)

Винената дестилатна спиртна напитка може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 20 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

ж)

Когато винената дестилатна спиртна напитка е отлежала, тя може да продължи да се пуска на пазара като „винена дестилатна спиртна напитка“, при условие че периодът на отлежаване е по-дълъг или равен на периода, предвиден за спиртната напитка, определена в категория 5.

з)

Настоящият регламент не засяга използването на термина „Branntwein“ в съчетание с термина „essig“ при представянето и етикетирането на оцет.

5.    Brandy или Weinbrand

а)

Brandy или Weinbrand е спиртна напитка, която отговаря на следните изисквания:

i)

произведена е от винена дестилатна спиртна напитка, към която може да бъде добавен винен дестилат, при условие че виненият дестилат е дестилиран до 94,8 об. % и не надвишава 50 % от алкохолното съдържание на крайния продукт;

ii)

отлежавала е в продължение най-малко на:

една година в дъбови съдове с вместимост от най-малко 1 000 литра всеки, или

шест месеца в дъбови бъчви с вместимост, по-малка от 1 000 литра;

iii)

има съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо от 125 g/hl при 100 об. % алкохол и получено изключително от дестилацията на вложените суровини;

iv)

има максимално съдържание на метанол 200 g/hl при 100 об. % алкохол.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на Brandy или Weinbrand е 36 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Brandy или Weinbrand не се ароматизира. Това не изключва традиционните методи на производство.

д)

Brandy или Weinbrand може да съдържа като средство за коригиране на цвета само добавен карамел.

е)

Brandy или Weinbrand може да бъде подсладено с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 35 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

6.   Дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри

а)

Дестилатната спиртна напитка от гроздови джибри е спиртна напитка, която отговаря на следните изисквания:

i)

произведена е изключително от гроздови джибри, ферментирали и дестилирани директно чрез водна пара или след добавяне на вода, като са изпълнени следните две условия:

всяка от дестилациите е извършена до 86 об. %,

първата дестилация е извършена при наличието на самите джибри;

ii)

към гроздовите джибри може да се добавят винени утайки, чието количество не надвишава 25 kg винени утайки на 100 kg използвани гроздови джибри;

iii)

количеството на получения от винените утайки алкохол не надвишава 35 % от общото количество алкохол в крайния продукт;

iv)

има съдържание на летливи вещества, по-голямо или равно на 140 g/hl при 100 об. % алкохол и максимално съдържание на метанол 1 000 g/hl при 100 об. % алкохол.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на дестилатната спиртна напитка от гроздови джибри е 37,5 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Дестилатната спиртна напитка от гроздови джибри не се ароматизира. Това не изключва традиционните методи на производство.

д)

Дестилатната спиртна напитка от гроздови джибри може да съдържа като средство за коригиране на цвета само добавен карамел.

е)

Дестилатната спиртна напитка от гроздови джибри може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 20 грама подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

7.   Дестилатна спиртна напитка от плодови джибри

а)

Дестилатна спиртна напитка от плодови джибри е спиртна напитка, която отговаря на следните изисквания:

i)

произведена е изключително чрез ферментация и дестилация на плодови джибри, различни от гроздови джибри, и са изпълнени следните две условия:

всяка от дестилациите е извършена до 86 об. %,

първата дестилация е извършена при наличието на самите джибри;

ii)

има минимално съдържание на летливи вещества от 200 g/hl при 100 об. % алкохол;

iii)

има максимално съдържание на метанол 1 500 g/hl при 100 об. % алкохол;

iv)

има максимално съдържание на циановодородна киселина от 7 g/hl при 100 об. % алкохол, при спиртни напитки от джибри от костилкови плодове.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на дестилатната спиртна напитка от плодови джибри е 37,5 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Дестилатната спиртна напитка от плодови джибри не се ароматизира.

д)

Дестилатната спиртна напитка от плодови джибри може да съдържа като средство за коригиране на цвета само добавен карамел.

е)

Дестилатната спиртна напитка от плодови джибри може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 20 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

ж)

Официалното наименование се състои от „дестилатна спиртна напитка от джибри от“, последвано от името на плода. Ако се използват джибри от няколко различни плода, официалното наименование е „дестилатна спиртна напитка от плодови джибри“ и може да бъде допълнено с името на всеки плод в низходящ ред според използваното количество.

8.   Дестилатна спиртна напитка от стафиди или raisin brandy

а)

Дестилатна спиртна напитка от стафиди или raisin brandy е спиртна напитка, произведена изключително чрез дестилация на продукта, получен чрез алкохолна ферментация на екстракт от стафиди от сортовете „черно от Коринт“ или „Александрийски мискет“, дестилирана до 94,5 об. % по такъв начин, че дестилатът да притежава аромат и вкус, дължащи се на използваните суровини.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на дестилатната спиртна напитка от стафиди или raisin brandy е 37,5 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Дестилатната спиртна напитка от стафиди или raisin brandy не се ароматизира.

д)

Дестилатната спиртна напитка от стафиди или raisin brandy може да съдържа като средство за коригиране на цвета само добавен карамел.

е)

Дестилатната спиртна напитка от стафиди или raisin brandy може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 20 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

9.   Плодова дестилатна спиртна напитка

а)

Плодова дестилатна спиртна напитка е спиртна напитка, която отговаря на следните изисквания:

i)

произведена е изключително чрез алкохолна ферментация и дестилация, със или без костилки, на пресни и месести плодове, включително банани, или на мъст от такива плодове или зеленчуци;

ii)

всяка от дестилациите е извършена до 86 об. %, така че дестилатът да има аромат и вкус, дължащи се на дестилираните суровини;

iii)

има съдържание на летливи вещества, равно на или по-голямо от 200 g/hl при 100 об. % алкохол,

iv)

при плодови спиртни напитки, произведени от костилкови плодове, съдържанието на циановодородна киселина не надвишава 7 g/hl при 100 об. % алкохол.

б)

Максималното съдържание на метанол в плодовата дестилатна спиртна напитка е 1 000 g/hl при 100 об. % алкохол, освен в следните случаи:

i)

при плодови дестилатни спиртни напитки, произведени от плодовете, посочени по-долу, по отношение на които максималното съдържание на метанол е 1 200 g/hl при 100 об. % алкохол:

ябълка (Malus domestica Borkh.),

кайсия (Prunus armeniaca L.),

слива (Prunus domestica L.),

синя слива (Prunus domestica L.),

мирабела (Prunus domestica L. subsp. syriaca (Borkh.) Janch. ex Mansf.),

праскова (Prunus persica (L.) Batsch),

круша (Pyrus communis L.), с изключение на круша от сорта „Уилямс“ (Pyrus communis L. cv „Williams“),

къпина (Rubus sect. Rubus),

малина (Rubus idaeus L.);

ii)

при плодови дестилатни спиртни напитки, произведени от плодовете, посочени по-долу, по отношение на които максималното съдържание на метанол е 1 350 g/hl при 100 об. % алкохол:

дюля (Cydonia oblonga Mill.),

плодове от хвойна (Juniperus communis L. or Juniperus oxicedrus L.),

круша от сорта „Уилямс“ (Pyrus communis L. cv „Williams“),

касис (Ribes nigrum L.),

червено френско грозде (Ribes rubrum L.),

шипка (Rosa canina L.),

черен бъз (Sambucus nigra L.),

офика (Sorbus aucuparia L.),

скоруша (Sorbus domestica L.),

брекиня (Sorbus torminalis (L.) Crantz).

в)

Минималното обемно алкохолно съдържание на плодовата дестилатна спиртна напитка е 37,5 %.

г)

Плодовата дестилатна спиртна напитка не се оцветява.

д)

Независимо от буква г) от настоящата категория и чрез дерогация от категория храни 14.2.6 в част Д от приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008, за коригиране на цвета на плодова дестилатна спиртна напитка, отлежавала най-малко една година в контакт с дървесина, може да се използва карамел.

е)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

ж)

Плодовата дестилатна спиртна напитка не се ароматизира.

з)

Плодовата дестилатна спиртна напитка може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 18 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

и)

Официалното наименование на плодовата дестилатна спиртна напитка е „дестилатна спиртна напитка“, допълнено от името на плода или зеленчука. На български, гръцки, полски, румънски, словашки, словенски, хърватски и чешки език официалното наименование може да бъде изразено чрез наименованието на плода или зеленчука, допълнено с наставка.

Като друга възможност:

i)

официалното наименование, посочено в първа алинея, може да бъде „wasser“, използвано в комбинация с името на плода; или

ii)

в посочените по-долу случаи може да се използват следните официални наименования:

kirsch“ за дестилатна спиртна напитка от череши (Prunus avium (L.) L.),

„слива“, „quetsch“ или „slivovitz“ за дестилатна спиртна напитка от сливи (Prunus domestica L.),

„мирабела“ за дестилатна спиртна напитка от мирабели (Prunus domestica L. subsp. syriaca (Borkh.) Janch. ex Mansf.),

„плод от арбутус“ за дестилатна спиртна напитка от плодове от арбутус (Arbutus unedo L.),

„Golden Delicious“ за дестилатна спиртна напитка от ябълки (Malus domestica var. „Golden Delicious“),

Obstler“ за плодова дестилатна спиртна напитка, произведена от плодове, със или без горски плодове, при условие че най-малко 85 % от мъстта се получава от различни сортове ябълки, круши или и от двете.

Наименованието „Williams“ или „Уилямс“ може да се използва само за пускане на пазара на крушова дестилатна спиртна напитка, произведена единствено от круши от сорта „Уилямс“.

Ако съществува риск крайният потребител да не разбере лесно някое от официалните наименования, което не съдържа думите „дестилатна спиртна напитка“, посочени в настоящата буква, описанието, представянето и етикетирането включват думите „дестилатна спиртна напитка“, като те могат да бъдат придружени от обяснение.

й)

Когато два или няколко вида плодове или зеленчуци се дестилират заедно, продуктът се пуска на пазара под официалното наименование:

„плодова дестилатна спиртна напитка“ — за дестилатни спиртни напитки, произведени изключително чрез дестилация на плодове, или

„зеленчукова дестилатна спиртна напитка“ — за дестилатни спиртни напитки, произведени изключително чрез дестилация на зеленчуци, или

„плодово-зеленчукова дестилатна спиртна напитка“ — за дестилатни спиртни напитки, произведени чрез дестилация на комбинация от плодове и зеленчуци.

Официалното наименование може да бъде допълнено с името на всеки използван плод или зеленчук, изброени в низходящ ред според използваното количество.

10.   Ябълкова дестилатна спиртна напитка, крушова дестилатна спиртна напитка и ябълково-крушова дестилатна спиртна напитка

а)

Ябълковата дестилатна спиртна напитка, крушовата дестилатна спиртна напитка и ябълково-крушовата дестилатна спиртна напитка са спиртни напитки, които отговарят на следните изисквания:

i)

произведени са изключително чрез дестилация до 86 об. % на ферментирал ябълков или крушов сайдер, така че дестилатът да има аромат и вкус, дължащи се на плодовете;

ii)

имат съдържание на летливи вещества, равно на или по-голямо от 200 g/hl при 100 об. % алкохол,

iii)

имат максимално съдържание на метанол, равно на или по-голямо от 1 000 g/hl при 100 об. % алкохол,

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на ябълковата, крушовата и ябълково-крушовата дестилатна спиртна напитка е 37,5 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Ябълковата, крушовата и ябълково-крушовата дестилатна спиртна напитка не се ароматизира. Това не изключва традиционните методи на производство.

д)

Ябълковата, крушовата и ябълково-крушовата дестилатна спиртна напитка може да съдържа като средство за коригиране на цвета само добавен карамел.

е)

Ябълковата, крушовата и ябълково-крушовата дестилатна спиртна напитка може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 15 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

ж)

Официалното наименование е:

„ябълкова дестилатна спиртна напитка“ за спиртни напитки, произведени изключително чрез дестилация на ябълков сайдер,

„крушова дестилатна спиртна напитка“ за спиртни напитки, произведени изключително чрез дестилация на крушов сайдер, или

„ябълково-крушова дестилатна спиртна напитка“ за спиртни напитки, произведени изключително чрез дестилация на ябълков и крушов сайдер.

11.   Медена дестилатна спиртна напитка

а)

Медена дестилатна спиртна напитка е спиртна напитка, която отговаря на следните изисквания:

i)

произведена е изключително чрез ферментация и дестилация на медена каша;

ii)

дестилирана е до 86 об. %, така че дестилатът да притежава органолептичните характеристики, дължащи се на използваните суровини.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на медената дестилатна спиртна напитка е 35 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Медената дестилатна спиртна напитка не се ароматизира.

д)

Като средство за коригиране на цвета медената дестилатна спиртна напитка може да съдържа само добавен карамел.

е)

Медената дестилатна спиртна напитка може да бъде подсладена само с мед с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 20 грама мед на литър, изразени като инвертна захар.

12.    Hefebrand или дестилатна спиртна напитка от утайки

а)

Hefebrand или дестилатна спиртна напитка от утайки е спиртна напитка, произведена изключително чрез дестилация до 86 об. % на винени утайки, бирени утайки или утайки от ферментирал плод.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на Hefebrand или дестилатна спиртна напитка от утайки е 38 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Hefebrand или дестилатна спиртна напитка от утайки не се ароматизира.

д)

Hefebrand или дестилатна спиртна напитка от утайки може да съдържа като средство за коригиране на цвета само добавен карамел.

е)

Hefebrand или дестилатна спиртна напитка от утайки може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 20 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

ж)

Официалното наименование Hefebrand или „дестилатна спиртна напитка от утайки“ се допълва от наименованието на използваните суровини.

13.   Бирена дестилатна спиртна напитка

а)

Бирената дестилатна спиртна напитка е спиртна напитка, произведена изключително чрез пряка дестилация при нормално налягане на прясна бира до обемно алкохолно съдържание по-малко от 86 %, така че полученият дестилат да притежава органолептични характеристики, дължащи се на бирата.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на бирената дестилатна спиртна напитка е 38 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Бирената дестилатна спиртна напитка не се ароматизира.

д)

Бирената дестилатна спиртна напитка може да съдържа като средство за коригиране на цвета само добавен карамел.

е)

Бирената дестилатна спиртна напитка може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 20 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

14.    Topinambur или дестилатна спиртна напитка от йерусалимски артишок

а)

Topinambur или дестилатна спиртна напитка от йерусалимски артишок е спиртна напитка, произведена изключително чрез ферментация и дестилация до 86 об. % на грудки от йерусалимски артишок (Helianthus tuberosus L.).

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на topinambur или дестилатната спиртна напитка от йерусалимски артишок е 38 %.

в)

Не се добавя алкохол, независимо дали е разреден или не.

г)

Topinambur или дестилатната спиртна напитка от йерусалимски артишок не се ароматизира.

д)

Topinambur или дестилатната спиртна напитка от йерусалимски артишок може да съдържа като средство за коригиране на цвета само добавен карамел.

е)

Topinambur или дестилатната спиртна напитка от йерусалимски артишок може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 20 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

15.   Водка

а)

Водката е спиртна напитка, произведена от етилов алкохол от земеделски произход, получен след ферментация с дрожди от:

картофи или зърнени култури, или и от двете,

други земеделски суровини,

дестилирана с цел избирателно намаляване на органолептичните характеристики на използваните суровини и на образуваните при ферментацията вторични продукти.

Този процес може да бъде последван от допълнителна дестилация или обработване посредством подходящи спомагателни технологични практики, или и от двете, включително обработване с активен въглен, за придаване на специални органолептични характеристики.

Максималните стойности на остатъчни вещества в етиловия алкохол от земеделски произход, използван за производството на водка, отговарят на установените в член 5, буква г) стойности, с изключение на остатъчното съдържание на метанол, чиито стойности не надвишават 10 g/hl при 100 об. % алкохол.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на водката е 37,5 %.

в)

Единствените ароматични продукти, които могат да се добавят, са естествени ароматични вещества или ароматични препарати, съдържащи се в дестилата, получен от ферментацията на суровините. Освен това на продукта могат да се придадат специални органолептични характеристики, различни от преобладаващия вкус.

г)

Водката не може да бъде оцветявана.

д)

Водката може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 8 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

е)

Описанието, представянето или етикетирането на водка, която не е произведена изключително от картофи или зърнени култури, или и от двете, включва на видно място указанието „произведена от ...“, допълнено с наименованието на суровината, използвана за производството на етиловия алкохол от земеделски произход. Това указание се помества в същото зрително поле като официалното наименование.

ж)

Официалното наименование може да бъде „vodka“ във всички държави членки.

16.   Дестилатна спиртна напитка (допълнена от името на плода или ядките), получена чрез накисване и дестилация

а)

Дестилатна спиртна напитка (допълнена от името на плода или ядките), получена чрез накисване и дестилация, е спиртна напитка, която отговаря на следните изисквания:

i)

произведена е чрез:

накисване на плодове или ядки, изброени в подточка ii), частично ферментирали или неферментирали, с евентуално добавяне на максимално количество от 20 литра етилов алкохол от земеделски произход или на спиртна напитка или на дестилат от същите плодове или ядки, или на комбинация от двете, на 100 kg ферментирали плодове, плодове или ядки,

последвано от дестилация; всяка дестилация е извършена до 86 об. %;

ii)

произведена е от следните плодове или ядки:

арония (Aronia Medik. nom cons.),

черна арония (Aronia melanocarpa (Michx.) Elliott),

ядлив кестен (Castanea sativa Mill.),

цитрусови плодове (Citrus spp.),

лешник (Corylus avellana L.),

емпетрум (Empetrum nigrum L.),

ягода (Fragaria spp.),

морски зърнастец (Hippophae rhamnoides L.),

джел (Ilex aquifolium и Ilex cassine L.),

дренка (Cornus mas),

орех (Juglans regia L.),

банан (Musa spp.),

мирта (Myrtus communis L.),

бодлива круша (Opuntia ficus-indica (L.) Mill),

ядивна пасифлора (Passiflora edulis Sims),

гроздовидна череша (Prunus padus L.).

трънка (Prunus spinosa L.),

касис (Ribes nigrum L.),

бяло френско грозде (Ribes niveum Lindl.),

червено френско грозде (Ribes rubrum L.),

цариградско грозде (Ribes uva-crispa L. syn. Ribes grossularia),

шипка (Rosa canina L.),

арктическа къпина (Rubus arcticus L.),

дива къпина (Rubus chamaemorus L.),

къпина (Rubus sect. Rubus),

малина (Rubus idaeus L.),

черен бъз (Sambucus nigra L.),

офика (Sorbus aucuparia L.),

скоруша (Sorbus domestica L.),

брекиня (Sorbus torminalis (L.) Crantz),

полинезийска слива (Spondias dulcis Parkinson),

испанска тропическа слива (Spondias mombin L.),

американска боровинка (Vaccinium corymbosum L.),

северна червена боровинка (Vaccinium oxycoccоs L.),

боровинка (Vaccinium myrtillus L.),

блатна боровинка (Vaccinium vitis-idaea L.).

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на дестилатната спиртна напитка (допълнено от името на плода или ядките), получена чрез накисване и дестилация, е 37,5 %.

в)

Дестилатната спиртна напитка (допълнена от името на плода или ядките), получена чрез накисване и дестилация, не се ароматизира.

г)

Дестилатната спиртна напитка (допълнена от името на плода или ядките), получена чрез накисване и дестилация, не се оцветява.

д)

Независимо от буква г) и чрез дерогация от категория храни 14.2.6 в част Д от приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008, за коригиране на цвета на дестилатната спиртна напитка (допълнена от името на плода или ядките), получена чрез накисване и дестилация и отлежавала най-малко една година в контакт с дървесина, може да се използва карамел.

е)

Дестилатната спиртна напитка (допълнена от името на плода или ядките), получена чрез накисване и дестилация, може да бъде подсладена с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това крайният продукт не може да съдържа повече от 18 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

ж)

По отношение на описанието, представянето и етикетирането на дестилатната спиртна напитка (допълнено от името на плода или ядките), получена чрез накисване и дестилация, фразата „получена чрез накисване и дестилация“ трябва да бъде изписана в описанието, представянето или етикетирането с еднакви по шрифт, размер и цвят букви и в същото зрително поле като фразата „спиртна напитка (допълнена от името на плода или ядките)“, а при бутилките — на лицевия етикет.

17.    Geist (допълнено с името на използвания плод или суровина)

а)

Geist (допълнено с името на използвания плод или суровина) е спиртна напитка, произведена чрез накисване на неферментирали плодове, посочени в категория 16, буква а), подточка ii), или на зеленчуци, ядки, други растителни суровини, като билки или венчелистчета от рози, или гъби в етилов алкохол от земеделски произход, последвано от дестилация до 86 об. %.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на Geist (допълнено с името на използвания плод или суровина) е 37,5 %.

в)

Geist (допълнено с името на използвания плод или суровина) не се ароматизира.

г)

Geist (допълнено с името на използвания плод или суровина) не се оцветява.

д)

Geist (допълнено с името на използвания плод или суровина) може да се подслади с цел да се оформи завършеният вкус. Въпреки това, крайният продукт не може да съдържа повече от 10 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

е)

Терминът geist, предшестван от термин, различен от името на плод, растение или друг вид суровина, може да допълва официалното наименование на други спиртни и алкохолни напитки, при условие че това не въвежда потребителя в заблуждение.

18.   Спиртна напитка от тинтява

а)

Спиртна напитка от тинтява е спиртна напитка, произведена от дестилат от тинтява, който от своя страна е получен чрез ферментация на корени от тинтява със или без добавяне на етилов алкохол от земеделски произход.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на спиртна напитка от тинтява е 37,5 %.

в)

Спиртната напитка от тинтява не се ароматизира.

19.   Хвойнова спиртна напитка

а)

Хвойновата спиртна напитка е спиртна напитка, произведена чрез ароматизиране с плодове от хвойна (Juniperus communis L. или Juniperus oxicedrus L.) на етилов алкохол от земеделски произход, на зърнена дестилатна спиртна напитка или на дестилат от зърнени култури, или на комбинация от тях.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на хвойновата спиртна напитка е 30 %.

в)

В допълнение към плодовете от хвойна могат да се използват ароматични вещества, ароматични препарати, растения или части от растения с ароматизиращи свойства или комбинация от тях, но органолептичните характеристики на хвойната трябва да остават ясно различими, дори ако в някои случаи са отслабени.

г)

Хвойновата спиртна напитка може да се обозначава с официалното наименование „Wacholder“ или „genebra“.

20.    Gin

а)

Gin е хвойнова спиртна напитка, произведена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с плодове от хвойна (Juniperus communis L.).

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на gin е 37,5 %.

в)

При производството на gin се използват само такива ароматични вещества или ароматични препарати, или и двете, които придават преобладаващ вкус на хвойна.

г)

Терминът „gin“ може да бъде допълнен от термина „dry“, ако напитката не съдържа добавени подсладители, надвишаващи 0,1 грама на литър подслаждащи продукти в крайния продукт, изразени като инвертна захар.

21.   Дестилиран gin

а)

Дестилиран gin е едно от следните:

i)

хвойнова спиртна напитка, произведена изключително чрез дестилация на етилов алкохол от земеделски произход с подходящо качество и с първоначално алкохолно съдържание най-малко 96 об. % при наличие на плодове от хвойна (Juniperus communis L.) и други естествени растителни продукти, при условие че вкусът на хвойната остава преобладаващ;

ii)

комбинацията от продукта на такава дестилация и етилов алкохол от земеделски произход със същия състав, чистота и алкохолно съдържание; за ароматизиране на дестилирания gin може да се използват също така ароматични вещества и ароматични продукти, посочени в категория 20, буква в).

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на дестилирания gin е 37,5 %.

в)

Gin, произведен чрез добавяне на есенции или аромати към етиловия алкохол от земеделски произход, не може да се обозначава с наименованието дестилиран gin.

г)

Терминът „дестилиран gin“ може да бъде допълнен от или да съдържа термина „dry“, ако напитката не съдържа добавени подсладители, надвишаващи 0,1 грама на литър подслаждащи продукти в крайния продукт, изразени като инвертна захар.

22.    London gin

а)

London gin е дестилиран gin, който отговаря на следните изисквания:

i)

произведен е изключително от етилов алкохол от земеделски произход с максимално съдържание на метанол от 5 g/hl при 100 об. % алкохол, чийто аромат е придаден изключително чрез дестилация на етилов алкохол при наличие на всички използвани естествени растителни суровини;

ii)

полученият дестилат съдържа най-малко 70 об. % алкохол;

iii)

допълнително добавеният етилов алкохол от земеделски произход отговаря на изискванията, предвидени в член 5, но е с максимално съдържание на метилов алкохол от 5 g/hl при 100 об. % алкохол;

iv)

не е оцветен;

v)

не е подсладен с повече от 0,1 грама на литър подслаждащи продукти в крайния продукт, изразени като инвертна захар;

vi)

не съдържа други съставки, освен съставките, посочени в подточки i), iii) и v), и вода.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на London gin е 37,5 %.

в)

Терминът „London gin“ може да бъде допълнен от или да съдържа термина „dry“.

23.   Кимова спиртна напитка или Kümmel

а)

Кимова спиртна напитка или Kümmel е спиртна напитка, получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с ким (Carum carvi L.).

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на кимовата спиртна напитка или Kümmel е 30 %.

в)

Ароматични вещества или ароматични препарати, или и двете, могат да бъдат използвани допълнително, но вкусът на ким трябва да остане преобладаващ.

24.    Akvavit или aquavit

а)

Akvavit или aquavit е спиртна напитка, ароматизирана със семена от ким или копър, или и двете, произведена от етилов алкохол от земеделски произход и ароматизирана с дестилат от растения или подправки.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на akvavit или aquavit е 37,5 %.

в)

Могат допълнително да бъдат използвани естествени ароматични вещества или ароматични препарати, или и двете, но ароматът на тези напитки трябва да се дължи до голяма степен на дестилатите от семена на ким (Carum carvi L.) или копър (Anethum graveolens L.), като използването на етерични масла е забранено.

г)

Горчивите вещества не може да преобладават осезаемо във вкуса; сухият екстракт не може да надвишава 1,5 g на 100 ml.

25.   Анасонова спиртна напитка

а)

Анасонова спиртна напитка е спиртна напитка, произведена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с естествени екстракти от звездовиден анасон (Illicium verum Hook f.), зелен анасон (Pimpinella anisum L.), резене (Foeniculum vulgare Mill.) или от всяко друго растение, съдържащо същата основна ароматична съставка, чрез някой от следните процеси или комбинация от тях:

i)

накисване или дестилация, или и двете;

ii)

дестилация на алкохол със семена или други части от горепосочените растения;

iii)

добавяне на дестилирани естествени екстракти от анасонови растения.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на анасоновата спиртна напитка е 15 %.

в)

Анасоновата спиртна напитка може да бъде ароматизирана само с ароматични препарати и естествени ароматични вещества.

г)

Могат да се използват и други естествени растителни екстракти или ароматични семена, но вкусът на анасона трябва да остане преобладаващ.

26.    Pastis

а)

Pastis е анасонова спиртна напитка, която съдържа и естествени екстракти от сладък корен (Glycyrrhiza spp.), което предполага наличието на багрилни вещества, познати като „халкони“, както и на глициризинова киселина, чието минимално и максимално съдържание трябва да бъдат съответно 0,05 и 0,5 g/l.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на pastis е 40 %.

в)

Pastis може да бъде ароматизиран само с ароматични препарати и естествени ароматични вещества.

г)

Pastis съдържа по-малко от 100 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар, и минимално и максимално съдържание на анетол съответно 1,5 и 2 g/l.

27.    Pastis de Marseille

а)

Pastis de Marseille е pastis с изразен анасонов вкус и със съдържание на анетол между 1,9 и 2,1 g/l.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на pastis de Marseille е 45 %.

в)

Pastis de Marseille може да бъде ароматизиран само с ароматични препарати и естествени ароматични вещества.

28.    Anis или janeževec

а)

Anis или janeževec е анасонова спиртна напитка, чийто характерен аромат се дължи изключително на зелен анасон (Pimpinella anisum L.), звездовиден анасон (Illicium verum Hook f.) или резене (Foeniculum vulgare Mill.), или на комбинация от тях.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на anis или janeževecе 35 %.

в)

Anis или janeževec може да бъде ароматизиран само с ароматични препарати и естествени ароматични вещества.

29.   Дестилиран anis

а)

Дестилиран anis е anis, който съдържа алкохол, дестилиран при наличие на семената, посочени в категория 28, буква а), а когато се отнася до географски указания – мастикс и други ароматни семена, растения или плодове, при условие че този алкохол съставлява най-малко 20 % от алкохолното съдържание на дестилирания anis.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на дестилирания anis е 35 %.

в)

Дестилиран anis може да бъде ароматизиран само с ароматични препарати и естествени ароматични вещества.

30.   Спиртна напитка с горчив вкус или bitter

а)

Спиртна напитка с горчив вкус или bitter е спиртна напитка с преобладаващо горчив вкус, произведена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход или дестилат от земеделски произход, или и на двете, с ароматични вещества или ароматични продукти, или и с двете.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на спиртната напитка с горчив вкус или bitter е 15 %.

в)

Без да се засяга използването на тези термини при представянето и етикетирането на храни, различни от спиртни напитки, спиртната напитка с горчив вкус или bitter, може да бъде пускана на пазара и под наименованията „горчив“ или „bitter“ , със или без друг термин.

г)

Независимо от буква в) терминът „горчив“ или „bitter“ може да се използва в описанието, представянето и етикетирането на ликьорите с горчив вкус.

31.   Ароматизирана водка

а)

Ароматизираната водка е водка, на която е придаден преобладаващ аромат, различен от този на суровините, използвани за производството на водката.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на ароматизираната водка е 37,5 %.

в)

Ароматизираната водка може да бъде подсладена, подложена на блендинг, ароматизирана, отлежала или оцветена.

г)

Когато ароматизираната водка е подсладена, крайният продукт трябва да съдържа по-малко от 100 грама на литър подслаждащи продукти, изразени като инвертна захар.

д)

Официалното наименование на ароматизираната водка може също така да бъде наименованието на всеки преобладаващ аромат в комбинация с думата „водка“. Терминът „водка“ на всеки официален език на Съюза може да бъде заменен с „vodka“.

32.   Ароматизирана с трънки спиртна напитка или pacharán

а)

Ароматизираната с трънки спиртна напитка или pacharán е спиртна напитка, която има преобладаващ вкус на трънки и се произвежда чрез накисване на трънки (Prunus spinosa) в етилов алкохол със земеделски произход, с добавяне на естествени екстракти от анасон или дестилати от анасон, или и на двете.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на ароматизираната с трънки спиртна напитка или pacharán е 25 %.

в)

За производството ароматизираната с трънки спиртна напитка или pacharán се използват най-малко 125 грама трънки на литър краен продукт.

г)

Съдържанието на подслаждащи продукти в ароматизираната с трънки спиртна напитка или pacharán, изразено като инвертна захар, е между 80 и 250 грама на литър краен продукт.

д)

Органолептичните характеристики, цветът и вкусът на ароматизираната с трънки спиртна напитка или pacharán се дължат изключително на използвания плод и на анасона.

е)

Терминът „pacharán“ може да се използва като официално наименование само когато продуктът е произведен в Испания. Когато продуктът е произведен извън Испания, „pacharán“ може да се използва само за допълване на търговското наименование „ароматизирана с трънки спиртна напитка“, при условие че се придружава от думите: „произведена във ...“, следвани от името на държавата членка или третата държава на производство.

33.   Ликьор

а)

Ликьорът е спиртна напитка:

i)

с минимално съдържание на подслаждащи продукти, изразено в инвертна захар, от:

70 g/l за черешовите или вишневите ликьори, в които етиловият алкохол се състои изключително от черешова или вишнева дестилатна спиртна напитка,

80 грама на литър за ликьори, които са ароматизирани изключително с тинтява или с подобно растение, или с пелин,

100 g/l във всички останали случаи;

ii)

произведена чрез използване на етилов алкохол от земеделски произход или на дестилат от земеделски произход, или на една или повече спиртни напитки, или на комбинация от тях, които са били подсладени и към които са били добавени един или повече ароматизанти, продукти от земеделски произход или храни.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на ликьора е 15 %.

в)

За производството на ликьора могат да се използват ароматични вещества и ароматични препарати.

Следните ликьори обаче могат да бъдат ароматизирани само с храни с ароматични свойства, ароматични препарати и естествени ароматични вещества:

i)

плодови ликьори:

ананас (Ananas),

цитрусови плодове (Citrus L.),

морски зърнастец (Hippophae rhamnoides L.),

черница (Morus alba, Morus rubra),

вишна (Prunus cerasus),

череша (Prunus avium),

касис (Ribes nigrum L.),

арктическа къпина (Rubus arcticus L.),

дива къпина (Rubus chamaemorus L.),

малина (Rubus idaeus L.),

северна червена боровинка (Vaccinium oxycoccоs L.),

боровинка (Vaccinium myrtillus L.),

блатна боровинка (Vaccinium vitis-idaea L.);

ii)

растителни ликьори:

алпийски пелин (Artemisia genepi),

тинтява (Gentiana L.),

мента (Mentha L.),

анасон (Pimpinella anisum L.),

г)

Официалното наименование може да бъде „liqueur“ във всички държави членки и:

за ликьори, произведени чрез накисване на вишни или череши (Prunus cerasus или Prunus avium) в етилов алкохол от земеделски произход, официалното наименование може да бъде „guignolet“ или „češnjevec“, със или без термина „ликьор“,

за ликьори, произведени чрез накисване на вишни (Prunus cerasus) в етилов алкохол от земеделски произход, официалното наименование може да бъде „ginja“ или „ginjinha“, или „višnjevec“, със или без термина „ликьор“,

за ликьори, при които алкохолното съдържание се получава изключително от ром, официалното наименование може да бъде „punch au rhum“, със или без термина „ликьор“,

без да се засягат член 3, точка 2, член 10, параграф 5, буква б) и член 11, за ликьори, които съдържат мляко или млечни продукти официалното наименование може да бъде „крем“, допълнено от името на използваната суровина, която придава преобладаващия аромат на ликьора, със или без термина „ликьор“.

д)

Следните съставни термини могат да се използват в описанието, представянето и етикетирането на ликьори, произведени в Съюза, когато е използван етилов алкохол от земеделски произход или дестилат от земеделски произход, за отразяване на установените методи на производство:

prune brandy,

orange brandy,

apricot brandy,

cherry brandy,

solbaerrom или ром от касис.

По отношение на описанието, представянето и етикетирането на посочените в настоящата буква ликьори съставният термин трябва да присъства на етикета и при представянето на един и същи ред, с еднакви по вид, размер и цвят букви, а думата „ликьор“ трябва да е изписана в непосредствена близост с не по-малък шрифт от този, с който е изписан съставният термин. Ако алкохолът не произхожда от посочената спиртна напитка, неговият произход се посочва на етикета в същото зрително поле като съставния термин и думата „ликьор“, чрез посочване на вида алкохол от земеделски произход или чрез изписване на думите „алкохол от земеделски произход“, които във всички случаи се предшестват от „произведен от“ или „произведен при използването на“.

е)

Без да се засягат членове 11 и 12 и член 13, параграф 4, официалното наименование „ликьор“ може да бъде допълнено с наименованието на ароматичен или хранителен продукт, който придава преобладаващия аромат на спиртната напитка, при условие че ароматът на спиртната напитка се придава от храни с ароматични свойства, ароматични препарати и естествени ароматични вещества, получени от суровините, посочени в наименованието на ароматизанта или на храната, допълнени с ароматични вещества само когато това е необходимо за подсилване на аромата на тази суровина.

34.    Crème de или крем (допълнено от името на използвания плод или друга използвана суровина)

а)

Crème de или крем (допълнено от името на използвания плод или друга използвана суровина) е ликьор, който има минимално съдържание на подслаждащи продукти от 250 g/l, изразено в инвертна захар.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на crème de или крем (допълнено от името на плод или друга използвана суровина) е 15 %.

в)

Правилата за ароматичните вещества и ароматичните препарати, използвани при производството на ликьори, установени в категория 33, се прилагат за тази спиртна напитка.

г)

Използваните суровини изключват млечни продукти.

д)

Името на плода или на друга суровина, използвано в официалното наименование, е това на плода или на суровината, които придават преобладаващия аромат на спиртната напитка.

е)

Официалното наименование може да се допълни от термина „ликьор“.

ж)

Официалното наименование „crème de cassis“ може да се използва само за ликьори, произведени от касис, които имат съдържание на подслаждащи продукти над 400 g/l, изразено като инвертна захар.

35.    Sloe gin

а)

Sloe gin е ликьор, произведен чрез накисване на трънки в gin, с евентуално добавяне на сок от трънки.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на sloe gin е 25 %.

в)

За производството на sloe gin могат да се използват само естествени ароматични вещества и ароматични препарати.

г)

Официалното наименование може да се допълни от термина „ликьор“.

36.    Sambuca

а)

Sambuca е безцветен ликьор с аромат на анасон, който отговаря на следните изисквания:

i)

съдържа дестилати от зелен анасон (Pimpinella anisum L.), звездовиден анасон (Illicium verum L.) или други ароматни растения;

ii)

има минимално съдържание на подслаждащи продукти от 350 g/l, изразено като инвертна захар;

iii)

има съдържание на естествен анетол, не по-малко от 1 и не повече от 2 g/l.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на sambuca е 38 %.

в)

Правилата за ароматичните вещества и ароматичните препарати, използвани при производството на ликьори, установени в категория 33, се прилагат за sambuca.

г)

Sambuca не се оцветява.

д)

Официалното наименование може да се допълни от термина „ликьор“.

37.    Maraschino, marrasquino или maraskino

а)

Maraschino, marrasquino или maraskino е безцветен ликьор, чийто аромат се придава основно от дестилат от череши от сорта „Мараска“ или от продукта, произведен от накисването на череши или части от череши в етилов алкохол от земеделски произход или в дестилат от череши от сорта „Мараска“, с минимално съдържание на подслаждащи продукти от 250 g/l, изразено като инвертна захар.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на maraschino, marrasquino или maraskino е 24 %.

в)

Правилата за ароматичните вещества и ароматичните препарати, използвани при производството на ликьори, установени в категория 33, се прилагат за maraschino, marrasquino или maraskino.

г)

Maraschino, marrasquino или maraskino не се оцветява.

д)

Официалното наименование може да се допълни с термина „ликьор“.

38.    Nocino или orehovec

а)

Nocino или orehovec е ликьор, чийто аромат се придава основно чрез накисване или чрез накисване и дестилация на цели зелени орехи (Juglans regia L.) с минимално съдържание на подслаждащи продукти от 100 g/l, изразено в инвертна захар.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на nocino или orehovec е 30 %.

в)

Правилата за ароматичните вещества и ароматичните препарати, използвани при производството на ликьори, установени в категория 33, се прилагат за nocino или orehovec.

г)

Официалното наименование може да се допълни с термина „ликьор“.

39.   Ликьор на яйчна основа (advocaat, avocat или advokat)

а)

Ликьор на яйчна основа (advocaat, avocat или advokat) е ликьор, ароматизиран или не, произведен от етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход или спиртна напитка, или комбинация от тях, чиито съставки са висококачествен яйчен жълтък, яйчен белтък и захар или мед или и двете. Минималното съдържание на захар или мед е 150 g/l, изразено в инвертна захар. Минималното съдържание на чист яйчен жълтък в крайния продукт е 140 g/l. Всеки случай на използване на яйца от кокошки, различни от вида Gallus gallus, се посочва върху етикета.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на ликьора на яйчна основа (advocaat, avocat или advokat) е 14 %.

в)

При производството на ликьор на яйчна основа (advocaat, avocat или advokat) могат да се използват само храни с ароматични свойства, ароматични вещества или ароматични препарати.

г)

При производството на ликьор на яйчна основа (advocaat, avocat или advokat) може да се използват млечни продукти.

40.   Яйчен ликьор

а)

Яйчен ликьор е ликьор, ароматизиран или не, произведен от етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход или спиртна напитка, или комбинация от тях, чиито характерни съставки са висококачествен яйчен жълтък, яйчен белтък и захар или мед, или и двете. Минималното съдържание на захар или мед е 150 g/l, изразено в инвертна захар. Минималното съдържание на яйчен жълтък в крайния продукт е 70 g/l.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на яйчния ликьор е 15 %.

в)

За производството на яйчния ликьор могат да се използват само храни с ароматични свойства, естествени ароматични вещества и ароматични препарати.

г)

При производството на яйчен ликьор може да се използват млечни продукти.

41.    Mistrà

а)

Mistrà е безцветна спиртна напитка, ароматизирана с анасон или естествен анетол, която отговаря на следните изисквания:

i)

има съдържание на анетол, не по-малко от 1 и не повече от 2 g/l;

ii)

може да съдържа дестилат от ароматни растения;

iii)

не е подсладена.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на mistrà е 40 %, а максималното обемно алкохолно съдържание е 47 %.

в)

Mistrà може да бъде ароматизирана само с ароматични препарати и естествени ароматични вещества.

г)

Mistrà не се оцветява.

42.    Väkevä glögi или spritglögg

а)

Väkevä glögi или spritglögg е спиртна напитка, произведена чрез ароматизиране на вино или винени продукти и етилов алкохол от земеделски произход с аромат на карамфил или канела, или и на двете, чрез един от следните процеси или чрез комбинация от тях:

i)

накисване или дестилация;

ii)

дестилация на алкохола при наличие на части от посочените по-горе растения;

iii)

добавяне на естествен аромат на карамфил или канела.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на väkevä glögi или spritglögg е 15 %.

в)

Väkevä glögi или spritglögg може да бъде ароматизиран само с ароматични вещества, ароматични препарати или други ароматизанти, но ароматът на подправките, посочени в буква а), трябва да остане преобладаващ.

г)

Съдържанието на вино или винени продукти в крайния продукт не надвишава 50 %.

43.    Berenburg или Beerenburg

а)

Berenburg или Beerenburg е спиртна напитка, която отговаря на следните изисквания:

i)

произведена е от етилов алкохол от земеделски произход;

ii)

произведена е чрез накисване на плодове или растения, или части от тях;

iii)

съдържа като специфичен аромат дестилат от корен от тинтява (Gentiana lutea L.), хвойнови плодове (Juniperus communis L.) и дафинови листа (Laurus nobilis L.);

iv)

варира на цвят от светлокафяво до тъмнокафяво;

v)

може да бъде подсладена до максимално съдържание на подслаждащи продукти от 20 g/l, изразено в инвертна захар;

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на Berenburg или Beerenburg е 30 %.

в)

Berenburg или Beerenburg може да бъде ароматизиран само с ароматични препарати и естествени ароматични вещества.

44.   Меден нектар или нектар от медовина

а)

Меден нектар или нектар от медовина е спиртна напитка, произведена чрез ароматизиране на смес от ферментирала медена каша и меден дестилат или от етилов алкохол от земеделски произход, или и от двете, която съдържа най-малко 30 об. % ферментирала медена каша.

б)

Минималното обемно алкохолно съдържание на медения нектар или нектара от медовина е 22 %.

в)

Меден нектар или нектар от медовина може да се ароматизира само с ароматични препарати и естествени ароматични вещества, при условие че вкусът на меда остава преобладаващ.

г)

Меден нектар или нектар от медовина може да бъде подсладен само с мед.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО НЯКОИ СПИРТНИ НАПИТКИ

1.   Rum-Verschnitt се произвежда в Германия и се получава чрез смесване на ром и етилов алкохол от земеделски произход по такъв начин, че най-малко 5 % от алкохола, съдържащ се в крайния продукт, е получен от ром. Минималното обемно алкохолно съдържание на Rum-Verschnitt е 37,5 %. Думата „Verschnitt“ се изписва на един и същи ред и с еднакви по шрифт, размер и цвят букви като думата „Rum“ в описанието, представянето и етикетирането, а при бутилките – на лицевия етикет. Официалното наименование на този продукт е „спиртна напитка“. Когато Rum-Verschnitt се пуска на пазара извън Германия, неговото алкохолно съдържание се посочва върху етикета.

2.   Slivovice се произвежда в Чехия и се получава чрез добавяне на етилов алкохол от земеделски произход към дестилата от сливи преди последната дестилация по такъв начин, че най-малко 70 % от алкохола, съдържащ се в крайния продукт, е получен от дестилат от сливи. Официалното наименование на този продукт е „спиртна напитка“. Наименованието „slivovice“ може да се добави, ако е изписано в същото зрително поле на лицевия етикет. Когато slivovice се пуска на пазара извън Чехия, нейното алкохолно съдържание се посочва върху етикета. Настоящата разпоредба не засяга използването на официалните наименования за плодови дестилатни спиртни напитки в категория 9 от приложение I.

3.   Guignolet Kirsch се произвежда във Франция и се получава чрез смесване на guignolet и kirsch по такъв начин, че най-малко 3 % от общия чист алкохол, съдържащ се в крайния продукт, е получен от kirsch. Думата „guignolet“ се изписва в описанието, представянето и етикетирането с букви със същия шрифт, размер и цвят и на същия ред като думата „kirsch“, а при бутилките – на лицевия етикет. Официалното наименование на този продукт е „ликьор“. Неговото алкохолно съдържание указва обемното съдържание в проценти на чистия алкохол, което guignolet и kirsch представляват в общото обемно съдържание на чист алкохол на guignolet kirsch.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

СИСТЕМА ЗА ДИНАМИЧНО ОТЛЕЖАВАНЕ ИЛИ МЕТОД „CRIADERAS Y SOLERA“ ИЛИ „SOLERA E CRIADERAS

Системата за динамично отлежаване или методът „criaderas y solera“ или „solera e criaderas“ се състои от периодично източване на част от спиртната напитка brandy, съдържаща се във всяка от дъбовите бъчви и всеки от съдовете, които формират ред на отлежаване, и съответни допълвания на спиртната напитка brandy, източена от предходния ред за отлежаване.

Определения

 

„редове на отлежаване“ означава всяка партида дъбови бъчви или съдове с еднаква степен на отлежаване, през които brandy преминава в процеса на отлежаване. Всеки ред е известен като „criadera“, с изключение на последния, преди бутилирането на brandy, известен като „solera“.

 

„източване“ означава част от обема на brandy, източвана от всяка дъбова бъчва и съд от ред за отлежаване, с цел да бъде добавена към дъбовите бъчви и съдове на следващия ред за отлежаване или за да бъде транспортирана, ако редът е solera.

 

„допълване“ означава обемът на brandy от дъбовите бъчви и съдове от определен ред за отлежаване, който се добавя и се подлага на блендинг със съдържанието на дъбовите бъчви и съдове на следващия по отлежаване ред.

 

„средна продължителност на отлежаване“ означава срокът, съответстващ на цикъла на подмяна на общото количество brandy, което преминава през процеса на отлежаване, изчислено чрез разделяне на общия обем на brandy във всички редове на отлежаване на обема на брендито, източено от последния ред – solera, за една година.

Средната продължителност на отлежаване на brandy, източено от solera, може да бъде изчислена, като се използва следната формула: t = Vt/Ve, където:

t е средната продължителност на отлежаване, изразена в години,

Vt е общият обем на количествата в системата за отлежаване, изразен в литри чист алкохол,

Ve е общият обем на продукта, източен за транспортиране през съответната година, изразен в литри чист алкохол.

За дъбовите бъчви и съдове с вместимост по-малко от 1 000 литра, броят на годишните източвания и допълвания трябва да е равен на или по-малък от броя на редовете за отлежаване в системата, умножен по две, за да се гарантира, че най-младата съставка е отлежала шест или повече месеца.

За дъбовите бъчви и съдове с вместимост 1 000 или повече литра броят на годишните източвания и допълвания трябва да е равен на или по-малък от броя на редовете на отлежаване в системата, за да се гарантира, че най-младата съставка е отлежала една година или повече.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Таблица на съответствието

Настоящият регламент

Регламент (ЕО) № 110/2008

Член 1, параграфи 1 и 2

Член 1, параграфи 1 и 2

Член 2, букви а) — г)

Член 2, параграфи 1 и 3

Член 2, буква д)

Член 2, параграф 2

Член 2, буква е)

Приложение I, точка 6

Член 3, точка 1

Член 8

Член 3, точки 2 и 3

Член 10

Член 3, точка 4

Член 15, параграф 1

Член 3, точка 5

Член 3, точка 6

Член 3, точка 7

Член 15, параграф 3, трета алинея

Член 3, точка 8

Член 3, точки 9 и 10

Член 11, параграф 2 и приложение I, точка 4

Член 3, точки 11 и 12

Приложение I, точка 7

Член 4, точка 1

Член 7 и приложение I, точка 14

Член 4, точка 2

Член 7 и приложение I, точка 15

Член 4, точка 3

Член 7 и приложение I, точка 16

Член 4, точка 4

Член 4, точка 5

Приложение I, точка 17

Член 4, точка 6

Член 4, точка 7

Приложение I, точка 2

Член 4, точка 8

Приложение I, точка 3

Член 4, точка 9

Приложение I, точка 3

Член 4, точка 10

Приложение I, точка 5

Член 4, точка 11

Приложение I, точка 8

Член 4, точка 12

Приложение I, точка 9

Член 4, точка 13

Член 4, точка 14

Член 4, точка 15

Член 4, точка 16

Член 4, точка 17

Член 4, точка 18

Член 4, точки 19 и 20

Приложение I, точка 10

Член 4, точка 21

Член 4, точка 22

Член 4, точка 23

Приложение I, точка 11

Член 4, точка 24

Приложение I, точка 12

Член 5

Приложение I, точка 1

Член 6, параграф 1

Член 3, параграф 1

Член 6, параграф 2

Член 3, параграф 3

Член 6, параграф 3

Член 3, параграф 4

Член 7, параграф 1

Член 4

Член 7, параграф 2

Член 5, параграф 1

Член 7, параграф 3

Член 5, параграф 2

Член 7, параграф 4

Член 5, параграф 3

Член 8, параграф 1

Член 26

Член 8, параграф 2

Член 1, параграф 3

Член 8, параграф 3

Член 8, параграф 4

Член 9

Член 10, параграф 1

Член 10, параграф 2

Член 9, параграф 1

Член 10, параграф 3

Член 9, параграф 2

Член 10, параграф 4

Член 9, параграф 3

Член 10, параграф 5

Член 9, параграфи 5 и 6

Член 10, параграф 6, букви а) — в), д) и е)

Член 10, параграф 6, буква г)

Член 12, параграф 2

Член 10, параграф 7, първа алинея

Член 9, параграфи 4 и 7

Член 10, параграф 7, втора алинея

Член 11, параграф 1

Член 10, параграфи 1 и 2

Член 11, параграфи 2 3

Член 12, параграф 1

Член 10, параграф 1

Член 12, параграфи 2, 3 и 4

Член 13, параграф 1

Член 12, параграф 1

Член 13, параграф 2

Член 9, параграф 9

Член 13, параграф 3, първа и втора алинея

Член 11, параграф 4

Член 13, параграф 3, трета алинея

Член 11, параграф 5

Член 13, параграф 3, четвърта алинея

Член 13, параграф 4, първа алинея

Член 11, параграф 3

Член 13, параграф 4, втора алинея

Член 11, параграф 4

Член 13, параграф 4, трета алинея

Член 11, параграф 5

Член 13, параграф 5

Член 13, параграф 6

Член 12, параграф 3

Член 13, параграф 7

Член 14, параграф 1

Приложение I, точка 13

Член 14, параграф 2

Член 15, параграф 1

Член 14, параграф 2

Член 15, параграф 2

Член 16

Член 17

Член 13

Член 18

Член 19, параграф 1

Член 12, параграф 3

Член 19, параграф 2

Член 20, буква а)

Член 20, буква б)

Член 28, параграф 2

Член 20, буква в)

Член 20, буква г)

Член 21, параграф 1

Член 21, параграф 2

Член 16

Член 21, параграф 3

Член 15, параграф 3, първа алинея

Член 21, параграф 4

Член 22, параграф 1, първа алинея

Член 17, параграф 4

Член 22, параграф 1, втора алинея

Член 22, параграф 2

Член 23, параграф 1, уводна част и букви а), б) и в)

Член 23, параграф 1, втора алинея

Член 17, параграф 3

Член 23, параграф 2

Член 17, параграф 1, второ изречение

Член 24, параграфи 1 — 4

Член 24, параграфи 5, 6 и 7

Член 17, параграф 2

Член 24, параграф 8

Член 17, параграф 3

Член 24, параграф 9

Член 17, параграф 1, първо изречение

Член 25

Член 26, параграф 1, първа алинея

Член 17, параграф 5

Член 26, параграф 1, втора алинея

Член 26, параграф 2

Член 17, параграф 6

Член 27, параграф 1

Член 17, параграф 7, първо изречение

Член 27, параграф 2, 3 и 4

Член 27, параграф 5

Член 17, параграф 7, второ изречение

Член 28

Член 29

Член 30, параграфи 1, 2 и 3

Член 17, параграф 8, първо изречение

Член 30, параграф 4, първа алинея

Член 17, параграф 8, второ изречение

Член 30, параграф 4, втора алинея

Член 31

Член 21

Член 32

Член 18

Член 33, параграф 1

Член 15, параграф 2

Член 33, параграфи 2 и 3

Член 34, параграфи 1, 2 и 3

Член 19

Член 34, параграф 4

Член 35, параграф 1, първа алинея

Член 15, параграф 3, втора алинея

Член 35, параграф 1, втора алинея

Член 35, параграф 2

Член 23, параграф 3

Член 35, параграф 3

Член 36, параграф 1

Член 23, параграф 1

Член 36, параграф 2

Член 23, параграф 2

Член 37

Член 38, параграф 1

Член 38, параграф 2

Член 22, параграф 1

Член 38, параграф 3

Член 22, параграф 2

Член 38, параграф 4

Член 38, параграф 5

Член 22, параграф 3

Член 38, параграф 6

Член 22, параграф 4

Член 39, параграф 1

Член 39, параграфи 2 и 3

Член 40

Член 41

Член 42

Член 43, параграф 1

Член 24, параграф 1

Член 43, параграф 2

Член 24, параграф 3

Член 44, параграф 1

Член 24, параграф 2

Член 44, параграф 2

Член 45

Член 6

Член 46

Член 47

Член 25

Член 48

Член 49

Член 29

Член 50

Член 28

Член 51

Член 30

Приложение I, категории 1 — 31

Приложение II, категории 1 — 31

Приложение I, категория 32

Приложение II, категория 37a

Приложение I, категория 33

Приложение II, категория 32

Приложение I, категория 34

Приложение II, категория 33

Приложение I, категория 35

Приложение II, категория 37

Приложение I, категория 36

Приложение II, категория 38

Приложение I, категория 37

Приложение II, категория 39

Приложение I, категория 38

Приложение II, категория 40

Приложение I, категория 39

Приложение II, категория 41

Приложение I, категория 40

Приложение II, категория 42

Приложение I, категория 41

Приложение II, категория 43

Приложение I, категория 42

Приложение II, категория 44

Приложение I, категория 43

Приложение II, категория 45

Приложение I, категория 44

Приложение II, категория 46

Приложение II

Приложение II, частта под заглавието „Други спиртни напитки“

Приложение III

Приложение IV


17.5.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 130/55


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/788 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 април 2019 година

относно европейската гражданска инициатива

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 24 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

С Договора за Европейския съюз (ДЕС) се създава гражданството на Съюза. На гражданите на Съюза (наричани по-нататък „гражданите“) се предоставя правото да се обърнат пряко към Комисията с искане, с което да я приканят да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, подобно на правото, предоставено на Европейския парламент съгласно член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и на Съвета съгласно член 241 ДФЕС. По този начин европейската гражданска инициатива допринася за укрепването на демократичното функциониране на Съюза чрез участието на гражданите в неговия демократичен и политически живот. Както е видно от структурата на член 11 ДЕС и член 24 ДФЕС, европейската гражданска инициатива следва да се разглежда в контекста на други средства, чрез които гражданите могат да отнесат определени въпроси до институциите на Съюза и които се състоят най-вече от диалог с представителните организации и гражданското общество, консултации със заинтересованите страни, петиции и жалби до омбудсмана.

(2)

С Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета (4) бяха установени правилата и процедурите във връзка с европейската гражданска инициатива, като той беше допълнен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1179/2011 на Комисията (5).

(3)

В доклада си относно прилагането на Регламент (ЕС) № 211/2011 от 31 март 2015 г. Комисията изброи редица предизвикателства, възникнали при прилагането на посочения регламент, и пое ангажимент да извърши допълнителен анализ на въздействието на тези проблеми върху ефективността на инструмента за европейската гражданска инициатива, както и да подобри неговото действие.

(4)

В резолюцията си от 28 октомври 2015 г. относно Европейската гражданска инициатива (6) и в изготвения по негова инициатива проект на законодателен доклад от 26 юни 2017 г. (7) Европейският парламент призова Комисията да направи преглед на Регламент (ЕС) № 211/2011 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1179/2011.

(5)

Настоящият регламент има за цел да направи европейската гражданска инициатива по-достъпна, по-лека и по-лесна за ползване от организаторите и поддръжниците и да засили последващите действия, за да се разгърне нейният пълен потенциал като средство за стимулиране на дебатите. Той следва също така да улесни участието на възможно най-голям брой граждани в демократичния процес на вземане на решения в Съюза.

(6)

С оглед на постигането на тези цели процедурите и условията във връзка с европейската гражданска инициатива следва да бъдат ефективни, прозрачни, ясни, опростени, лесни за прилагане, достъпни за хората с увреждания и пропорционални спрямо естеството на този инструмент. Те следва да установяват разумен баланс между права и задължения и да гарантират, че Комисията разглежда надлежно действителните инициативи и им дава отговор.

(7)

Целесъобразно е да се определи минимална възраст, от която може да се подкрепят инициативите. Тази минимална възраст следва да съответства на възрастта, на която гражданите получават правото да гласуват на изборите за Европейски парламент. С цел да се засили участието на младите граждани в демократичния живот на Съюза и по този начин да се разгърне пълният потенциал на европейската гражданска инициатива като инструмент на демокрацията на участието, държавите членки, които считат за целесъобразно, следва да могат да определят минималната възраст, от която може да се подкрепя инициатива, на 16 години и следва да уведомят Комисията за това. Комисията следва периодично да прави преглед на действието на европейската гражданска инициатива, включително по отношение на минималната възраст, от която може да се подкрепят инициативи. Държавите членки се насърчават да обмислят определянето на минималната възраст на 16 години в съответствие с националното си законодателство.

(8)

Съгласно член 11, параграф 4 ДЕС инициатива, с която Комисията се приканва да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпроси, за които гражданите считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим правен акт на Съюза, се поема от най-малко един милион граждани на Съюза, които са граждани на значителен брой държави членки.

(9)

С цел да се гарантира, че дадена инициатива е представителна за интерес на Съюза, като същевременно се гарантира, че инструментът остава лесен за използване, минималният брой държави членки, от които трябва да са гражданите, следва да се определи на една четвърт от държавите членки.

(10)

С цел да се гарантира, че дадена инициатива е представителна и че на гражданите се осигуряват сходни условия за подкрепа за дадена инициатива, е целесъобразно също така да се установи минималният брой на поддръжниците от всяка една от тези държави членки. Този минимален брой поддръжници, необходим във всяка държава членка, следва да е регресивно пропорционален и да съответства на броя на членовете на Европейския парламент, избрани във всяка държава членка, умножен по общия брой на членовете на Европейския парламент.

(11)

За да станат европейските граждански инициативи по-приобщаващи и видими, организаторите могат да използват в рекламните и комуникационните си дейности езици, различни от официалните езици на институциите на Съюза, които в съответствие с конституционния ред на държавите членки са официални на цялата им територия или на част от нея.

(12)

Въпреки че личните данни, обработвани съгласно настоящия регламент, могат да включват чувствителни данни, предвид естеството на европейската гражданска инициатива като инструмент за демокрация на участието е оправдано да се изисква предоставянето на лични данни с оглед на подкрепата за дадена инициатива и тези данни да бъдат обработвани, доколкото е необходимо, за да може изявленията за подкрепа да се проверят съгласно националното право и практика.

(13)

За да стане европейската гражданска инициатива по-достъпна, Комисията следва да предоставя информация, помощ и практическа подкрепа на гражданите и групите на организаторите, по-специално във връзка с аспектите на настоящия регламент, попадащи в нейната компетентност. За да направи по-ефективно предоставянето на информация и помощ, Комисията следва също така да осигури онлайн платформа за сътрудничество, на която има специално предназначен дискусионен форум и се предоставят независима подкрепа, информация и правни съвети за европейската гражданска инициатива. Платформата следва да бъде отворена за граждани, групи на организаторите, организации и външни експерти с опит в организирането на европейски граждански инициативи. Платформата следва да бъде достъпна за лицата с увреждания.

(14)

С цел да се даде възможност на групите на организаторите да управляват своята инициатива по време на цялата процедура, Комисията следва да създаде онлайн регистър за европейската гражданска инициатива (наричан по-нататък „регистърът“). За да се повиши осведомеността и да се гарантира прозрачността на всички инициативи, регистърът следва да включва публичен уебсайт, на който се предоставя изчерпателна обща информация за европейската гражданска инициатива, както и актуална информация за отделните инициативи, техния статус и декларираните източници на подкрепа и финансиране въз основа на информацията, предоставена от групата на организаторите.

(15)

За да се гарантира близост до гражданите и да се повиши осведомеността относно европейската гражданска инициатива, държавите членки следва да създадат на своята територия едно или повече звена за контакт, които да предоставят на гражданите информация и помощ във връзка с европейската гражданска инициатива. Информацията и помощта следва да се отнасят по-специално до онези аспекти от настоящия регламент, чието прилагане попада в областта на компетентност на националните органи в държавите членки, или до аспектите от настоящия регламент, свързани с приложимото национално право, поради което тези органи са в най-подходящи да предоставят информация и помощ на гражданите и групите на организаторите във връзка с тях. Когато е целесъобразно, държавите членки следва да търсят полезни взаимодействия със службите, които предоставят подкрепа за използването на подобни национални инструменти. Комисията, включително нейните представителства в държавите членки, следва да осигури тясно сътрудничество с националните звена за контакт във връзка с дейностите по предоставяне на информация и помощ, включително във връзка с комуникационните дейности на равнището на Съюза, когато това е целесъобразно.

(16)

За успешното започване и управление на гражданските инициативи е необходимо наличието най-малко на минимална организационна структура. Тя следва да бъде под формата на група на организатори, съставена от физически лица, пребиваващи в най-малко седем различни държави членки, за да се насърчава повдигането на теми от значение за Съюза и да се поощрява размисълът по тях. От съображения за прозрачност и безпрепятствена и ефикасна комуникация групата на организаторите следва да определи представител, който да осъществява връзката между нея и институциите на Съюза по време на цялата процедура. Групата на организаторите следва да може да учреди юридическо лице в съответствие с националното право, което да управлява инициативата. За целите на настоящия регламент за група на организаторите следва да се счита това юридическо лице.

(17)

Въпреки че отговорността и санкциите във връзка с обработването на лични данни ще продължават да се уреждат съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (8), групата на организаторите следва да носи солидарна отговорност в съответствие с приложимото национално право за всички вреди, които нейните членове причиняват при организирането на инициатива с неправомерни действия, извършени умишлено или при условията на груба небрежност. Държавите членки следва да гарантират, че на групата на организаторите се налагат подходящи санкции за нарушения на настоящия регламент.

(18)

С цел да се гарантират последователност и прозрачност във връзка с инициативите и да се избегне ситуация, при която се събират подписи за инициатива, която не отговаря на условията, установени в Договорите и в настоящия регламент, инициативите, които отговарят на условията, установени в настоящия регламент, следва да бъдат регистрирани от Комисията, преди да започне събирането на изявления за подкрепа от гражданите. При регистрацията Комисията следва да спазва изцяло задължението за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС и общия принцип на добра администрация, установен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(19)

С цел европейската гражданска инициатива да бъде ефективна и по-достъпна, като се има предвид, че необходимите за нея процедури и условия трябва да бъдат ясни, опростени, лесни за прилагане и пропорционални, и за да се осигури регистрирането на възможно най-много инициативи, е целесъобразно дадена инициатива да се регистрира частично, когато само част или части от нея отговарят на изискванията за регистрация, предвидени в настоящия регламент. Инициативата следва да се регистрира частично, при условие че част от нея, включително основните ѝ цели, явно не излиза извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите и че са изпълнени всички други изисквания за регистрация. Следва да се гарантират яснота и прозрачност относно обхвата на частичната регистрация и потенциалните поддръжници следва да бъдат информирани за него, както и за факта, че изявленията за подкрепа се събират само във връзка с обхвата на регистрацията на инициативата. Комисията следва да уведоми групата на организаторите по достатъчно подробен начин за мотивите за решението си да не регистрира инициативата или да я регистрира само частично, както и за всички възможни съдебни и извънсъдебни правни средства за защита, с които тя разполага.

(20)

Изявленията за подкрепа на дадена инициатива следва да се събират в рамките на определен срок. С цел да се гарантира, че инициативата запазва значението си, като същевременно се отчита сложността на събирането на изявления за подкрепа в целия Съюз, този срок не следва да надвишава 12 месеца, считано от началната дата на срока за събиране на изявления за подкрепа, определена от групата на организаторите. Групата на организаторите следва да има възможност да избере началната дата на срока за събиране на изявления за подкрепа в рамките на шест месеца след регистрацията на инициативата. Групата на организаторите следва да уведоми Комисията за избраната дата най-късно 10 работни дни преди тази дата. За да се осигури координацията с националните органи, Комисията следва да уведоми държавите членки за съобщената от групата на организаторите дата.

(21)

С цел европейската гражданска инициатива да бъде по-достъпна, свързана с по-малко затруднения и по-лесна за ползване от организаторите и поддръжниците, Комисията следва да създаде и поддържа централна система за събиране на изявления за подкрепа онлайн. Тази система следва да се предостави безплатно на групите на организаторите и да включва необходимите технически елементи, позволяващи събирането на изявления за подкрепа онлайн, включително хостинга и софтуера, както и елементи, свързани с достъпа, които да гарантират, че гражданите с увреждания могат да дават подкрепата си за инициативите. Тази система следва да бъде създадена и поддържана в съответствие с Решение (ЕС, Евратом) 2017/46 на Комисията (9).

(22)

Гражданите следва да имат възможност да подкрепят инициативите онлайн или на хартиен носител, като предоставят само личните данни, посочени в приложение III към настоящия регламент. Държавите членки следва да уведомят Комисията дали желаят да бъдат включени съответно в част А или Б от приложение III. Гражданите, използващи централната система за събиране на изявления за подкрепа на европейската гражданска инициатива онлайн, следва да могат да подкрепят дадена инициатива онлайн чрез използване на средства за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, или чрез електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (10). За тази цел Комисията и държавите членки следва да въведат съответните технически характеристики в рамките на посочения регламент. Гражданите следва да подписват изявлението за подкрепа само веднъж.

(23)

За да се улесни преходът към новата централна система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, групите на организаторите следва да продължат да разполагат с възможността да създават свои собствени системи за събиране на изявления онлайн и да събират изявления за подкрепа чрез тази система във връзка с инициативи, регистрирани до 31 декември 2022 г. в съответствие с настоящия регламент. Групата на организаторите следва да използва само една индивидуална система за събиране на изявления за подкрепа онлайн за всяка инициатива. Индивидуалните системи за събиране на изявления за подкрепа онлайн, създадени и поддържани от групите на организаторите, следва да имат подходящи технически характеристики и характеристики за сигурност, за да се гарантират сигурното събиране, съхраняване и прехвърляне на данните по време на цялата процедура. За тази цел Комисията следва да изготви в сътрудничество с държавите членки подробни технически спецификации за индивидуалните системи за събиране на изявления за подкрепа онлайн. Комисията следва да може да поиска становището на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), която подпомага институциите на Съюза при разработването и прилагането на политики, свързани със сигурността на мрежовите и информационните системи.

(24)

Целесъобразно е държавите членки да проверяват дали индивидуалните системи за събиране на изявления за подкрепа онлайн, създадени от групите на организаторите, отговарят на изискванията на настоящия регламент и да издават документ, удостоверяващ тяхното съответствие, преди да започне събирането на изявленията за подкрепа. Издаването на удостоверения за индивидуалните системи за събиране на изявления онлайн следва да се извършва от компетентния национален орган на държавата членка, в която се съхраняват данните, събрани чрез индивидуалната система за събиране на изявления онлайн. Без да се засягат правомощията на националните надзорни органи съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, държавите членки следва да определят компетентния национален орган, отговарящ за издаването на удостоверения за системите. Държавите членки следва взаимно да признават удостоверенията, издадени от компетентните им органи.

(25)

Когато дадена инициатива е получила необходимите изявления за подкрепа от поддръжници, всяка държава членка следва да отговаря за проверката и удостоверяването на изявленията за подкрепа, подписани от нейни граждани, за да прецени дали е достигнат изискуемият минимален брой поддръжници, имащи право да подкрепят европейска гражданска инициатива. Предвид необходимостта от ограничаване на административната тежест за държавите членки контролът следва да се упражнява посредством подходящи проверки, които могат да се основават на случайни извадки. Държавите членки следва да издават документ, удостоверяващ броя на получените действителни изявления за подкрепа.

(26)

С цел да се насърчат участието и публичният дебат по въпросите, повдигнати от инициативите, когато в Комисията е внесена инициатива, подкрепена от необходимия брой поддръжници и отговаряща на останалите изисквания на настоящия регламент, групата на организаторите следва да има правото да представи тази инициатива на публично изслушване на равнището на Съюза. Европейският парламент следва да организира публичното изслушване в срок от три месеца от датата на представяне на инициативата пред Комисията. Европейският парламент следва да гарантира балансирано представителство на интересите на съответните заинтересовани страни, включително на гражданското общество, социалните партньори и експертите. Комисията следва да бъде представлявана на подходящо равнище. Съветът, другите институции и консултативните органи на Съюза, както и заинтересованите страни, следва да разполагат с възможността да участват в изслушването, за да се гарантира приобщаващият му характер и да се засили интересът му за обществеността.

(27)

Европейският парламент, като институцията, в която гражданите са пряко представени на равнището на Съюза, следва да има право да оценява подкрепата за действителна инициатива след внасянето ѝ и след провеждането на публично изслушване по нея. Европейският парламент също така следва да може да оценява действията, предприети от Комисията в отговор на инициативата и описани в съобщение.

(28)

За да се гарантира ефективното участие на гражданите в демократичния живот на Съюза, Комисията следва да разглежда действителните инициативи и да дава отговор по тях. Поради това в срок от шест месеца от получаването на инициативата Комисията следва да представи своите правни и политически заключения, както и действията, които възнамерява да предприеме. Комисията следва да обясни ясно, разбираемо и подробно мотивите за действията, които възнамерява да предприеме, включително дали възнамерява да приеме предложение за правен акт на Съюза в отговор на инициативата, като също така следва да посочи мотивите, ако не възнамерява да предприеме действия. Комисията следва да разгледа инициативите в съответствие с общите принципи на добра администрация, установени в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(29)

За да гарантира прозрачността на получените от нея финансиране и подкрепа, групата на организаторите следва редовно да предоставя актуализирана и подробна информация относно източниците на финансиране и подкрепа за своите инициативи между датата на регистрацията и датата, на която инициативата е внесена в Комисията. Тази информация следва да се публикува в регистъра и на публичния уебсайт на европейската гражданска инициатива. Декларацията за източниците на финансиране и подкрепа от страна на групата на организаторите следва да включва информация за финансова подкрепа, надхвърляща 500 EUR на дарител, както и за организациите, които подпомагат групата на организаторите на доброволни начала, когато паричната равностойност на тази подкрепа не може да бъде определена. Образуванията и особено организациите, които съгласно Договорите допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза, следва да могат да насърчават и да предоставят финансиране и подкрепа за инициативи, при условие че го правят в съответствие с процедурите и условията, предвидени в настоящия регламент.

(30)

С оглед на гарантирането на пълна прозрачност Комисията следва да помести формуляр за контакт в регистъра и на публичния уебсайт на европейската гражданска инициатива, за да имат гражданите възможност да подават жалби във връзка с пълнотата и точността на информацията за източниците на финансиране и подкрепа, декларирани от групите на организаторите. Комисията следва да разполага с правомощието да изиска от групата на организаторите допълнителна информация във връзка с получените жалби, а когато е необходимо — да актуализира съдържащата се в регистъра информация за декларираните източници на финансиране и подкрепа.

(31)

Регламент (ЕС) 2016/679 се прилага за обработването на лични данни, извършвано съгласно настоящия регламент. Във връзка с това, от съображения за правна сигурност е целесъобразно да се поясни, че представителят на групата на организаторите или, ако е приложимо — юридическото лице, учредено за целите на управлението на инициативата, и компетентните органи на държавите членки се считат за администратори на данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с обработването на лични данни при събирането на изявления за подкрепа, адреси на електронна поща и данни за дарителите на инициативите, както и за целите на проверката и удостоверяването на изявленията за подкрепа, както и да се посочи максимално допустимият срок на съхранение на личните данни, събрани за целите на дадена инициатива. В качеството си на администратор на данни представителят на групата на организаторите или, когато е приложимо — юридическото лице, учредено за целите на управлението на инициативата, и компетентните органи на държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки за изпълнение на задълженията, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679, и по-специално задълженията, свързани със законосъобразността на обработването и сигурността на дейностите по обработване, предоставянето на информация и правата на субектите на данни.

(32)

Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (11) се прилага за обработването на лични данни от Комисията при прилагането на настоящия регламент. Целесъобразно е да се поясни, че Комисията следва да се счита за администратор на данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/1725 във връзка с обработването на личните данни в регистъра, онлайн платформата за сътрудничество, централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн и събирането на адреси на електронна поща. Централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, която дава възможност на групата на организаторите да събира изявления за подкрепа на инициативите си онлайн, следва да се създаде и поддържа от Комисията в съответствие с настоящия регламент. Комисията и представителят на групата на организаторите или, когато е приложимо, юридическото лице, учредено за целите на управлението на инициативата, следва да бъдат съвместни администратори по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с обработването на личните данни в централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн.

(33)

За да допринесе за насърчаването на активното участие на гражданите в политическия живот на Съюза, Комисията следва да повиши обществената осведоменост относно европейската гражданска инициатива, като използва по-специално цифровите технологии и социалните медии, както и в рамките на действията за популяризиране на гражданството на Съюза и правата на гражданите. Европейският парламент следва да допринася за комуникационните дейности на Комисията.

(34)

За да се улесни комуникацията с поддръжниците и те да бъдат уведомявани за последващите действия, предприети в отговор на дадена инициатива, Комисията и групата на организаторите следва да могат да събират, при спазване на правилата за защита на данните, адресите на електронна поща на поддръжниците. Събирането на адреси на електронна поща следва да e по избор и да се осъществява с изричното съгласие от поддръжниците. Адресите на електронна поща не следва да се събират като част от формулярите за изявление за подкрепа и потенциалните поддръжници следва да бъдат уведомявани, че правото им да подкрепят дадена инициатива не е обвързано с даването на съгласие за събиране на адресите им на електронна поща.

(35)

С цел адаптацията на настоящия регламент спрямо бъдещите потребности на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с изменението на приложенията към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (12). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(36)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия, по-специално за определянето на техническите спецификации за системите за събиране на изявления онлайн в съответствие с настоящия регламент. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(37)

В съответствие с принципа на пропорционалност е необходимо и целесъобразно за постигането на основната цел за засилване на участието на гражданите в демократичния и политическия живот на Съюза да се установят правила за европейската гражданска инициатива. Настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на поставените цели в съответствие с член 5, параграф 4 ДЕС.

(38)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(39)

От съображения за правна сигурност и яснота Регламент (ЕС) № 211/2011 следва да бъде отменен.

(40)

Беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (14), като той представи официални коментари на 19 декември 2017 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват процедурите и условията, необходими за представяне на инициатива, с която Комисията се приканва, в рамките на предоставените ѝ правомощия, да представи подходящо предложение по въпроси, за които гражданите на Съюза считат, че е необходим правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите (наричана по-нататък „европейската гражданска инициатива“ или „инициативата“).

Член 2

Право на подкрепа на европейска гражданска инициатива

1.   Всеки гражданин на Съюза, навършил най-малко възрастта, на която придобива право да гласува на изборите за Европейски парламент, има правото да подкрепи дадена инициатива, като подпише изявление за подкрепа в съответствие с настоящия регламент.

В съответствие с националното си право държавите членки могат да определят минималната възраст, на която възниква правото да се подкрепи инициатива, на 16 години, като в такъв случай уведомяват Комисията за това.

2.   В съответствие с приложимото право държавите членки и Комисията гарантират, че лицата с увреждания могат да упражняват правото си да подкрепят инициативи и да разполагат с достъп до всички съответни източници на информация за инициативите в условията на равнопоставеност с други граждани.

Член 3

Необходим брой поддръжници

1.   Инициативата е действителна, ако:

а)

е получила подкрепата на най-малко един милион граждани на Съюза в съответствие с член 2, параграф 1 (наричани по-нататък „поддръжници“), от най-малко една четвърт от държавите членки; и

б)

в най-малко една четвърт от държавите членки броят на поддръжниците е равен най-малко на минималния брой, посочен в приложение I, който съответства на броя на членовете на Европейския парламент, избрани във всяка държава членка, умножен по общия брой членове на Европейския парламент към момента на регистрацията на инициативата.

2.   За целите на параграф 1 всеки поддръжник се брои в държавата членка, чийто гражданин е, независимо от мястото, на което поддръжникът е подписал изявлението за подкрепа.

Член 4

Предоставяне на информация и помощ от Комисията и държавите членки

1.   Комисията предоставя на гражданите и групите на организаторите лесно достъпна и изчерпателна информация и помощ във връзка с европейската гражданска инициатива, включително като ги пренасочва към съответните източници на информация и помощ.

Комисията публикува онлайн и на хартиен носител ръководство относно европейската гражданска инициатива на всички официални езици на институциите на Съюза.

2.   Комисията осигурява безплатно онлайн платформа за сътрудничество във връзка с европейската гражданска инициатива.

На платформата се предоставят практически и правни съвети и дискусионен форум за европейската гражданска инициатива за обмен на информация и най-добри практики между гражданите, групите на организаторите, заинтересованите страни, неправителствените организации, експертите и други институции и органи на Съюза, които желаят да участват.

Платформата трябва да е достъпна за лицата с увреждания.

Разходите, свързани с функционирането и поддръжката на платформата, са за сметка на общия бюджет на Европейския съюз.

3.   Комисията осигурява онлайн регистър, който дава възможност на групите на организаторите да управляват инициативата си по време на цялата процедура.

Регистърът включва публичен уебсайт, на който се предоставя обща информация за европейската гражданска инициатива, както и информация за конкретните инициативи и съответния им статус.

Комисията редовно актуализира регистъра, като помества предоставената от групата на организаторите информация.

4.   След като регистрира дадена инициатива в съответствие с член 6, Комисията осигурява превод на съдържанието ѝ, включително на приложението към нея, на всички официални езици на институциите на Съюза, в установените в приложение II рамки, с цел публикуване на превода в регистъра и използването му за събирането на изявления за подкрепа съгласно настоящия регламент.

Групата на организаторите може освен това да предостави преводи на всички официални езици на институциите на Съюза на допълнителната информация за инициативата, както и ако има такъв, на проекта на правен акт, посочен в приложение II, представен в съответствие с член 6, параграф 2. Групата на организаторите отговаря за осигуряването на тези преводи. Съдържанието на преводите, предоставени от групата на организаторите, съответства на съдържанието на инициативата, внесена в съответствие с член 6, параграф 2.

Комисията осигурява публикуването в регистъра и на публичния уебсайт на европейската гражданска инициатива на информацията, предоставена в съответствие с член 6, параграф 2, както и на предоставените в съответствие с настоящия параграф преводи.

5.   За целите на предаването на изявленията за подкрепа на компетентните органи на държавите членки в съответствие с член 12 Комисията разработва услуга за обмен на файлове и я предоставя за безплатно ползване на групите на организаторите.

6.   Всяка държава членка създава едно или повече звена за контакт, които предоставят безплатно информация и помощ на групите на организаторите в съответствие с приложимото право на Съюза и приложимото национално право.

ГЛАВА II

ПРОЦЕДУРНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 5

Група на организаторите

1.   Инициативата се подготвя и управлява от група, състояща се от най-малко седем физически лица (наричана по-нататък „групата на организаторите“). Членовете на Европейския парламент не се вземат предвид за целите на изчисляването на този минимален брой.

2.   Членовете на групата на организаторите трябва да са граждани на Съюза, да са на възраст, на която имат право да гласуват на изборите за Европейски парламент, като групата трябва да включва лица, които пребивават в най-малко седем различни държави членки към момента на регистрирането на инициативата.

За всяка инициатива Комисията публикува в регистъра имената на всички членове на групата на организаторите в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725.

3.   Групата на организаторите определя двама от своите членове съответно за представител и негов заместник, които отговарят за осъществяването на връзката между групата на организаторите и институциите на Съюза по време на цялата процедура и са упълномощени да действат от името на групата на организаторите (наричани по-нататък „лицата за контакт“).

Групата на организаторите може да определи и до две други физически лица, избрани измежду членовете ѝ или по други критерии, които са упълномощени да действат от името на лицата за контакт за целите на осъществяването на връзката с институциите на Съюза по време на цялата процедура.

4.   Групата на организаторите уведомява Комисията за всички промени в състава си, настъпили по време на процедурата, и представя подходящи доказателства за изпълнението на изискванията, предвидени в параграфи 1 и 2. Промените в състава на групата на организаторите се отразяват във формулярите за изявление за подкрепа, като имената на настоящите и бившите членове на групата на организаторите остават в регистъра по време на цялата процедура.

5.   Без да се засяга отговорността на представителя на групата на организаторите в качеството му на администратор на данни по смисъла на член 82, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, членовете на групата на организаторите носят солидарна отговорност съгласно приложимото национално право за всички вреди, причинени с неправомерни действия, извършени умишлено или при условията на груба небрежност при организирането на инициатива.

6.   Без да се засягат санкциите по член 84 от Регламент (ЕС) 2016/679, държавите членки гарантират, че на членовете на групите на организаторите се налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции съгласно националното право за нарушения на настоящия регламент, и по-специално за:

а)

декларации с невярно съдържание;

б)

злоупотреба с данни.

7.   Когато по предвидения в националното право на държава членка ред е учредено юридическо лице конкретно за целите на управлението на дадена инициатива, това юридическо лице се счита за групата на организаторите или нейните членове за целите на параграфи 5 и 6 от настоящия член, член 6, параграфи 2 и 4—7, членове 7—19 и приложения II—VII, в зависимост от случая, при условие че членът на групата на организаторите, определен за неин представител, е упълномощен да действа от името на юридическото лице.

Член 6

Регистрация

1.   Изявления за подкрепа на дадена инициатива могат да се събират само след като инициативата бъде регистрирана от Комисията.

2.   Групата на организаторите подава искането за регистрация до Комисията чрез регистъра.

При подаване на искането групата на организаторите също така:

а)

представя посочената в приложение II информация на един от официалните езици на институциите на Съюза;

б)

посочва седемте членове, които да се вземат предвид за целите на член 5, параграфи 1 и 2, когато групата на организаторите се състои от повече от седем членове;

в)

когато е приложимо, посочва, че е учредено юридическо лице съгласно член 5, параграф 7.

Без да се засягат параграфи 5 и 6, Комисията взема решение по искането за регистрация в срок от два месеца от подаването му.

3.   Комисията регистрира инициативата, ако:

а)

групата на организаторите е представила подходящи доказателства, че изпълнява изискванията по член 5, параграфи 1 и 2, и е определила лицата за контакт в съответствие с член 5, параграф 3, първа алинея;

б)

в случая, посочен в член 5, параграф 7, юридическото лице е учредено конкретно за целите на управлението на инициативата и членът на групата на организаторите, определен за неин представител, е упълномощен да действа от името на юридическото лице;

в)

нито една от частите на инициативата не попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите;

г)

инициативата не представлява явна злоупотреба с право и не е явно несериозна или злонамерена;

д)

инициативата не е в явно противоречие с ценностите на Съюза, установени в член 2 ДЕС, и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.

За да определи дали са изпълнени изискванията, посочени в първа алинея, букви а)—д) от настоящия параграф, Комисията преценява информацията, предоставена от групата на организаторите в съответствие с параграф 2.

Ако едно или повече от изискванията по първа алинея, букви а)—д) от настоящия параграф не са изпълнени, Комисията отказва да регистрира инициативата, без да се засягат параграфи 4 и 5.

4.   Ако смята, че изискванията по параграф 3, първа алинея, букви а), б), г) и д) са изпълнени, но изискването по параграф 3, първа алинея, буква в) не е изпълнено, Комисията уведомява групата на организаторите за заключенията от оценката си и за мотивите за нея в срок от един месец от подаването на заявлението.

В този случай групата на организаторите може да измени инициативата, за да вземе предвид оценката на Комисията с цел да гарантира, че инициативата отговаря на изискването по параграф 3, първа алинея, буква в) да запази първоначалната инициатива или да я оттегли. Групата на организаторите уведомява Комисията за избора си в срок от два месеца от получаването на оценката на Комисията, включително мотивите за нея, като представя измененията на първоначалната инициатива, ако има такива.

Когато групата на организаторите измени или реши да запази първоначалната си инициатива в съответствие с втора алинея от настоящия параграф, Комисията:

а)

регистрира инициативата, ако тя отговаря на изискването по параграф 3, първа алинея, буква в);

б)

регистрира частично инициативата, ако част от нея, включително основните ѝ цели, не е явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите;

в)

отказва да регистрира инициативата във всички останали случаи.

Комисията взема решение по искането в срок от един месец, след като получи информацията по втора алинея от настоящия параграф от групата на организаторите.

5.   Регистрираните инициативи се публикуват в регистъра.

Когато регистрира частично дадена инициатива, Комисията публикува в регистъра информация за обхвата на регистрацията.

В такъв случай групата на организаторите осигурява уведомяването на потенциалните поддръжници за обхвата на регистрацията на инициативата, както и за факта, че изявленията за подкрепа се събират само в рамките на този обхват.

6.   Комисията регистрира инициативата под уникален регистрационен номер, който съобщава на групата на организаторите.

7.   При отказ за регистрация или само частична регистрация на инициативата съгласно параграф 4 Комисията посочва мотивите за решението си и уведомява групата на организаторите. Тя уведомява групата на организаторите и за всички възможни съдебни и извънсъдебни правни средства за защита, с които групата на организаторите разполага.

Комисията публикува всички решения по искания за регистрация, които приема в съответствие с настоящия член, в регистъра и на публичния уебсайт на европейската гражданска инициатива.

8.   Комисията уведомява Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за регистрираните инициативи.

Член 7

Оттегляне на инициатива

Групата на организаторите може да оттегли инициатива, регистрирана в съответствие с член 6, по всяко време преди да я внесе в Комисията съгласно член 13. Това обстоятелство се публикува в регистъра.

Член 8

Срок за събиране на изявления за подкрепа

1.   Всички изявления за подкрепа се събират в рамките на срок, който не надхвърля 12 месеца от датата, избрана от групата на организаторите (наричан по-нататък „срокът за събиране на изявления за подкрепа“), без да се засяга член 11, параграф 6. Тази дата не може да бъде по-късно от шест месеца след регистрирането на инициативата в съответствие с член 6.

Групата на организаторите уведомява Комисията за избраната дата най-късно 10 работни дни преди тази дата.

Когато по време на срока за събиране на изявления за подкрепа групата на организаторите иска да прекрати събирането на изявления за подкрепа, преди да е изтекъл срокът за събирането им, тя уведомява Комисията за намерението си най-малко 10 работни дни преди новоизбраната крайна дата на този срок.

Комисията уведомява държавите членки за датата, посочена в първа алинея.

2.   Комисията посочва в регистъра началната и крайната дата на срока за събиране на изявления за подкрепа.

3.   На датата, на която изтича срокът за събиране на изявления за подкрепа, Комисията затваря централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, посочена в член 10, а групата на организаторите затваря индивидуалната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, посочена в член 11.

Член 9

Процедура за събиране на изявления за подкрепа

1.   Изявленията за подкрепа могат да бъдат подписвани онлайн или на хартиен носител.

2.   За събиране на изявления за подкрепа могат да бъдат използвани само формуляри, които съответстват на образците в приложение III.

Преди да започне събирането на изявления за подкрепа, групата на организаторите попълва формулярите, съдържащи се в приложение III. Информацията, предоставена във формулярите, трябва да отговаря на информацията, която се съдържа в регистъра.

Когато групата на организаторите реши да събира изявления за подкрепа онлайн чрез централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, предвидена в член 10, Комисията отговаря за осигуряването на съответните формуляри съгласно приложение III.

Когато дадена инициатива е регистрирана частично в съответствие с член 6, параграф 4, във формулярите, съдържащи се в приложение III, в централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн и в индивидуалната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, в зависимост от случая, се отразява обхватът на регистрацията на инициативата. Формулярите за изявлението за подкрепа могат да бъдат адаптирани за целите на събирането онлайн или на хартиен носител.

Приложение III не се прилага, ако гражданите подкрепят инициатива онлайн посредством централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, посочена в член 10, като използват своите средства за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014, посочени в член 10, параграф 4 от настоящия регламент. Гражданите посочват гражданството си и държавите членки приемат минималния набор от данни, предвиден за физически лица в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1501 на Комисията (15).

3.   От всяко лице, което подписва изявление за подкрепа, се изисква да предостави само личните данни, посочени в приложение III.

4.   До 30 юни 2019 г. държавите членки уведомяват Комисията дали желаят да бъдат включени съответно в част А или Б от приложение III. Държавите членки, които желаят да бъдат включени в част Б от приложение III, указват вида или видовете на посочения там личен идентификационен номер (номер на документ за самоличност).

До 1 януари 2020 г. Комисията публикува в регистъра формулярите, поместени в приложение III.

Държава членка, включена в една от частите от приложение III, може да поиска от Комисията да бъдe преместена в другата част от приложение III. Тя отправя искането си за това до Комисията най-малко шест месеца преди датата, от която започват да се прилагат новите формуляри.

5.   За събирането на изявленията за подкрепа на хартиен носител от поддръжниците отговаря групата на организаторите.

6.   Всяко лице може да подпише изявление за подкрепа за дадена инициатива само веднъж.

7.   С оглед на публикуването на тази информация в регистъра групата на организаторите уведомява Комисията за броя на събраните във всяка държава членка изявления за подкрепа най-малко веднъж на два месеца по време на срока за събиране на изявления за подкрепа, а за окончателния брой на изявленията — в рамките на три месеца след изтичането на този срок.

Когато не е достигнат необходимият брой изявления за подкрепа или групата на организаторите не отговори в срок от три месеца след края на срока за събиране на изявления за подкрепа, Комисията прекратява инициативата и публикува известие за това в регистъра.

Член 10

Централна система за събиране на изявления за подкрепа онлайн

1.   За целите на събирането на изявления за подкрепа онлайн до 1 януари 2020 г. Комисията създава и от същата дата осигурява функционирането централна система за събиране на изявления за подкрепа онлайн в съответствие с Решение (ЕС, Евратом) 2017/46.

Разходите, свързани със създаването и поддръжката на централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, са за сметка на общия бюджет на Европейския съюз. Използването на централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн е безплатно.

Централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн трябва да е достъпна за лица с увреждания.

Данните, получени чрез централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, се съхраняват на сървърите, предоставени от Комисията за тази цел.

Централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн позволява в нея да се качват изявленията за подкрепа, събрани на хартиен носител.

2.   За всяка инициатива Комисията гарантира, че изявления за подкрепа могат да бъдат събирани чрез централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн по време на срока за събиране на изявления за подкрепа, определен в съответствие с член 8.

3.   Най-късно 10 работни дни преди началото на срока за събиране на изявления за подкрепа групата на организаторите уведомява Комисията дали желае да използва централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн и дали желае да качва в системата изявленията за подкрепа, събрани на хартиен носител.

Когато желае да качва в системата изявленията за подкрепа, събрани на хартиен носител, групата на организаторите качва всички изявления за подкрепа, събрани на хартиен носител, в срок от два месеца след края на срока за събиране на изявления за подкрепа и уведомява Комисията за това.

4.   Държавите членки гарантират, че:

а)

гражданите могат да подкрепят инициативи онлайн чрез изявления за подкрепа, като използват средства за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, или като подписват изявленията за подкрепа с електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014;

б)

се признава възелът e-IDAS на Комисията, разработен в рамките на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1501.

5.   Комисията се консултира със заинтересованите страни относно по-нататъшното доразвиване и подобрение на централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, за да бъдат взети предвид техните предложения и опасения.

Член 11

Индивидуални системи за събиране на изявления за подкрепа онлайн

1.   Когато не използва централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, групата на организаторите може да събира изявления за подкрепа онлайн в няколко или във всички държави членки чрез друга единна система за събиране на изявления за подкрепа онлайн (наричана по-нататък „индивидуалната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн“).

Данните, събрани чрез индивидуалната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, се съхраняват на територията на държава членка.

2.   Групата на организаторите гарантира, че през целия срок за събиране на изявления за подкрепа индивидуалната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн отговаря на изискванията, предвидени в параграф 4 от настоящия член и в член 18, параграф 3.

3.   След регистрацията на инициативата и преди началото на срока за събиране на изявления за подкрепа, без да се засягат правомощията на националните надзорни органи по глава VI от Регламент (ЕС) 2016/679, групата на организаторите отправя искане до компетентния орган на държавата членка, в която ще се съхраняват данните, събрани чрез индивидуалната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, да удостовери, че системата отговаря на изискванията, предвидени в параграф 4 от настоящия член.

Когато индивидуалната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн отговаря на изискванията, предвидени в параграф 4 от настоящия член, в срок от един месец от искането компетентният орган издава удостоверение съобразно образеца в приложение IV. Групата на организаторите публикува копие на удостоверението на уебсайта, използван за индивидуалната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн.

Държавите членки признават удостоверенията, издадени от компетентните органи на други държави членки.

4.   Индивидуалните системи за събиране на изявления за подкрепа онлайн имат подходящи характеристики за сигурност и технически характеристики, за да се гарантира през целия срок за събиране на изявления за подкрепа, че:

а)

само физически лица могат да подписват изявление за подкрепа;

б)

информацията, предоставена за инициативата, отговаря на информацията, публикувана в регистъра;

в)

данните се събират от поддръжниците в съответствие с приложение III;

г)

данните, предоставени от поддръжниците, се събират и съхраняват по сигурен начин.

5.   До 1 януари 2020 г. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят техническите спецификации за прилагането на параграф 4 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22.

По време на разработването на техническите спецификации по първа алинея Комисията може да се консултира с Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA).

6.   Когато изявленията за подкрепа се събират чрез индивидуална система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, срокът за събиране на изявления за подкрепа може да започне да тече само след като за тази система бъде издадено удостоверението по параграф 3.

7.   Настоящият член се прилага само за инициативите, регистрирани в съответствие с член 6 до 31 декември 2022 г.

Член 12

Проверка и удостоверяване на изявленията за подкрепа от държавите членки

1.   Всяка държава членка проверява и удостоверява, че подписаните от нейни граждани изявления за подкрепа са в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент (наричана по-нататък „отговорната държава членка“).

2.   В срок от три месеца след изтичането на срока за събиране на изявления за подкрепа и без да се засяга параграф 3 от настоящия член, групата на организаторите представя изявленията за подкрепа, събрани онлайн или на хартиен носител, на компетентните органи на отговорната държава членка, посочени в член 20, параграф 2.

Групата на организаторите представя изявленията за подкрепа на компетентните органи само когато е достигнат минималният брой поддръжници, предвиден в член 3.

Изявленията за подкрепа се представят еднократно на всеки компетентен орган на отговорната държава членка, като се използва формулярът, съдържащ се в приложение V.

Събраните онлайн изявления за подкрепа се представят в съответствие с електронна схема, до която Комисията осигурява публичен достъп.

Изявленията за подкрепа, събрани на хартиен носител, и изявленията за подкрепа, събрани онлайн чрез индивидуална система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, се представят поотделно.

3.   Комисията представя на компетентния орган на отговорната държава членка изявленията за подкрепа, събрани онлайн чрез централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, както и тези, събрани на хартиен носител и качени съгласно член 10, параграф 3, втора алинея, веднага след като групата на организаторите представи формуляра, съдържащ се в приложение V, на компетентния орган на отговорната държава членка в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

Когато групата на организаторите е събрала изявления за подкрепа чрез индивидуална система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, тя може да поиска Комисията да представи тези изявления за подкрепа на компетентния орган на отговорната държава членка.

Комисията представя изявленията за подкрепа в съответствие с параграф 2, втора, трета и четвърта алинея, като използва услугата за обмен на файлове, посочена в член 4, параграф 5.

4.   В срок от три месеца след получаване на изявленията за подкрепа компетентните органи ги проверяват посредством подходящи проверки, които могат да се основават на случайни извадки, в съответствие с националното право и националната практика.

Когато изявленията за подкрепа, събрани онлайн и на хартиен носител, се представят поотделно, този срок започва да тече, когато компетентният орган е получил всички изявления за подкрепа.

За целите на проверката на изявленията за подкрепа, събрани на хартиен носител, не се изисква удостоверяване на подписите.

5.   Въз основа на извършените проверки компетентният орган удостоверява броя на действителните изявления за подкрепа за съответната държава членка. Това удостоверение се издава безплатно на групата на организаторите, като се използва образецът, съдържащ се в приложение VI.

В удостоверението се посочва броят на действителните изявления за подкрепа, събрани на хартиен носител и онлайн, включително тези, събрани на хартиен носител и качени в системата в съответствие с член 10, параграф 3, втора алинея.

Член 13

Внасяне в Комисията

В срок от три месеца от получаването на последното удостоверение, предвидено в член 12, параграф 5, групата на организаторите внася инициативата в Комисията.

Групата на организаторите внася попълнен формуляра, съдържащ се в приложение VII, заедно с копия, на хартиен носител или в електронна форма, на удостоверенията по член 12, параграф 5.

Комисията публикува формуляра, съдържащ се в приложение VII.

Член 14

Публикуване и публично изслушване

1.   Когато Комисията получи действителна инициатива, във връзка с която изявленията за подкрепа са събрани и удостоверени в съответствие с членове 8—12, тя без забавяне публикува известие за това в регистъра и предава инициативата на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и националните парламенти.

2.   В срок от три месеца от внасянето на инициативата на групата на организаторите се предоставя възможност да представи инициативата на публично изслушване, което се провежда от Европейския парламент.

Европейският парламент организира публично изслушване в своите помещения.

Комисията се представлява на изслушването на подходящо равнище.

На Съвета, на другите институции и консултативните органи на Съюза, на националните парламенти и на гражданското общество се предоставя възможност да присъстват на изслушването.

Европейският парламент гарантира балансирано представителство на съответните публични и частни интереси.

3.   След публичното изслушване Европейският парламент извършва оценка на политическата подкрепа за инициативата.

Член 15

Разглеждане от Комисията

1.   В срок от един месец от внасянето на инициативата в съответствие с член 13 Комисията приема групата на организаторите на подходящо равнище, за да им даде възможност да обяснят подробно целите на инициативата.

2.   В срок от шест месеца от публикуването на инициативата в съответствие с член 14, параграф 1 и след публичното изслушване, посочено в член 14, параграф 2, Комисията представя в съобщение своите правни и политически заключения във връзка с инициативата, евентуалните действия, които възнамерява да предприеме, и мотивите за решението си да предприеме или да не предприеме действия.

Когато Комисията възнамерява да предприеме действия в отговор на инициативата, включително, когато е целесъобразно, приемането на едно или повече предложения за правен акт на Съюза, в съобщението се посочва и планираният график за тези действия.

Съобщението се съобщава на групата на организаторите и на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите и се публикува.

3.   Комисията и групата на организаторите уведомяват поддръжниците за отговора на инициатива в съответствие с член 18, параграфи 2 и 3.

Комисията предоставя в регистъра и на публичния уебсайт на европейската гражданска инициатива актуална информация за изпълнението на действията, посочени в съобщението, прието в отговор на инициативата.

Член 16

Последващи действия от страна на Европейския парламент във връзка с успешна гражданска инициатива

Европейският парламент извършва оценка на мерките, предприети от Комисията в резултат на нейното съобщение, посочено в член 15, параграф 2.

ГЛАВА III

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 17

Прозрачност

1.   Групата на организаторите предоставя за публикуване в регистъра и когато е целесъобразно — на своя уебсайт за кампанията, ясна, точна и изчерпателна информация за източниците на финансиране на инициативата, надвишаващи 500 EUR на дарител.

Декларираните източници на финансиране и подкрепа, включително дарителите, и съответните суми трябва да могат да бъдат ясно определими.

Групата на организаторите също така предоставя информация за организациите, които я подпомагат на доброволни начала, в случай че паричната равностойност на тази подкрепа не може да бъде определена.

Тази информация се актуализира най-малко веднъж на два месеца през периода от датата на регистриране до датата, на която инициативата е внесена в Комисията в съответствие с член 13. Тя се публикува от Комисията по ясен и достъпен начин в регистъра и на публичния уебсайт на европейската гражданска инициатива.

2.   Комисията има право да поиска групата на организаторите да предостави допълнителна информация и разяснения относно източниците на финансиране и подкрепа, декларирани в съответствие с настоящия регламент.

3.   Комисията гарантира на гражданите възможност да подават жалби във връзка с пълнотата и точността на информацията за източниците на финансиране и подкрепа, декларирани от групите на организаторите, като за тази цел осигурява формуляр за контакт, който се публикува в регистъра и на публичния уебсайт на европейската гражданска инициатива.

Комисията може да поиска от групата на организаторите допълнителна информация във връзка с получените жалби в съответствие с настоящия параграф и ако е приложимо — да актуализира съдържащата се в регистъра информация за декларираните източници на финансиране и подкрепа.

Член 18

Комуникация

1.   Комисията взема мерки за повишаване на обществената осведоменост за съществуването, целите и действието на европейската гражданска инициатива чрез комуникационни дейности и информационни кампании, като по този начин допринася за насърчаването на активното участие на гражданите в политическия живот на Съюза.

Европейският парламент участва със свой принос в комуникационните дейности на Комисията.

2.   За целите на комуникационните и информационните дейности във връзка със съответната инициатива и при условие че поддръжникът даде своето изрично съгласие, групата на организаторите или от Комисията могат да съберат данни за неговия адрес на електронна поща.

Потенциалните поддръжници се уведомяват, че правото им да подкрепят дадена инициатива не е обвързано със задължението да дават съгласието си за събирането на данни за адреса им на електронна поща.

3.   Данни за адреси на електронна поща не могат да се събират като част от формулярите за изявление за подкрепа. Те могат обаче да се събират едновременно с изявленията за подкрепа, при условие че се обработват отделно.

Член 19

Защита на личните данни

1.   Представителят на групата на организаторите е администраторът на данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с обработването на личните данни при събирането на изявления за подкрепа, данни за адреси на електронна поща и данни относно дарителите на инициативата. Когато е учредено юридическото лице, предвидено в член 5, параграф 7 от настоящия регламент, то е администраторът на данни.

2.   Компетентните органи, определени в съответствие с член 20, параграф 2 от настоящия регламент, са администраторите на данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с обработването на личните данни за целите на проверката и удостоверяването на изявленията за подкрепа.

3.   Комисията е администраторът на данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/1725 във връзка с обработването на личните данни в регистъра, онлайн платформата за сътрудничество, централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн, посочена в член 10 от настоящия регламент, и събирането на данни за адреси на електронна поща.

4.   Личните данни, предоставени във формулярите за изявление за подкрепа, се събират за целите на операциите, необходими за сигурното събиране и съхраняване на изявленията в съответствие с членове 9—11, за представянето им на държавите членки, за проверката и удостоверяването им в съответствие с член 12 и за необходимите проверки на качеството и статистически анализ.

5.   Групата на организаторите и Комисията, в зависимост от случая, унищожават всички изявления за подкрепа, подписани за дадена инициатива, както и всички копия от тях при настъпването на по-ранното от следните две събития: изтичането на един месец след внасянето на инициативата в Комисията в съответствие с член 13 или изтичането на 21 месеца след началото на срока за събиране на изявления за подкрепа. Когато обаче инициативата бъде оттеглена след началото на срока за събиране на изявления за подкрепа, изявленията за подкрепа и всички копия от тях се унищожават най-късно един месец след оттеглянето съгласно член 7.

6.   Компетентният орган унищожава всички изявления за подкрепа и копията от тях в срок от три месеца след издаване на удостоверението съгласно член 12, параграф 5.

7.   Изявленията за подкрепа за дадена инициатива и копията от тях могат да бъдат запазени и за срокове, по-дълги от предвидените в параграфи 5 и 6, ако това е необходимо за целите на съдебно или административно производство във връзка със съответната инициатива. Те се унищожават в срок от един месец след датата, на която производството приключи с окончателно решение.

8.   Комисията и групата на организаторите унищожават записите с данни за адресите на електронна поща, събрани в съответствие с член 18, параграф 2, в срок от един месец след оттеглянето на инициативата или в срок от 12 месеца съответно след изтичането на срока за събиране на изявления за подкрепа след внасянето на инициативата в Комисията. Когато обаче в съответствие с член 15, параграф 2 Комисията посочва посредством съобщение действията, които възнамерява да предприеме, записите с данни за адресите на електронна поща се унищожават в срок от три години след публикуването на съобщението.

9.   Без да се засягат правата им съгласно Регламент (ЕС) 2018/1725, членовете на групата на организаторите имат право да поискат личните им данни да бъдат заличени от регистъра след изтичането на две години от датата на регистрацията на съответната инициатива.

Член 20

Компетентни органи на държавите членки

1.   За целите на член 11 всяка държава членка определя един или повече компетентни органи, които отговарят за издаването на удостоверението по член 11, параграф 3.

2.   За целите на член 12 всяка държава членка определя един компетентен орган, който отговаря за координацията на процеса по проверка на изявленията за подкрепа и за издаването на удостоверения съгласно член 12, параграф 5.

3.   До 1 януари 2020 г. държавите членки изпращат на Комисията наименованията и адресите на органите, определени в съответствие с параграфи 1 и 2. Те уведомяват Комисията за всяко актуализиране на тази информация.

Комисията публикува в регистъра наименованията и адресите на органите, определени съгласно параграфи 1 и 2.

Член 21

Съобщаване на националните разпоредби

1.   До 1 януари 2020 г. държавите членки съобщават на Комисията конкретните разпоредби, които са приели за прилагането на настоящия регламент.

2.   Комисията публикува тези разпоредби в регистъра на езика на съобщението, изпратено от държавите членки в съответствие с параграф 1.

ГЛАВА IV

ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ И АКТОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 22

Процедура на комитет

1.   За целите на прилагането на член 11, параграф 5 от настоящия регламент Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 23

Делегирани правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24 за изменение на приложенията към настоящия регламент в рамките на обхвата на разпоредбите на настоящия регламент, които се отнасят до тези приложения.

Член 24

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегираните актове, посочено в член 23, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 6 юни 2019 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 23, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 23, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Преглед

Комисията прави периодично преглед на действието на европейската гражданска инициатива и представя на Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент не по-късно от 1 януари 2024 г. и на всеки четири години след това. Тези доклади обхващат и минималната възраст, от която може да се предоставя подкрепа за европейските граждански инициативи в държавите членки. Докладите се публикуват.

Член 26

Отмяна

Регламент (ЕС) № 211/2011 се отменя, считано от 1 януари 2020 г.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 27

Преходна разпоредба

Членове 5—9 от Регламент (ЕС) № 211/2011 продължават да се прилагат след 1 януари 2020 г. за европейските граждански инициативи, които са регистрирани преди 1 януари 2020 г.

Член 28

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2020 г.

Въпреки това член 9, параграф 4, член 10, член 11, параграф 5 и членове 20—24 се прилагат от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 17 април 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

G. CIAMBA


(1)  ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 74.

(2)  ОВ C 247, 13.7.2018 г., стр. 62.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 12 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 9 април 2019 г.

(4)  Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива (ОВ L 65, 11.3.2011 г., стр. 1).

(5)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1179/2011 на Комисията от 17 ноември 2011 г. относно определяне на технически спецификации за системите за събиране на изявления за подкрепа онлайн по силата на Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива (ОВ L 301, 18.11.2011 г., стр. 3).

(6)  ОВ C 355, 20.10.2017 г., стр. 17.

(7)  2017/2024 (INL).

(8)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(9)  Решение (ЕС, Евратом) 2017/46 на Комисията от 10 януари 2017 г. относно сигурността на комуникационните и информационните системи в Европейската комисия (ОВ L 6, 11.1.2017 г., стр. 40).

(10)  Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(11)  Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(12)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(13)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(14)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(15)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1501 на Комисията от 8 септември 2015 г. относно рамката за оперативна съвместимост съгласно член 12, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (ОВ L 235, 9.9.2015 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

МИНИМАЛЕН БРОЙ ПОДДРЪЖНИЦИ ОТ ВСЯКА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА

Белгия

15 771

България

12 767

Чехия

15 771

Дания

9 763

Германия

72 096

Естония

4 506

Ирландия

8 261

Гърция

15 771

Испания

40 554

Франция

55 574

Хърватия

8 261

Италия

54 823

Кипър

4 506

Латвия

6 008

Литва

8 261

Люксембург

4 506

Унгария

15 771

Малта

4 506

Нидерландия

19 526

Австрия

13 518

Полша

38 301

Португалия

15 771

Румъния

24 032

Словения

6 008

Словакия

9 763

Финландия

9 763

Швеция

15 020

Обединено кралство

54 823


ПРИЛОЖЕНИЕ II

НЕОБХОДИМА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ИНИЦИАТИВА

1.

Насловът на инициативата, с не повече от 100 символа (*1).

2.

Целите на инициативата, по които Комисията се приканва към действие, с не повече от 1 100 символа без интервали (коригиран среден брой за всеки език (*1).

Групата на организаторите може да представи приложение относно предмета, целите и контекста на инициативата, с не повече от 5 000 символа без интервали (коригиран среден брой за всеки език (*1).

Групата на организаторите може да предостави допълнителна информация относно предмета, целите и контекста на инициативата. Ако желае, тя може да представи и проект на правен акт.

3.

Разпоредбите на Договорите, които според групата на организаторите са от значение за предложеното действие.

4.

Пълните имена, пощенските адреси, гражданството и датите на раждане на седем членове на групата на организаторите, пребиваващи в седем различни държави членки, като се посочват конкретно кои са представителят и заместникът му, както и техните адреси на електронна поща и телефонни номера (1).

В случай че представителят и/или заместникът му не са сред седемте членове, посочени в първа алинея — техните пълни имена, пощенски адреси, гражданство, дати на раждане, адреси за електронна поща и телефонни номера.

5.

Документи, с които се удостоверяват пълните имена, пощенските адреси, гражданството и датите на раждане на всеки един от седемте членове, посочени в точка 4, както и на представителя и заместника, в случай че те не са сред тези седем членове.

6.

Имената на другите членове на групата на организаторите.

7.

В случая, посочен в член 5, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/788, ако е приложимо, документи, с които се удостоверява създаването на юридическо лице в съответствие с националното право на държава членка конкретно за целите на управлението на дадена инициатива, както и че определеният като неин представител член на групата на организаторите е упълномощен да действа от името на юридическото лице.

8.

Всички източници на подкрепа и финансиране на инициативата към момента на регистрацията.

(*1)  За всички регистрирани инициативи Комисията осигурява превода на тези елементи на всички официални езици на институциите на Съюза.

(1)  Само пълните имена на членовете на групата на организаторите, държавата на пребиваване на представителя или, в зависимост от случая, наименованието на юридическото лице и държавата, в която се намира седалището му, адресите на електронна поща на лицата за контакт и информацията за източниците на подкрепа и финансиране ще се публикуват в онлайн регистъра на Комисията. Субектите на данните имат право да възразят срещу публикуването на техните лични данни въз основа на убедителни законови основания, свързани с тяхното конкретно положение.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ФОРМУЛЯР ЗА ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПОДКРЕПА — Част A (1)

(за държавите членки, в които не се изисква представянето на личен идентификационен номер/номер на документ за самоличност)

Всички полета в този формуляр са задължителни.

ПОПЪЛВА СЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ОТ ГРУПАТА НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ:

1.

Всички поддръжници, посочени в този формуляр, са граждани на:

Моля, отбележете само една държава членка за всеки списък.

2.

Регистрационен номер в Европейската комисия:

3.

Начална и крайна дата на срока за събиране на изявления за подкрепа:

4.

Уебадрес на инициативата в регистъра на Европейската комисия:

5.

Наслов на инициативата:

6.

Цели на инициативата:

7.

Имена и адреси на електронна поща на регистрираните лица за контакт:

[В случая, посочен в член 5, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/788, ако е приложимо, също така наименованието на юридическото лице и държавата, в която се намира седалището му]:

8.

Уебсайт на инициативата (ако има такъв):

ПОПЪЛВА СЕ ОТ ПОДДРЪЖНИЦИТЕ С ГЛАВНИ БУКВИ:

„Декларирам, че информацията, предоставена от мен в този формуляр, е вярна и че подкрепям тази инициатива за първи път.“

ПЪЛНИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА

ФАМИЛНИ ИМЕНА

АДРЕС НА ПРЕБИВАВАНЕ (2)

(улица, номер, пощенски код, град, държава)

ДАТА НА РАЖДАНЕ

ДАТА

ПОДПИС (3)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Декларация за поверителност (4) за изявленията за подкрепа, събрани на хартиен носител или чрез индивидуални системи за събиране на изявления за подкрепа онлайн:

 

В съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните) личните Ви данни, предоставени с този формуляр, ще се използват само за подкрепа на инициативата и ще се предоставят на компетентните национални органи с цел проверка и удостоверяване. Имате право да поискате от групата на организаторите на тази инициатива достъп до личните Ви данни, както и коригиране, изтриване и ограничаване на обработването на личните Ви данни.

 

Вашите данни ще се съхраняват от групата на организаторите за максимален срок на съхранение, съответстващ на по-краткия от следните два срока: един месец след внасянето на инициативата в Европейската комисия или 21 месеца след началото на срока за събиране на изявления за подкрепа. Те могат да бъдат съхранявани след изтичането на тези срокове в случай на административни или съдебни производства, за максимален срок от един месец след датата на приключване на тези производства.

 

Без да се засягат други административни или съдебни правни средства за защита, имате право да подадете по всяко време жалба до орган за защита на данните, по-специално в държавата членка на обичайното Ви местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако считате, че личните Ви данни са обработвани незаконосъобразно.

 

Представителят на групата на организаторите на инициативата или, ако е приложимо, учреденото от нея юридическо лице е администратор по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните и може да се свържете с тях, като използвате информацията, посочена в този формуляр.

 

Информацията за връзка с длъжностното лице по защита на данните (ако има такова) е посочена на адреса на уебсайта на инициативата в регистъра на Европейската комисия, посочен в точка 4 от този формуляр.

 

Информацията за връзка с националния орган, който ще получава и обработва личните Ви данни, и информацията за връзка с националните органи за защита на данните се намира на следния адрес: http://ec.europa.eu/citizens-initiative/public/data-protection?lg=bg.

Декларация за поверителност за изявленията за подкрепа, събрани онлайн чрез централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн:

 

В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 и Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните) личните Ви данни, предоставени с този формуляр, ще се използват само за подкрепа на инициативата и ще се предоставят на компетентните национални органи с цел проверка и удостоверяване. Имате право да поискате от Европейската комисия и от представителя на групата на организаторите на инициативата или, когато е приложимо, от учреденото от нея юридическо лице достъп до личните Ви данни, както и коригиране, изтриване и ограничаване на обработването на личните Ви данни.

 

Вашите данни ще се съхраняват от Европейската комисия за максимален срок на съхранение, съответстващ на по-краткия от следните два срока: един месец след внасянето на инициативата в Европейската комисия или 21 месеца след началото на срока за събиране на изявления за подкрепа. Те могат да бъдат съхранявани след изтичането на тези срокове в случай на административни или съдебни производства, за максимален срок от един месец след датата на приключване на тези производства.

 

Без да се засягат други административни или съдебни правни средства за защита, имате право да подадете по всяко време жалба до Европейския надзорен орган по защита на данните или до орган за защита на данните, по-специално в държавата членка на обичайното Ви местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако считате, че личните Ви данни са обработвани незаконосъобразно.

 

Европейската комисия и представителят на групата на организаторите на тази инициатива или, когато е приложимо, учреденото от нея юридическо лице са съвместни администратори по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/1725 и на Общия регламент относно защитата на данните и може да се свържете с тях, като използвате информацията, посочена в този формуляр.

 

Информацията за връзка с длъжностното лице по защита на данните на групата организаторите (ако има такова) се намира на адреса на уебсайта на инициативата в регистъра на Европейската комисия, посочен в точка 4 от този формуляр.

 

Информацията за връзка с длъжностното лице по защита на данните на Европейската комисия, с националния орган, който ще получава и обработва личните Ви данни, с Европейския надзорен орган по защита на данните и с националните органи за защита на данните се намира на следния адрес: http://ec.europa.eu/citizens-initiative/public/data-protection?lg=bg.

ФОРМУЛЯР ЗА ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПОДКРЕПА — Част Б (5)

(за държавите членки, в които се изисква представянето на личен идентификационен номер/номер на документ за самоличност)

Всички полета в този формуляр са задължителни.

ПОПЪЛВА СЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ОТ ГРУПАТА НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ:

1.

Всички поддръжници, включени в този формуляр, са граждани на:

Моля, отбележете само една държава членка за всеки списък.

Вж. уебсайта на Европейската комисия за европейската гражданска инициатива за личен идентификационен номер/номер на документ за самоличност, един от които трябва да бъде посочен.

2.

Регистрационен номер в Европейската комисия:

3.

Начална и крайна дата на срока за събиране на изявления за подкрепа:

4.

Уебадрес на инициативата в регистъра на Европейската комисия:

5.

Наслов на инициативата:

6.

Цели на инициативата:

7.

Имена и адреси на електронна поща на регистрираните лица за контакт:

в случая, посочен в член 5, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/788, ако е приложимо, също така наименованието на юридическото лице и държавата, в която се намира седалището му]:

8.

Уебсайт на инициативата (ако има такъв):

ПОПЪЛВА СЕ ОТ ПОДДРЪЖНИЦИТЕ С ГЛАВНИ БУКВИ:

„Декларирам, че информацията, предоставена от мен в този формуляр, е вярна и че подкрепям тази инициатива за първи път.“

ПЪЛНИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА

ФАМИЛНИ ИМЕНА

ЛИЧЕН ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР/НОМЕР НА ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ

ВИД НА ЛИЧНИЯ ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР ИЛИ НОМЕР НА ДОКУМЕНТА ЗА САМОЛИЧНОСТ

ДАТА

ПОДПИС (6)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Декларация за поверителност (7) за изявленията за подкрепа, събрани на хартиен носител или чрез индивидуални системи за събиране на изявления за подкрепа онлайн:

 

В съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните) личните Ви данни, предоставени с този формуляр, ще се използват единствено за подкрепа на инициативата и ще се предоставят на компетентните национални органи с цел проверка и удостоверяване. Имате право да поискате от групата на организаторите на тази инициатива достъп до личните Ви данни, както и коригиране, изтриване и ограничаване на обработването на личните Ви данни.

 

Вашите данни ще се съхраняват от групата на организаторите за максимален срок на съхранение, съответстващ на по-краткия от следните два срока: един месец след внасянето на инициативата в Европейската комисия или 21 месеца след началото на срока за събиране на изявления за подкрепа. Те могат да бъдат съхранявани след изтичането на тези срокове в случай на административни или съдебни производства, за максимален срок от един месец след датата на приключване на тези производства.

 

Без да се засягат други административни или съдебни правни средства за защита, имате право да подадете по всяко време жалба до орган за защита на данните, по-специално в държавата членка на обичайното Ви местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако считате, че личните Ви данни са обработвани незаконосъобразно.

 

Представителят на групата на организаторите на инициативата или, ако е приложимо, учреденото от нея юридическо лице е администратор по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните и може да се свържете с тях, като използвате информацията, посочена в този формуляр.

 

Информацията за връзка с длъжностното лице по защита на данните (ако има такова) се намира на адреса на уебсайта на инициативата в регистъра на Европейската комисия, посочен в точка 4 от този формуляр.

 

Информацията за връзка с националния орган, който ще получава и обработва личните Ви данни, и информацията за връзка с националните органи за защита на данните се намира на следния адрес: http://ec.europa.eu/citizens-initiative/public/data-protection?lg=bg.

Декларация за поверителност за изявленията за подкрепа, събрани онлайн чрез централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн:

 

В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 и Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните) личните Ви данни, предоставени с този формуляр, ще се използват само за подкрепа на инициативата и ще се предоставят на компетентните национални органи с цел проверка и удостоверяване. Имате право да поискате от Европейската комисия и от представителя на групата на организаторите на инициативата или, когато е приложимо, от учреденото от нея юридическо лице достъп до личните Ви данни, както и коригиране, изтриване и ограничаване на обработването на личните Ви данни.

 

Вашите данни ще се съхраняват от Европейската комисия за максимален срок на съхранение, съответстващ на по-краткия от следните два срока: един месец след внасянето на инициативата в Европейската комисия или 21 месеца след началото на срока за събиране на изявления за подкрепа. Те могат да бъдат съхранявани след изтичането на тези срокове в случай на административни или съдебни производства, за максимален срок от един месец след датата на приключване на тези производства.

 

Без да се засягат други административни или съдебни правни средства за защита, имате право да подадете по всяко време жалба до Европейския надзорен орган по защита на данните или до орган за защита на данните, по-специално в държавата членка на обичайното Ви местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако считате, че личните Ви данни са обработвани незаконосъобразно.

 

Европейската комисия и представителят на групата на организаторите на тази инициатива или, когато е приложимо, учреденото от нея юридическо лице са съвместни администратори по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/1725 и на Общия регламент относно защитата на данните и може да се свържете с тях, като използвате информацията, посочена в този формуляр.

 

Информацията за връзка с длъжностното лице по защита на данните на групата на организаторите (ако има такова) се намира на адреса на уебсайта на инициативата в регистъра на Европейската комисия, посочен в точка 4 от този формуляр.

 

Информацията за връзка с длъжностното лице по защита на данните на Европейската комисия, с националния орган, който ще получава и обработва личните Ви данни, с Европейския надзорен орган по защита на данните и с националните органи за защита на данните се намира на следния адрес: http://ec.europa.eu/citizens-initiative/public/data-protection?lg=bg.


(1)  Формулярът се отпечатва на един лист. Групата на организаторите може да използва двете страни на листа. За целите на качването на изявленията за подкрепа, събрани на хартиен носител, в централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн се използва код, предоставен от Европейската комисия.

(2)  Германски граждани, пребиваващи извън страната, само ако са регистрирали настоящото си място на постоянно пребиваване в съответното компетентно германско дипломатическо представителство в чужбина.

(3)  Подписът не е задължителен, ако формулярът се подава онлайн чрез централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2019/788 или индивидуална система за събиране на изявления за подкрепа онлайн съгласно член 11 от посочения регламент.

(4)  Следва да се използва само един от двата предложени варианта на декларация за поверителност в зависимост от начина на събиране.

(5)  Формулярът се отпечатва на един лист. Групата на организаторите може да използва двете страни на листа. За целите на качването на изявленията за подкрепа, събрани на хартиен носител, в централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн се използва код, предоставен от Европейската комисия.

(6)  Подписът не е задължителен, ако формулярът се подава онлайн чрез централната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн по член 10 от Регламент (ЕС) 2019/788 или индивидуална система за събиране на изявления за подкрепа онлайн по член 11 от посочения регламент.

(7)  Следва да се използва само един от двата предложени варианта на декларации за поверителност в зависимост от начина на събиране.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА СИСТЕМА ЗА СЪБИРАНЕ НА ИЗЯВЛЕНИЯ ЗА ПОДКРЕПА ОНЛАЙН С ИЗИСКВАНИЯТА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/788 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 17 АПРИЛ 2019 Г. ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКАТА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА

… (наименование на компетентния орган) на … (наименование на държавата членка) удостоверява, че индивидуалната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн … (адрес на уебсайта), използвана за събиране на изявления за подкрепа на … (наслов на инициативата) с регистрационен номер … (регистрационен номер на инициативата), отговаря на изискванията на съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива.

Дата, подпис и официален печат на компетентния орган:


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ФОРМУЛЯР ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ИЗЯВЛЕНИЯТА ЗА ПОДКРЕПА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ НА ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА

1.

Пълни имена, пощенски адреси и адреси на електронна поща на лицата за контакт (представител и заместник на групата на организаторите) или на юридическото лице, който управлява инициативата, и неговия представител:

2.

Наслов на инициативата:

3.

Регистрационен номер в Комисията:

4.

Дата на регистрация:

5.

Брой поддръжници, които са граждани на (наименование на държавата членка):

6.

Общ брой на събраните изявления за подкрепа:

7.

Брой държави членки, в които прагът е достигнат:

8.

Приложения:

(Включват се всички изявления за подкрепа от поддръжниците, които са граждани на съответната държава членка.

Ако е приложимо, се включва съответното удостоверение за съответствието на индивидуалната система за събиране на изявления за подкрепа онлайн с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива.)

9.

Декларирам, че информацията, предоставена в този формуляр, е вярна и че изявленията за подкрепа са събрани в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива.

10.

Дата и подпис на едно от лицата за контакт (представител/заместник (1)) или на представителя на юридическото лице:

(1)  Ненужното се зачерква.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА БРОЯ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ИЗЯВЛЕНИЯ ЗА ПОДКРЕПА, СЪБРАНИ ЗА … (НАИМЕНОВАНИЕ НА ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА)

… (наименование на компетентния орган) на … (наименование на държавата членка), след като извърши необходимите проверки съгласно член 12 от Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива, удостоверява, че … (брой на действителните изявленията за подкрепа) изявления за подкрепа за инициативата с регистрационен номер … (регистрационен номер на инициативата) са действителни в съответствие с разпоредбите на посочения регламент.

Дата, подпис и официален печат


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ФОРМУЛЯР ЗА ВНАСЯНЕТО НА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА В ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

1.

Наслов на инициативата:

2.

Регистрационен номер в Комисията:

3.

Дата на регистрация:

4.

Брой на получените действителни изявления за подкрепа (броят им трябва да бъде най-малко един милион):

5.

Брой поддръжници, удостоверен от държавите членки:

 

BE

BG

CZ

DK

DE

EE

IE

EL

ES

FR

HR

IT

CY

LV

LT

LU

Брой на поддръжниците

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

HU

MT

NL

AT

PL

PT

RO

SI

SK

FI

SE

UK

ОБЩО

Брой на поддръжниците

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6.

Пълни имена, пощенски адреси и адреси на електронна поща на лицата за контакт (представител и заместник на групата на организаторите) (1) или на юридическото лице, което управлява инициативата, и неговия представител:

7.

Посочете всички източници на подкрепа и финансиране, получени за инициативата, включително размера на финансова подкрепа към момента на внасянето.

8.

Декларирам, че информацията, предоставена в този формуляр, е вярна и че са спазени всички приложими процедури и условия, определени в Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива.

Дата и подпис на едно от лицата за контакт (представител/заместник (2)) или на представителя на юридическото лице:

9.

Приложения: (прилагат се всички удостоверения)

(1)  Само пълните имена на членовете на групата на организаторите, държавата на пребиваване на представителя или, в зависимост от случая, наименованието на юридическото лице и държавата, в която се намира седалището му, адресите на електронна поща на лицата за контакт и информацията за източниците на подкрепа и финансиране ще бъдат публикувани в онлайн регистъра на Комисията. Субектите на данни имат право да възразят срещу публикуването на техните лични данни въз основа на убедителни законови основания, свързани с тяхното конкретно положение.

(2)  Ненужното се зачерква.


ДИРЕКТИВИ

17.5.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 130/82


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/789 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 април 2019 година

за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 и член 62 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С цел да се допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се предвиди по-широкото разпространение в държавите членки на телевизионни и радиопрограми, които произхождат от други държави членки, в интерес на потребителите в целия Съюз, като се улесни лицензирането на авторското право и сродните му права върху произведения и други закриляни обекти, включени в излъчването на определени видове телевизионни и радиопрограми. Телевизионните и радиопрограми са важен инструмент за насърчаване на културното и езиковото многообразие, социалното сближаване и за увеличаване на достъпа до информация.

(2)

Развитието на цифровите технологии и интернет преобрази разпространението на телевизионните и радиопрограми и достъпа до тях. Във все по-голяма степен потребителите очакват да разполагат с достъп до телевизионни и радиопрограми както на живо, така и по заявка, чрез традиционните канали, като например спътниково или кабелно излъчване, а също и посредством онлайн услуги. Поради това излъчващите организации все по-масово предлагат, в допълнение към собствените си излъчвания на телевизионни и радиопрограми, и онлайн услуги, които са спомагателни спрямо това излъчване, като например т.нар. „симулкастинг“ и „догонващи“ услуги. Операторите на услуги за препредаване, които обединяват излъчвания на телевизионни и радиопрограми в пакети и ги предоставят на потребителите едновременно с първоначалното предаване на излъчването в непроменен и несъкратен вид, използват различни средства за препредаване, като например кабелни, спътникови, цифрови наземни мобилни или затворени базирани на интернет протокол мрежи, а също и отворения интернет. Освен това операторите, които разпространяват телевизионни и радиопрограми за потребителите, използват различни начини за получаване на сигнали – носители на програми, от излъчващи организации, включително чрез пряко въвеждане. От страна на потребителите е налице все по-голямо търсене на достъп до излъчвания на телевизионни и радиопрограми не само с произход от тяхната държава членка, но и от други държави членки. Тези потребители включват хората, принадлежащи към езикови малцинства в Съюза, както и лицата, които живеят в държава членка, различна от тяхната държава членка на произход.

(3)

Излъчващите организации предават ежедневно в продължение на много часове телевизионни и радиопрограми. Тези програми включват разнообразно съдържание, като например аудио-визуални, музикални, литературни или графични произведения, защитени с авторско право или сродните му права, или и двете, по силата на правото на Съюза. Оттук произтича и сложният процес на уреждане на правата на многобройните носители на права („правоносители“) и по отношение на различни категории произведения и други закриляни обекти. Често се налага правата да бъдат уредени в кратък срок, особено при подготвянето например на новини и предавания за текущи събития. За да могат да предоставят своите онлайн услуги отвъд националните граници, излъчващите организации трябва да разполагат с необходимите права върху произведения и други закриляни обекти за всички територии, които желаят да покрият, а това допълнително усложнява уреждането на тези права.

(4)

Операторите на услуги за препредаване обикновено предлагат голям брой програми, които включват множество произведения и други закриляни обекти и разполагат с твърде малко време, за да получат необходимите лицензии, и поради това уреждането на правата представлява значително бреме за тях. За авторите, продуцентите и другите правоносители съществува също така рискът техните произведения и други закриляни обекти да бъдат използвани без разрешение или заплащане на подходящо възнаграждение. Възнаграждението за препредаването на техните произведения и други закриляни обекти е важно, за да се гарантира предлагането на разнообразно съдържание, което е в интерес и на потребителите.

(5)

Правата върху произведенията и другите закриляни обекти са хармонизирани, inter alia, с Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), които предвиждат високо равнище на закрила на правоносителите.

(6)

Директива 93/83/ЕИО на Съвета (5) улеснява трансграничното спътниково излъчване и кабелното препредаване на телевизионни и радиопрограми от други държави членки. Разпоредбите в посочената директива относно предаванията на излъчващите организации обаче визират само спътниковото излъчване и поради това не се прилагат за онлайн услугите, които са спомагателни спрямо излъчванията. Освен това разпоредбите относно препредаването на телевизионни и радиопрограми от други държави членки визират само едновременното, непроменено и несъкратено препредаване чрез кабел или свръхвисокочестотна система и не се прилагат за препредаване на телевизионни и радиопрограми с помощта на други технологии.

(7)

Поради това следва да бъде улеснено трансграничното предоставяне на онлайн услуги, които са спомагателни спрямо излъчванията и препредаванията на телевизионни и радиопрограми с произход от други държави членки, като се адаптира правната уредба на упражняването на авторското право и сродните му права, свързани с тези дейности. Това адаптиране следва да бъде направено, като се вземат предвид финансирането и създаването на творческо съдържание, и по-специално на аудио-визуални произведения.

(8)

Приложното поле на настоящата директива следва да обхваща спомагателните онлайн услуги, предлагани от излъчващите организации, при които е налице отчетлива връзка на подчиненост спрямо излъчванията на излъчващите организации. Тези услуги включват услугите, които осигуряват строго линеен достъп до телевизионни и радиопрограми едновременно с тяхното излъчване, и услугите, които осигуряват достъп, в рамките на определен период от време след излъчването им, до телевизионни и радиопрограми, които преди това са били излъчени от излъчващата организация, т.нар. „догонващи“ услуги. Освен това спомагателните онлайн услуги, спрямо които се прилага настоящата директива, включват услугите, които осигуряват достъп до материал, който обогатява или по някакъв друг начин допълва излъчванията на телевизионните и радиопрограми от излъчващата организация, включително посредством предварителен преглед, удължаване, допълване или последващ преглед на съдържанието на съответната програма. Настоящата директива следва да се прилага за спомагателните онлайн услуги, предоставяни на потребителите от излъчващите организации заедно с услугата за радио- и телевизионно разпространение. Тя следва да се прилага също за спомагателните онлайн услуги, които, макар и да имат отчетлива връзка на подчиненост спрямо излъчването, могат да бъдат достъпни за потребителите отделно от услугата за радио- и телевизионно разпространение, без да се изисква от потребителите да получат първо достъп до услугата за радио- и телевизионно разпространение, например чрез абонамент. Това не засяга свободата на излъчващите организации да предлагат такива спомагателни онлайн услуги безплатно или срещу заплащане. Предоставянето на достъп до отделни произведения или други закриляни обекти, които са включени в телевизионни или радиопрограми, или до произведения или други закриляни обекти, които не са свързани с програми, излъчени от излъчващата организация, например посредством услуги, които осигуряват достъп до отделни музикални или аудио-визуални произведения, музикални албуми или видеоматериали, например чрез услуги за видео по заявка, следва да не попадат в обхвата на услугите, уредени с настоящата директива.

(9)

За да се улесни уреждането на правата, свързани с трансграничното предоставяне на спомагателни онлайн услуги, е необходимо да се въведе принципът на държавата на произход при упражняването на авторското право и сродните му права, свързани с действията, които се извършват по време на предоставянето на спомагателни онлайн услуги, достъпа до тях или използването им. Този принцип следва да се прилага за уреждането на всички права, които са необходими, за да може излъчващата организация да разгласява публично или да предоставя на публично разположение своите програми, когато предоставя спомагателни онлайн услуги, включително уреждането на авторското право и сродните му права върху произведенията или други закриляни обекти, използвани в програмите, например правата върху звукозаписи или изпълнения. Този принцип на държавата на произход следва да се прилага изключително в отношенията между правоносителите, или субектите, представляващи носители на авторски права, като например организациите за колективно управление на авторски права, и излъчващите организации и единствено за целите на предоставянето на спомагателна онлайн услуга, осигуряването на достъп до нея или използването ѝ. Принципът на държавата на произход не следва да се прилага по отношение на всяко последващо публично разгласяване на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път или на всяко последващо предоставяне на публично разположение на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да може да има достъп до тях от място и във време, индивидуално избрани от него, или всяко последващо възпроизвеждане на произведения или други закриляни обекти, които са включени в спомагателната онлайн услуга.

(10)

Предвид специфичните характеристики на механизмите за финансиране и лицензиране на някои аудио-визуални произведения, които често се основават на изключителното териториално лицензиране, е целесъобразно във връзка с телевизионните програми обхватът на прилагане на принципа на държавата на произход, определен в настоящата директива, да се ограничи до някои видове програми. Тези видове програми следва да включват новини и предавания за текущи събития, както и собствени продукции на излъчващата организация, които се финансират изключително от нея, включително когато финансирането, използвано от излъчващата организация за нейните продукции, се осигурява от публични средства. За целите на настоящата директива собствените продукции на излъчващите организации следва да обхващат продукциите, които се създават от излъчващата организация чрез използването на собствените ѝ ресурси, но не включват продукциите, възлагани от излъчващата организация на независими от нея продуценти, и съвместните продукции. По същите причини принципът на държавата на произход съгласно настоящата директива не следва да се прилага по отношение на телевизионното излъчване на спортни събития. Принципът на държавата на произход следва да се прилага само когато програмите се използват от излъчващата организация в нейните собствени спомагателни онлайн услуги. Той не следва да се прилага по отношение на предоставянето на лицензии на трети лица за собствените продукции на излъчваща организация, включително и за други излъчващи организации. Принципът на държавата на произход не следва да засяга свободата на правоносителите и на излъчващите организации да се договарят в съответствие с правото на Съюза относно ограниченията, включително териториални ограничения, на използването на правата им.

(11)

Принципът на държавата на произход, предвиден в настоящата директива, следва да не създава задължение за излъчващите организации да разгласяват публично или да предоставят на публично разположение програми в своите спомагателни онлайн услуги или да предоставят такива спомагателни онлайн услуги в държава членка, различна от държавата членка на тяхното основно място на стопанска дейност.

(12)

Тъй като съгласно настоящата директива се приема, че предоставянето на спомагателна онлайн услуга, достъпът до нея или използването ѝ се осъществяват единствено в държавата членка, в която се намира основното място на стопанска дейност на излъчващата организация, докато на практика спомагателната онлайн услуга може да бъде предоставена отвъд националните граници — в други държави членки, е необходимо да се гарантира, че при определяне на размера на дължимото възнаграждение за съответните права лицата вземат предвид всички аспекти на спомагателната онлайн услуга, като например характеристиките на услугата, включително времето, през което програмата, предоставяна чрез тази услуга, е на разположение онлайн, аудиторията, включително аудиторията в държавата членка, в която се намира основното място на стопанска дейност на излъчващата организация, и в други държави членки, в които се осъществява достъп до спомагателната онлайн услуга и същата се използва, както и предоставените езикови версии. Въпреки това следва да се запази възможността за използване на специфични методи за изчисляване на размера на възнаграждението за правата, по отношение на които се прилага принципът на държавата на произход, като например методи въз основа на приходите, реализирани от излъчващата организация от предоставянето на онлайн услугата, които се използват най-вече от радио излъчващите организации.

(13)

По силата на принципа на свободата на договаряне ще бъде възможно да се ограничи използването на правата, засегнати от принципа на държавата на произход, предвиден в настоящата директива, при условие че тези ограничения са в съответствие с правото на Съюза.

(14)

Операторите на услуги за препредаване могат да използват различни технологии, когато препредават първоначалното предаване от друга държава членка на телевизионни или радиопрограми едновременно в непроменен и несъкратен вид с цел приемането им от публиката. Сигналите — носители на програми могат да бъдат получени от операторите на услуги за препредаване от излъчващите организации, които сами предават тези сигнали на публиката по различни начини, например чрез улавяне на сигналите, предавани от излъчващите организации или получаване на сигналите пряко от тях чрез техническия процес на пряко въвеждане. Услугите на тези оператори могат да бъдат предлагани чрез спътникови, цифрови наземни, мобилни, затворени базирани на интернет протокол и други подобни мрежи или чрез услугите за достъп до интернет, определени в Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета (6). Поради това операторите на услуги за препредаване, които използват тези технологии за препредаванията си, следва да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива и да се възползват от механизма, с който се въвежда задължителното колективно управление на правата. С цел да се осигурят достатъчни гаранции срещу неразрешеното използване на произведения и други закриляни обекти, което е от особено значение в случая на услугите, за които се плаща, услугите за препредаване, предлагани чрез услуги за достъп до интернет, следва да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива само когато тези услуги за препредаване се предоставят в среда, в която само разполагащи с разрешение потребители могат да имат достъп до препредаването и нивото на предоставената сигурност на съдържанието е сравнимо с нивото на сигурност за съдържанието, предавано чрез управляваните мрежи, като например кабелните мрежи или затворените базирани на интернет протокол мрежи, в които препредаваното съдържание е криптирано. Тези изисквания следва да бъдат осъществими и адекватни.

(15)

За препредаване на първоначални предавания на телевизионни и радиопрограми операторите на услуги за препредаване трябва да получат разрешение от носителите на изключителното право на публично разгласяване на произведения или други закриляни обекти. С цел да се осигури правна сигурност за операторите на услуги за препредаване и да се преодолеят различията в националното право по отношение на услугите за препредаване, следва да се прилагат правила, подобни на тези, които се прилагат по отношение на кабелното препредаване съгласно Директива 93/83/ЕИО. Правилата на посочената директива включват задължението правото на предоставяне или отказ на разрешение на оператор на услуга за препредаване да се упражнява чрез организация за колективно управление на авторски права. Съгласно тези правила правото на предоставяне или отказ на разрешение само по себе си се запазва и единствено начинът на неговото упражняване се регламентира в известна степен. Правоносителите следва да получават подходящо възнаграждение за препредаването на техни произведения и други закриляни обекти. При определянето на разумни условия за лицензиране, включително лицензионна такса, на препредаването в съответствие с Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) следва inter alia да се вземе предвид икономическата стойност на ползването на търгуваните права, включително стойността, определена за средствата за препредаване. Това не следва да засяга колективното упражняване на правото на плащане на еднократното справедливо възнаграждение на изпълнителите и на продуцентите на звукозаписи за публичното разгласяване на звукозаписи с търговска цел, както е предвидено в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО, нито Директива 2014/26/ЕС, и по-специално нейните разпоредби относно правата на правоносителите по отношение на избора на организация за колективно управление на авторски права.

(16)

Настоящата директива следва да допуска прилагането на споразуменията, сключени между организация за колективно управление на авторски права и операторите на услуги за препредаване във връзка с правата, които са предмет на задължително колективно управление съгласно настоящата директива, да се разшири и за правата на правоносителите, които не са представлявани от тази организация за колективно управление на авторски права, без да се позволява на тези правоносители да изключват своите произведения или други обекти от прилагането на този механизъм. В случаите, в които повече от една организация за колективно управление на авторски права управлява права от съответната категория за своята територия, държавата членка, за територията на която операторът на услугата за препредаване желае да уреди правата за препредаване, следва да решава коя организация или кои организации за колективно управление на авторски права имат правото да предоставят или да отказват разрешението за препредаване.

(17)

Всички права, притежавани от самите излъчващи организации във връзка с техните излъчвания, включително правата върху съдържанието на програмите, следва да не подлежат на задължителното колективно управление на правата, приложимо за препредаването. Операторите на услуги за препредаване и излъчващите организации в общия случай поддържат трайни търговски връзки, и поради това идентичността на излъчващите организации е известна на операторите на услуги за препредаване. Съответно за тези оператори е сравнително лесно да уредят правата с излъчващите организации. В резултат на това, когато придобиват необходимите лицензии от излъчващите организации, операторите на услуги за препредаване не срещат същите затруднения, пред които са изправени при придобиването на лицензии от носителите на права върху произведения и други закриляни обекти, включени в телевизионните и радиопрограми, които те препредават. Поради това не е необходимо опростяване на процеса на лицензиране на правата, притежавани от излъчващите организации. Необходимо е обаче да се гарантира, че когато излъчващите организации и операторите на услуги за препредаване започват преговори, те преговарят добросъвестно относно лицензирането на правата за препредаване в обхвата на настоящата директива. Директива 2014/26/ЕС предвижда подобни правила, приложими за организациите за колективно управление на авторски права.

(18)

Предвидените в настоящата директива правила относно правата при препредаването, упражнявани от излъчващите организации по отношение на извършени от тях предавания, не следва да ограничават възможността правоносителите да прехвърлят правата си или на излъчваща организация, или на организация за колективно управление на авторски права, като съответно им позволяват да получават пряк дял от възнаграждението, заплащано от оператора на услуга за препредаване.

(19)

Държавите членки следва да могат да прилагат правилата относно препредаването, установени в настоящата директива и в Директива 93/83/ЕИО, в случаите, в които както първоначалното предаване, така и препредаването се извършват на тяхна територия.

(20)

С цел да се осигури правна сигурност и да се поддържа високо равнище на закрила на правоносителите, е целесъобразно да се предвиди, че когато излъчващите организации предават своите сигнали – носители на програми чрез пряко въвеждане единствено на разпространители на сигнали, без да предават пряко на публиката своите програми, а разпространителите на сигнали изпращат тези сигнали – носители на програми на своите потребители, за да им дадат възможност да гледат или да слушат програмите, се счита, че е налице само едно еднократно действие по публично разгласяване, в което излъчващите организации и разпространителите на сигнали участват със съответния принос. Следователно излъчващите организации и разпространителите на сигнали следва да получат разрешение от правоносителите за своя конкретен принос към еднократното действие по публично разгласяване. Участието на излъчващата организация и на разпространителя на сигнали в еднократното действие по публично разгласяване не следва да поражда солидарна отговорност на излъчващата организация и на разпространителя на сигнали за това действие. Държавите членки следва да могат да предвиждат на национално равнище условията за получаване на разрешение за еднократното действие по публично разгласяване, включително за възнагражденията, дължими на правоносителите, като вземат предвид съответното използване на произведенията и другите закриляни обекти от излъчващата организация и от разпространителя на сигнали във връзка с еднократното действие по публично разгласяване. Уреждането на права, с изключение на правата, притежавани от излъчващите организации, представлява значително бреме и за разпространителите на сигнали по подобен начин, както за операторите на услуги за препредаване. Държавите членки следва да могат да предвиждат, че разпространителите на сигнали могат да ползват механизъм за задължително колективно управление на авторски права за своите предавания по същия начин и в същата степен, както операторите на услуги за препредаване за препредаванията, които попадат в приложното поле на Директива 93/83/ЕИО и настоящата директива. Когато разпространителите на сигнали единствено предоставят на излъчващите организации „технически способи“ по смисъла на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, за да гарантират, че излъчването се приема, или за да подобрят получаването му, не следва да се счита, че разпространителите на сигнали участват в действието по публично разгласяване.

(21)

Когато излъчващите организации предават пряко на публиката своите сигнали — носители на програми, като по този начин извършват първоначално действие по предаване и едновременно също така предават тези сигнали на други организации чрез техническия процес на пряко въвеждане, например за да се гарантира качеството на сигналите за целите на препредаването, предаванията от тези други организации представляват действие по публично разгласяване, което е отделно от действието, извършено от излъчващата организация. В тези случаи следва да се прилагат правилата относно препредаването, предвидени в настоящата директива и в Директива 93/83/ЕИО, изменена с настоящата директива.

(22)

За да се гарантира ефективното колективно управление на правата и точното разпределение на приходите, събрани в рамките на задължителния механизъм за колективно управление, въведен с настоящата директива, е важно организациите за колективно управление на авторски права да поддържат надлежна документация за членството, лицензиите и ползването на произведения и други закриляни обекти в съответствие със задълженията за прозрачност, посочени в Директива 2014/26/ЕС.

(23)

За да се предотврати евентуалното заобикаляне на прилагането на принципа на държавата на произход чрез удължаване на срока на действие на съществуващите споразумения относно упражняването на авторското право и сродните му права, свързани с предоставянето на конкретна спомагателна онлайн услуга, както и с достъпа до тази услуга или нейното използване, е необходимо принципът на държавата на произход да се прилага и за съществуващите споразумения, като обаче за целта се предвиди преходен период. През този преходен период принципът не следва да се прилага за съществуващите споразумения, като по този начин се осигурява време за адаптирането им съобразно настоящата директива, ако това е необходимо. Необходимо е също така да се предвиди преходен период, за да се даде възможност на излъчващите организации, разпространителите на сигнали и правоносителите да се адаптират към новите правила относно използването на произведения и други закриляни обекти чрез пряко въвеждане, установени в разпоредбите на настоящата директива относно предаването на програми чрез пряко въвеждане.

(24)

В съответствие с принципите за по-добро регулиране е целесъобразно да се направи преглед на настоящата директива, включително на разпоредбите от нея относно прякото въвеждане, след изтичането на определен срок от нейното прилагане, за да може да се направи оценка, inter alia, на ползите от нея за потребителите на Съюза, на нейното въздействие върху творческите индустрии в Съюза и върху равнището на инвестициите в ново съдържание, както и на приноса ѝ за подобряване на културното многообразие в Съюза.

(25)

Настоящата директива зачита основните права и е съобразена с принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. Въпреки че настоящата директива може да повлияе на упражняването на правата на правоносителите, доколкото е налице задължително колективно управление при упражняването на правото на публично разгласяване във връзка с услугите за препредаване, е необходимо да се уреди целевото прилагане на задължителното колективно управление и то да бъде ограничено до конкретни услуги.

(26)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно насърчаване на трансграничното предоставяне на спомагателни онлайн услуги за определени видове програми и улесняване на препредаването на телевизионни и радиопрограми с произход от други държави членки, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. Що се отнася до трансграничното предоставяне на спомагателни онлайн услуги, настоящата директива не задължава излъчващите организации да предоставят такива услуги зад граница. Освен това тя не задължава операторите на услуги за препредаване да включват в своите услуги телевизионни или радиопрограми с произход от други държави членки. Настоящата директива се отнася само за упражняването на определени права за препредаване в степента, необходима за опростяване на лицензирането на авторското право и сродните му права във връзка с тези услуги, и за телевизионни и радиопрограми с произход от други държави членки.

(27)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (8) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват правила, които имат за цел да подобрят трансграничния достъп до по-голям брой телевизионни и радиопрограми, като улесняват уреждането на правата за предоставянето на онлайн услуги, които са спомагателни спрямо излъчванията на определени видове телевизионни и радиопрограми, както и за препредаването на телевизионни и радиопрограми. С нея също така се установяват правила за предаването на телевизионни и радиопрограми чрез процеса на пряко въвеждане.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)

„спомагателна онлайн услуга“ означава онлайн услуга, която се състои в публичното предоставяне, от излъчващата организация или под неин контрол и на нейна отговорност, на телевизионни или радиопрограми едновременно с излъчването им от излъчващата организация или в продължение на определен период от време след него, както и на какъвто и да е било материал, който е спомагателен за това излъчване;

2)

„препредаване“ означава всяко едновременно, непроменено и несъкратено препредаване, различно от кабелното препредаване, определено в Директива 93/83/ЕИО, предназначено за приемането от публиката на първоначално предаване от друга държава членка на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемане от публиката, ако първоначалното предаване се извършва по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, но не и онлайн, при условие че:

а)

препредаването се извършва от лице, различно от излъчващата организация, която е осъществила първоначалното предаване или под чийто контрол и на чиято отговорност е било осъществено това първоначално предаване, независимо от начина, по който лицето, което извършва препредаването, получава сигналите – носители на програми, от излъчващата организация за целите на препредаването; и

б)

когато препредаването е чрез услуга за достъп до интернет, както е определена в член 2, втора алинея, точка 2 от Регламент (ЕС) 2015/2120, тя се извършва в управлявана среда;

3)

„управлявана среда“ означава среда, в която операторът на услуги за препредаване предоставя по сигурен начин препредаване на разполагащите с разрешение потребители;

4)

„пряко въвеждане“ означава технически процес, чрез който излъчващата организация предава своите сигнали – носители на програми, на организация, различна от излъчващата организация, по такъв начин, че сигналите – носители на програми, не са достъпни за публиката по време на предаването.

ГЛАВА II

Спомагателни онлайн услуги на излъчващите организации

Член 3

Прилагане на принципа на държавата на произход по отношение на спомагателните онлайн услуги

1.   Действията по публично разгласяване на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път и по предоставяне на публично разположение на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да може да получи достъп до тях от място и във време, индивидуално избрани от него, извършвани при публичното предоставяне на:

а)

радиопрограми; и

б)

телевизионни програми, които са:

i)

новини и предавания за текущи събития; или

ii)

собствени продукции на излъчващата организация, които са изцяло финансирани от нея,

чрез спомагателна онлайн услуга от излъчваща организация или под неин контрол и на нейна отговорност, както и действията по възпроизвеждане на произведения или други закриляни обекти, които са необходими за предоставянето на тази спомагателна онлайн услуга, достъпа до нея или нейното използване за посочените програми, за целите на упражняването на авторското право и сродните му права, свързани с тези действия, се считат за извършени единствено в държавата членка, в която се намира основното място на стопанска дейност на излъчващата организация.

Първа алинея, буква б) не се прилага за излъчванията на спортни събития и за произведенията и други закриляни обекти, включени в тях.

2.   Държавите членки гарантират, че при определянето на размера на дължимото възнаграждение за правата, за които се прилага принципът на държавата на произход в съответствие с предвиденото в параграф 1, страните вземат предвид всички аспекти на спомагателната онлайн услуга, като например характеристиките на услугата, включително времето, през което програмата, предоставяна чрез тази услуга, е на разположение онлайн, аудиторията и предоставените езикови версии.

Първа алинея не изключва изчисляването на размера на възнаграждението въз основа на приходите на излъчващата организация.

3.   Принципът на държавата на произход, уреден в параграф 1, не засяга свободата на правоносителите и на излъчващите организации да се договарят, в съответствие с правото на Съюза, за да се ограничи използването на такива права, включително на правата съгласно Директива 2001/29/ЕО.

ГЛАВА III

Препредаване на телевизионни и радиопрограми

Член 4

Упражняване на правата при препредаване от правоносители, различни от излъчващите организации

1.   За действията по препредаване на програми се изисква разрешение от страна на носителите на изключителното право на публично разгласяване.

Държавите членки гарантират, че правоносителите могат да упражняват своето право да предоставят или отказват разрешение за препредаване само чрез организация за колективно управление.

2.   Когато правоносителят не е прехвърлил управлението на правото, посочено в параграф 1, втора алинея, на организация за колективно управление на авторски права, се счита, че организацията за колективно управление на авторски права, която управлява права от същата категория на територията на държавата членка, за която операторът на услуги за препредаване желае да уреди правата за препредаване, има правото да предоставя или отказва разрешение за препредаване от името на този правоносител.

Когато обаче повече от една организация за колективно управление на авторски права управлява права от тази категория за територията на въпросната държава членка, държавата членка, за чиято територия операторът на услуга за препредаване желае да уреди правата за препредаване, решава коя организация или кои организации за колективно управление на авторски права имат правото да предоставят или отказват разрешение за препредаване.

3.   Държавите членки гарантират, че правоносителят има същите права и задължения, произтичащи от споразумението между оператора на услуги за препредаване и организацията или организациите за колективно управление на авторски права, които действат съгласно параграф 2, като правоносителите, които са упълномощили въпросната организация или въпросните организации за колективно управление на авторски права. Държавите членки също така гарантират, че този правоносител може да предяви тези права в определен от засегнатата държава членка срок, който не може да бъде по-кратък от три години от датата на препредаването, което включва неговото произведение или друг закрилян обект.

Член 5

Упражняване на правата при препредаване от излъчващите организации

1.   Държавите членки гарантират, че член 4 не се прилага за правата на препредаване, упражнявани от излъчващите организации по отношение на собствените им предавания, независимо дали въпросните права им принадлежат или са им били прехвърлени от други правоносители.

2.   Държавите членки предвиждат, че когато излъчващите организации и операторите на услуги за препредаване започват преговори относно предоставяне на разрешение за препредаване съгласно настоящата директива, тези преговори се провеждат добросъвестно.

Член 6

Медиация

Държавите членки гарантират, че е възможно да се поиска съдействието на един или повече посредници, както е предвидено в член 11 от Директива 93/83/ЕИО, ако между организацията за колективно управление на авторски права и оператора на услуги за препредаване или между оператора на услуги за препредаване и излъчващата организация не се постигне споразумение относно разрешението за препредаване на излъчваните програми.

Член 7

Препредаване на първоначално предаване с произход от същата държава членка

Държавите членки могат да предвидят, че правилата в настоящата глава и в глава III от Директива 93/83/ЕИО се прилагат в случаите, в които както първоначалното предаване, така и препредаването се извършват на тяхна територия.

ГЛАВА IV

Предаване на програми чрез пряко въвеждане

Член 8

Предаване на програми чрез пряко въвеждане

1.   Когато излъчващата организация предава чрез пряко въвеждане своите сигнали – носители на програми, на даден разпространител на сигнали, без самата тя да предава едновременно тези сигнали – носители на програми, пряко на публиката, и разпространителят на сигнали предава на публиката тези сигнали – носители на програми, се счита, че излъчващата организация и разпространителят на сигнали участват в едно еднократно действие по публично разгласяване, за което те трябва да получат разрешение от правоносителите. Държавите членки могат да предвидят условията за получаване на разрешение от правоносителите.

2.   Държавите членки могат да предвидят, че членове 4, 5 и 6 от настоящата директива се прилагат mutatis mutandis в случаите, в които правоносителите упражняват правото да предоставят или отказват разрешение на разпространителите на сигнали за предаването по параграф 1, извършено чрез едно от техническите средства, посочени в член 1, параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО или в член 2, точка 2 от настоящата директива.

ГЛАВА V

Заключителни разпоредби

Член 9

Изменение на Директива 93/83/ЕИО

В член 1 от Директива 93/83/ЕИО параграф 3 се заменя със следното:

„3.   По смисъла на настоящата директива „кабелно препредаване“ означава едновременното, непроменено и несъкратено препредаване чрез кабел или свръхчестотна система с цел приемане от публиката на първоначално предаване от друга държава членка по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемането им от публиката, независимо от начина, по който операторът на услуги за кабелно препредаване получава сигналите – носители на програми, от излъчващата организация за целите на препредаването.“

Член 10

Преглед

1.   В срок до 7 юни 2025 г. Комисията извършва преглед на настоящата директива и представя основните констатации от него в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет. Докладът се публикува и се предоставя на разположение на обществеността на уебсайта на Комисията.

2.   Държавите членки своевременно предоставят на Комисията съответната информация, която е необходима за изготвянето на посочения в параграф 1 доклад.

Член 11

Преходна разпоредба

Спрямо споразуменията относно упражняването на авторското право и сродните му права, свързани с действията по публично разгласяване на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път и с предоставянето на публично разположение на произведения или други закриляни обекти по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да може да получи достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него, извършвани по време на предоставянето на спомагателна онлайн услуга, както и свързани с действията по възпроизвеждане, които са необходими за предоставянето на тази спомагателна онлайн услуга, достъпа до нея или нейното използване, които са в сила към 7 юни 2021 г., се прилагат разпоредбите на член 3, считано от 7 юни 2023 г., ако срокът им на действие изтича след тази дата.

Спрямо разрешенията, получени съгласно член 8 за действията по публично разгласяване, които са в сила на 7 юни 2021 г., се прилагат разпоредбите на член 8, считано от 7 юни 2025 г., ако срокът им на действие изтича след тази дата.

Член 12

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 7 юни 2021 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 13

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 17 април 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

G. CIAMBA


(1)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 27.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 15 април 2019 г.

(3)  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).

(4)  Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 28).

(5)  Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 г. относно координацията на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими за спътниково излъчване и кабелно препредаване (ОВ L 248, 6.10.1993 г., стр. 15).

(6)  Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ L 310, 26.11.2015 г., стр. 1).

(7)  Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 72).

(8)  ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.


17.5.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 130/92


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/790 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 април 2019 година

относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 и членове 62 и 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Договорът за Европейския съюз (ДЕС) предвижда създаването на вътрешен пазар и установяването на система, която да гарантира, че няма нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар. Допълнителното хармонизиране на правото на държавите членки в областта на авторското право и сродните му права следва да допринесе за постигането на тези цели.

(2)

Приетите директиви в областта на авторското право и сродните му права допринасят за функционирането на вътрешния пазар, осигуряват висока степен на закрила на носителите на права (наричани по-долу „правоносители“), улесняват уреждането на правата и създават рамка за използването на произведения и други закриляни обекти. Хармонизираната правна рамка допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и стимулира иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на ново съдържание също и в цифровата среда, с цел да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар. Осигурената от тази правна рамка закрила допринася също така за постигането на целта на Съюза да се зачита и насърчава културното многообразие, като същевременно извежда на преден план европейското общо културно наследство. Член 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз изисква от Съюза да взема предвид културните аспекти при своята дейност.

(3)

Бързото технологично развитие продължава да преобразява начините, по които се създават, произвеждат, разпространяват и използват произведенията и други обекти. Продължават да се появяват нови бизнес модели и нови субекти. Приложимото законодателство трябва да бъде съобразено с потребностите на бъдещето, така че да не ограничава технологичното развитие. Запазват значението си целите и принципите, залегнали в рамката на Съюза в областта на авторското право. Въпреки това продължава да съществува правна несигурност както за правоносителите, така и за ползвателите, по отношение на някои, включително трансгранични, начини на използване на произведения и други обекти в цифровата среда. Както се посочва в съобщението на Комисията от 9 декември 2015 г., озаглавено „Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право“, в някои области е необходимо да се адаптира и допълни съществуващата рамка на Съюза в областта на авторското право, докато се запази високо равнище на защита на авторското право и сродните му права. Настоящата директива предвижда правила за адаптиране на някои изключения и ограничения на авторското право и сродните му права, към цифровата и трансграничната среда, както и за мерки за улесняване на някои лицензионни практики, по-специално, но не само, по отношение на разпространението на произведения извън търговско обращение и други обекти и наличието онлайн на аудиовизуални произведения на платформи за видео по заявка с оглед на осигуряването на по-широк достъп до съдържание. Тя също така съдържа правила за улесняване на използването на съдържание, което е обществено достояние. За да се изгради добре функциониращ и справедлив пазар за авторското право, следва да има и правила за правата върху публикациите, за използването на произведения или други обекти от доставчици на онлайн услуги, които съхраняват качено от потребителите съдържание и осигуряват достъп до него, за прозрачността на договорите на авторите и артистите изпълнители, за възнаграждението на авторите и артистите изпълнители, както и механизъм за оттеглянето на правата, които авторите и артистите са прехвърлили на изключителна основа.

(4)

Настоящата директива се основава на правилата, съдържащи се в действащите директиви в тази област, и по-специално в директиви 96/9/ЕО (4), 2000/31/ЕО (5), 2001/29/ЕО (6), 2006/115/ЕО (7), 2009/24/ЕО (8), 2012/28/ЕС (9) и 2014/26/ЕС (10) на Европейския парламент и на Съвета, и допълва тези правила.

(5)

В областите на изследванията, иновациите, образованието и опазването на културното наследство цифровите технологии позволяват нови видове използване, които не са еднозначно обхванати от съществуващите правила на Съюза за изключенията и ограниченията. Освен това факултативният характер на изключенията и ограниченията съгласно директиви 96/9/ЕО, 2001/29/ЕО, и 2009/24/ЕО в тези области би могъл да повлияе неблагоприятно върху функционирането на вътрешния пазар. Това важи с особена сила за трансграничното използване, което придобива все по-голямо значение в цифровата среда. Поради тази причина действащите изключения и ограничения в правото на Съюза, които се прилагат за научните изследвания, иновациите, преподаването и опазването на културното наследство, следва да бъдат преразгледани в светлината на новите видове използване. Следва да се въведат задължителни изключения или ограничения при използването на технологии за извличане на информация от текст и данни, илюстрирането за целите на преподаването в цифровата среда и на опазването на културното наследство. Съществуващите изключения и ограничения в правото на Съюза следва да продължат да се прилагат, включително по отношение на извличането на информация от текст и данни, образователните и свързаните с опазването дейности, доколкото те не ограничават обхвата на задължителните изключения или ограничения, предвидени в настоящата директива, които трябва да се въведат от държавите членки в тяхното национално право. Следователно, директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО следва да бъдат изменени.

(6)

Предвидените в настоящата директива изключения и ограничения целят да се постигне справедлив баланс между правата и интересите на авторите и другите правоносители, от една страна, и на потребителите, от друга. Те могат да се прилагат само в някои специални случаи, които не противоречат на обичайното използване на произведенията или другите обекти и не засягат необосновано законните интереси на правоносителите.

(7)

Закрилата на технологичните мерки, предвидена в Директива 2001/29/ЕО, запазва своето значение за гарантирането на закрилата и ефективното упражняване на правата, които правото на Съюза предоставя на авторите и другите правоносители. Такава закрила следва да се запази, като същевременно се гарантира, че използването на технологични мерки не пречи на възползването от изключенията и ограниченията, установени в настоящата директива. Правоносителите следва да имат възможност да осигурят това чрез доброволни мерки. Те трябва да продължат да имат свободата да избират подходящите средства за даване на възможност на бенефициерите на изключенията и ограниченията, предвидени в настоящата директива да се възползват от тях. Ако липсват доброволни мерки, държавите членки следва да предприемат подходящи мерки в съответствие с член 6, параграф 4, първа алинея от Директива 2001/29/ЕО, включително когато произведенията и други обекти са предоставени на разположение на обществеността посредством услуги по заявка.

(8)

Новите технологии дават възможност за автоматизиран изчислителен анализ на информация в цифрова форма, като например текст, звук, изображения или данни, което обикновено се нарича „извличане на информация от текст и данни“. Извличането на информация от текст и данни позволява обработването на големи обеми информация с оглед придобиване на нови знания и разкриване на нови тенденции. Докато технологиите за извличане на информация от текст и данни преобладават в цифровата икономика, широко разпространено е схващането, че извличането на информация от текст и данни може да бъде от особено голяма полза за научноизследователската общност и по такъв начин да подкрепи иновациите. Такива технологии носят ползи за университети и други научноизследователски организации, както и институции за културно наследство, тъй като те биха могли също да провеждат научни изследвания в контекста на основните си дейности. В Съюза обаче такива организации и институции се сблъскват с правна несигурност относно степента, до която могат да извличат съдържание при извличането на информация от текст и данни. В някои случаи извличането на информация от текст и данни може да включва действия, защитени с авторско право, sui generis право върху базите данни, или с двете, особено възпроизвеждането на произведения или други обекти, извличането на съдържание от базите данни, или и двете, което се случва например когато данните се нормализират в процеса на извличане на информация от текст и данни. Когато не е предвидено приложимо изключение или ограничение, се изисква разрешение от правоносителите, за да се предприемат такива действия.

(9)

Освен това извличането на информация от текст и данни може да се извършва във връзка с обикновени факти или данни, които не са защитени с авторско право, и в такива случаи не се изисква разрешение съгласно правото за авторското право. Може също така да има случаи на извличане на информация от текст и данни, които не включват действия на възпроизвеждане или при които извършеното възпроизвеждане попада в рамките на задължителното изключение за временните действия на възпроизвеждане, предвидени в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО, което следва да продължи да се прилага по отношение на способите за извличане на информация от текст и данни, които не предполагат да се правят копия извън обхвата на изключението.

(10)

Правото на Съюза предвижда някои изключения и ограничения, обхващащи използването за целите на научните изследвания, които може да се прилагат за действията по извличане на информация от текст и данни. Тези изключения и ограничения обаче не са задължителни и не са изцяло адаптирани към използването на технологии в областта на научните изследвания. Нещо повече, когато научните изследователи имат правомерен достъп до съдържание, например чрез абонаменти за публикации или лицензии за свободен достъп, условията на лицензиите биха могли да изключват извличането на информация от текст и данни. Тъй като научните изследвания все повече се извършват с помощта на цифрови технологии, съществува риск да пострада конкурентната позиция на Съюза като научноизследователско пространство, освен ако не се предприемат стъпки за премахване на правната несигурност по отношение на извличането на информация от текст и данни.

(11)

Правната несигурност по отношение на извличането на информация от текст и данни следва да се премахне, като се въведе задължително изключение за университети и други научноизследователски организации, както и за институции за културното наследство, за изключителното право на възпроизвеждане, както и за правото да не се допуска извличане от база данни. В съответствие със съществуващата политика на Съюза в областта на научните изследвания, която насърчава университетите и научноизследователските институти да си сътрудничат с частния сектор, научноизследователските организации също следва да се ползват от такова изключение, когато техните научноизследователски дейности се извършват в рамката на публично-частни партньорства. Въпреки че научноизследователските организации и институциите за културното наследство следва да продължат да се възползват от това изключение, те следва също да могат да разчитат на своите частни партньори за извършване на извличане на информация от текст и данни, включително чрез използване на техните технологични инструменти.

(12)

Научноизследователските организации в целия Съюз представляват най-различни субекти, чиято основна цел е да провеждат научни изследвания или да извършват тази дейност в съчетание с предоставянето на образователни услуги. Изразът „научни изследвания“ по смисъла на настоящата директива следва да покрива както природоестествените, така и хуманитарните науки. Поради многообразието на тези субекти е важно да има единно разбиране за научноизследователски организации. Те следва например да обхващат, в допълнение към университети или други институции за висше образование и техните библиотеки, също и субекти, като например научноизследователски институти и болници, които провеждат научни изследвания. Въпреки различните правни форми и структури, общото между научноизследователските организации в държавите членки е, че дейността им е на нестопанска основа или е в контекста на призната от държавата мисия в обществен интерес. Мисията в обществен интерес би могла например да бъде отразена чрез публично финансиране или чрез норми в националното право или договори за обществени поръчки. От друга страна, организациите, върху които търговските предприятия имат решаващо влияние, което дава възможност на такива предприятия да упражняват контрол поради структурни причини, като например в качеството им на акционери или членове, като това може да доведе до преференциален достъп до резултатите от научните изследвания, не следва да бъдат смятани за научноизследователски организации за целите на настоящата Директива.

(13)

Институциите за културно наследство следва да се разглеждат като институции, които обхващат обществени библиотеки и музеи, независимо от вида на произведенията или другите обекти, които те държат в постоянните си колекции, както и архиви, институции за съхраняване на филмовото или аудионаследството. Те следва да се разбират като включващи, наред с другото, националните библиотеки и националните архиви и що се отнася до техните архиви и обществени библиотеки, образователни институции, научноизследователски организации и обществени излъчващи организации.

(14)

Научноизследователските организации и институциите за културното наследство, включително свързаните с тях лица, следва да попадат в обхвата на изключението за извличане на информация от текст и данни по отношение на съдържание, до което имат правомерен достъп. Правомерният достъп следва да се разбира като обхващащ достъпа до съдържание въз основа на политика за свободен достъп или чрез договорни споразумения между правоносители и научноизследователски организации или институции за културно наследство, като например абонаменти, или чрез други законни средства. Например в случаите на абонаменти, предприети от научноизследователски организации или институции за културно наследство, за лицата, свързани с тях и за които се отнасят тези абонаменти, следва да се счита, че имат правомерен достъп. Законният достъп следва да обхваща и достъпа до съдържание, което е свободно достъпно онлайн.

(15)

Научноизследователските организации и институциите за културното наследство биха могли в определени случаи – например за последваща проверка на резултатите от научни изследвания, да имат потребност да запазят копията, направени по силата на изключението, за целите на извършването на извличане на информация от текст и данни. В такива случаи копията следва да се съхраняват в защитена среда. Държавите членки следва да бъдат свободни да вземат решение, на национално равнище и след обсъждане със съответните заинтересовани страни, относно допълнителни конкретни условия за задържане на копията, включително способността да се назначават доверени органи за целите на съхраняването на такива копия. За да не се ограничава неоснователно прилагането на изключението, такива условия следва да бъдат пропорционални и ограничени до това, което е необходимо за запазването на копията по безопасен начин и за предотвратяване на неразрешеното използване. Използването за целите на научни изследвания, различни от извличане на информация от текст и данни, като например научен партньорски преглед и съвместни изследвания, следва да продължи да бъде обхванато, когато е приложимо, от изключението или ограничението, предвидено в член 5, параграф 3, буква а) от Директива 2001/29/ЕО.

(16)

С оглед на потенциално големия брой заявки за достъп до, и за сваляне на, техните произведения или други обекти, правоносителите следва да имат възможност да прилагат мерки, когато има риск да бъдат застрашени сигурността и целостта на техните системи или бази данни. Такива мерки биха могли да се използват например, за да се гарантира, че само лица, които имат правомерен достъп до техните данни, могат да получат достъп до тях, включително чрез валидиране на IP адреси или удостоверяване на самоличността на ползвателя. Въпросните мерки следва да останат пропорционални на съответните рискове и следва да не надхвърлят необходимото за постигане на целта да се гарантира сигурността и целостта на системата и не следва да пречат на ефективното прилагане на изключението.

(17)

С оглед на естеството и обхвата на изключението, което е ограничено до субекти, извършващи научни изследвания, всяка потенциална вреда, причинена на правоносителите чрез това изключение, би била минимална. Следователно държавите членки следва да не предвидят обезщетение за правоносителите по отношение на използването в обхвата на въведените с настоящата директива изключения за извличането на информация от текст и данни.

(18)

В допълнение към тяхното значение в контекста на научните изследвания, техниките за извличане на информация от текст и данни се използват широко както от частни, така и от публични субекти за анализиране на големи обеми от данни в различни области на живота и за различни цели, включително за правителствени услуги, сложни бизнес решения и разработване на нови приложения или технологии. Правоносителите следва да запазят възможността да лицензират използването на своите произведения или други обекти, попадащи извън обхвата на задължителното изключение, предвидено в настоящата директива, за извличане на информация от текст и данни за целите на научните изследвания, предвидени в настоящата директива, и на съществуващите изключения и ограничения, предвидени в Директива 2001/29/ЕО. В същото време следва да се обърне внимание на факта, че ползвателите на техники за извличане на информация от текст и данни биха могли да бъдат изправени пред правна несигурност, що се отнася до това дали възпроизвеждането или извличането на откъси, извършени за целите на извличането на информация от текст и данни може да се извърши по отношение на произведения или други обекти, до които има правомерен достъп, по-специално когато възпроизвеждането или извличането на откъси за целите на техническия процес не отговарят на всички условия на съществуващото изключение за временни действия на възпроизвеждане, предвидени в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО. С цел да се осигури по-голяма правна сигурност в такива случаи и да се насърчат иновациите и в частния сектор, настоящата директива следва да предвижда, при определени условия, изключение или ограничение за възпроизвеждане и извличане на откъси от произведения или други обекти, за целите на извличането на информация от текст и данни, и да дава възможност направените копия да бъдат съхранявани толкова дълго, колкото е необходимо за целите на извличането на информация от този текст и тези данни.

Това изключение или ограничение следва да се прилага само когато бенефициерът разполага с правомерен достъп до произведението или другия обект, включително когато те са предоставени на публично разположение онлайн, и доколкото правоносителите не са запазили по подходящ начин правата за възпроизвеждане и извличане на откъси за целите на извличане на информация от текст и данни по подходящ начин. В случай на съдържание, което е предоставено на публично разположение онлайн, следва да се счита за целесъобразно тези права да се запазят единствено чрез използване на машинночетими средства, включително метаданни и ред и условия на уебсайт или услуга. Други видове използване не следва да се засягат от запазването на права за целите на извличането на информация от текст и данни. В други случаи може да е уместно правата да се запазят чрез други средства, като например договорни споразумения или едностранна декларация. Правоносителите следва да могат да прилагат мерки, за да гарантират, че техните запазени права в това отношение са зачетени. Това изключение или ограничение следва да остави без промяна задължителното изключение за извличане на информация от текст и данни за научноизследователски цели, предвидено в настоящата директива, както и съществуващото изключение за временни действия на възпроизвеждане, предвидени в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО.

(19)

Член 5, параграф 3, буква а) от Директива 2001/29/ЕО позволява на държавите членки да предвидят изключение или ограничение за правото на възпроизвеждане, на публично разгласяване и предоставяне на публично разположение на произведения или други обекти по такъв начин, че лица от обществеността да могат да имат достъп до тях от място и в момент, избран индивидуално от тях, единствено за илюстриране при преподаване. В допълнение към това член 6, параграф 2, буква б) и член 9, буква б) от Директива 96/9/ЕО допускат използване на база данни и извличане на съществена част от нейното съдържание с цел илюстриране при преподаване. Неясна е степента, до която тези изключения или ограничения се прилагат за цифровото използване. В допълнение към това липсва яснота по въпроса дали тези изключения или ограничения са приложими, когато преподаването се извършва онлайн и в дистанционна форма. Нещо повече, съществуващата правна рамка не предоставя трансграничен ефект. Това положение би могло да попречи на развитието на осъществявани с дигитални помощни средства преподавателски дейности и на дистанционното обучение. Поради това е необходимо да се въведе ново задължително изключение или ограничение, за да се гарантира, че образователните институции се ползват от пълна правна сигурност, когато използват произведения или други обекти в дейностите за цифрово преподаване, включително онлайн и през границите.

(20)

Докато програмите за дистанционно обучение и трансгранично образование се разработват предимно на равнището на висшето образование, цифрови средства и ресурси все повече се използват на всички равнища на образованието, по-специално за подобряване и обогатяване на ученето. Поради това изключението или ограничението, предвидено в настоящата директива, следва да бъде от полза за всички образователни институции, признати от държава членка, включително за участващите в основното, средното, професионалното и висшето образование. То следва да се прилага само доколкото използването е оправдано от нестопанската цел на конкретната преподавателска дейност. Организационната структура и средствата за финансиране на образователната институция следва да не са решаващи фактори за определяне дали характерът на дейността е нестопански.

(21)

Изключението или ограничението, предвидено в настоящата директива, единствено за целта на илюстриране при преподаването следва да се разбира като обхващащо цифровото използване на произведения или други обекти за подпомагане, обогатяване или допълване на преподаването, включително учебните дейности. Разпределението на софтуера, разрешено по силата на това изключение или ограничение, следва да бъде ограничено до цифрово предаване на софтуер. В повечето случаи концепцията за илюстриране би означавала използването само на части или откъси от произведения, което не следва да замества закупуването на материали, предназначени основно за образователния пазар. При прилагането на изключението или ограничението държавите членки следва да останат свободни да определят, за различните категории произведения или други обекти и по балансиран начин, дела от произведение или друг обект, който може да се използва единствено с цел илюстриране при преподаването. Начините на използване съобразно изключението или ограничението следва да се разглеждат като обхващащи специфичните потребности от достъпност за хората с увреждания в контекста на илюстрирането при преподаване.

(22)

Произведения или други обекти следва да се използват единствено за целите на илюстрирането при преподаване, предвидено в настоящата директива, по силата на изключението или ограничението в контекста на дейности по преподаване и учене, осъществявани под ръководството на образователни институции, включително по време на изпити и преподавателски дейности, които се провеждат извън сградите на образователните институции, например в музей, библиотека или друга институция за културно наследство, и следва да се ограничат само до необходимото за целите на такива дейности. Изключението или ограничението следва да обхване както използването на произведения или други обекти в класната стая или на други места чрез цифрови средства, например електронни бели дъски или цифрови устройства, които биха могли да бъдат свързани към интернет, така и използване от разстояние чрез защитени електронни среди, като например в рамките на онлайн курсове или достъп до учебни материали, допълващи даден курс. Сигурните електронни среди следва да се разбират като цифрови среди за преподаване и учене, до които достъпът е ограничен до преподавателите от учебно заведение и за ученици или студенти, записали се за учебна програма, по-специално чрез подходящи процедури за удостоверяване на автентичността, включително основано на парола удостоверяване на автентичността.

(23)

В редица държави членки съществуват различни договорености на основата на изключението или ограничението, предвидено в Директива 2001/29/ЕО или на лицензионните споразумения за по-нататъшно използване, за да се улесни използването на произведения и други обекти в образованието. Тези договорености в общия случай са изготвени при отчитане на потребностите на образователните институции и на различните образователни степени. При все че е особено важно да бъде хармонизиран обхватът на новото задължително изключение или ограничение по отношение на цифровото използване и трансграничното преподаване, договореностите за изпълнение може да се различават от една държава членка в друга държава членка дотолкова, доколкото не накърняват ефективното прилагане на изключението или ограничението или трансграничното използване. Държавите членки например следва да останат свободни да изискват използването на произведения или други обекти да зачита моралните права на авторите и артистите изпълнители. Това следва да даде възможност на държавите членки да надграждат над сключените на национално равнище договорености. По-специално, държавите членки биха могли да решат изцяло или частично да обвържат прилагането на изключението или ограничението с наличието на подходящи лицензии, които обхващат най-малко същите видове използване, както разрешените по силата на изключението или ограничението. Държавите членки следва да гарантират, че когато лицензиите обхващат само частично разрешените видове използване съгласно изключението или ограничението, всички други видове използване продължават да подлежат на изключението или ограничението.

Държавите членки биха могли например да използват този механизъм, за да се даде приоритет на лицензиите за материал, предназначен главно за образователния пазар, или лицензии за музикални партитури. За да не се допусне правна несигурност или административна тежест за образователните институции в резултат на поставяне на прилагането на изключението в зависимост от наличността на лицензии, държавите членки, които възприемат такъв подход, следва да предприемат конкретни мерки, за да гарантират, че лицензионните схеми, които разрешават цифровото използване на произведения или други обекти с цел илюстриране при преподаването, са на разположение без затруднения и че образователните институции знаят за съществуването на такива лицензионни схеми. Такива лицензионни схеми следва да отговарят на потребностите на образователните институции. Биха могли да бъдат разработени и информационни инструменти, които имат за цел да гарантират, че съществуващите лицензионни схеми са видими. Такива схеми биха могли, например, да се основават на колективно лицензиране или на разширено колективно лицензиране, за да се избегне необходимостта образователните институции да преговарят индивидуално с правоносителите. За да се гарантира правна сигурност, държавите членки следва да посочат при какви условия дадена образователна институция може да използва защитени произведения или други обекти в рамките на изключението и обратно – кога следва да се действа съгласно лицензионна схема.

(24)

Държавите членки следва да имат свободата да предвидят правоносителите да получават справедливо обезщетение за цифровото използване на техните произведения или други обекти по силата на изключението или ограничението, предвидено в настоящата директива, за илюстриране за целите на преподаването. При определянето на равнището на справедливо обезщетение следва да се отчитат надлежно, наред с другото, образователните цели на държавите членки и вредата за правоносителите. Държавите членки, които решат да предвидят справедливо обезщетение, следва да насърчават използването на системи, които не създават административна тежест за образователните институции.

(25)

Институциите за културно наследство са ангажирани с опазването на своите колекции за бъдещите поколения. Действията по опазването на произведение или друг обект в колекцията на институция за културно наследство биха могли да изискват възпроизвеждане и съответно да изискват разрешение от съответните правоносители. Цифровите технологии предлагат нови начини за опазване на наследството в тези колекции, но пораждат и нови предизвикателства. С оглед на тези нови предизвикателства е необходимо да се адаптира съществуващата правна рамка, като се предвиди задължително изключение за правото на възпроизвеждане, което ще позволи на тези институции да извършват такива действия по опазване.

(26)

Съществуването на различни подходи в държавите членки по отношение на действията на възпроизвеждане за целите на опазването от страна на институциите за културното наследство затрудняват трансграничното сътрудничество, споделянето на средствата за опазване и създаването на трансгранични мрежи за опазване на вътрешния пазар от такива институции, което води до неефективно използване на ресурсите. Това може да окаже отрицателно въздействие върху опазването на културното наследство.

(27)

Поради тази причина от държавите членки следва да се изисква да предвидят изключение, което да позволи на институциите за културно наследство да възпроизвеждат произведения и други обекти за постоянно включване в техните колекции с оглед опазването им, например за да се решат въпросите на технологичното остаряване или влошаването на състоянието на първоначалните опори или за да се опазят такива произведения и други обекти. Подобно изключение следва да даде възможност да се правят копия чрез подходящо средство, инструмент или технология за съхранение, в какъвто и да е формат и на какъвто и да е носител, в достатъчен брой, на всеки етап от жизнения цикъл на произведението или другия обект и в необходимата степен за целите на съхранението. Действия на възпроизвеждане, предприети от институциите за културно наследство за цели, различни от съхранението на произведения и други обекти в техните постоянни колекции, следва да продължат да бъдат обект на разрешение от страна на правоносителите, освен ако това се допуска от други изключения или ограничения, предвидени в правото на Съюза.

(28)

Институциите за културно наследство не разполагат непременно с необходимите технически средства или експертен опит, за да предприемат самите те необходимите действия за съхранение на своите колекции, по-специално в цифровата среда, и следователно биха могли да прибягнат до помощта на други културни институции и други трети страни за тази цел. Съгласно изключението за целите на съхранението, предвидени в настоящата директива, институциите за културното наследство следва да могат да разчитат на трети страни, действащи от тяхно име и на тяхна отговорност, включително на тези, които са установени в други държави членки, за изготвянето на копия.

(29)

За целите на настоящата директива следва да се счита, че произведенията и другите обекти се намират постоянно в колекцията на институция за културно наследство, когато копията на тези произведения или други обекти са собственост или постоянно във владение на тази институция, например в резултат на прехвърляне на собствеността или лицензионно споразумение, задължения за законен депозит или условия за непрекъснато пазене.

(30)

Институциите за културно наследство следва да се ползват от ясна рамка за цифровизация и разпространение, включително през границите, на произведения или други обекти, за които се счита, че са извън търговско обращение за целите на настоящата директива. Конкретните особености на колекциите от произведения извън търговско обращение или други обекти, заедно с броя произведения и други обекти, които са включени в проекти за масова цифровизация, обаче означават, че може да се окаже много трудно получаването на предварителното разрешение от отделните правоносители. Това може да се дължи например на възрастта на произведенията или другите обекти, на тяхната ограничена търговска стойност или на обстоятелството, че никога не са били предназначени за търговска употреба или никога не са били използвани за търговски цели. Ето защо е необходимо да се предвидят мерки за улесняване на определени форми на използване на произведения извън търговско обращение или други обекти, които се намират постоянно в колекциите на институции за културно наследство.

(31)

Всички държави членки следва да имат въведени правни механизми, които позволяват лицензии, издадени от релевантни и достатъчно представителни организации за колективно управление на институции за културно наследство, за някои видове използване на произведения или други обекти извън търговско обращение, да се прилагат и за правата на правоносителите, които не са упълномощили представителна организация за колективно управление в това отношение. Следва да е възможно, съгласно настоящата директива, такива лицензии да обхващат всички държави членки.

(32)

Разпоредбите за колективно лицензиране на произведения или други обекти извън търговско обращение, въведени с настоящата директива, биха могли да не представляват решение за всички случаи, в които институциите за културно наследство срещат трудности при получаването на всички необходими разрешения от правоносителите за използването на такива произведения или други обекти извън търговско обращение. Такъв би бил случаят например, когато не съществува практика на колективно управление на правата за определен вид произведения или други обекти или съответната организация за колективно управление не е достатъчно представителна за категорията на правоносителите и за съответните права. В такива конкретни случаи следва да бъде възможно институциите за културно наследство да направят достъпни онлайн произведения или други обекти извън търговско обращение, които се намират постоянно в тяхната колекция, във всички държави членки, по силата на хармонизирано изключение или ограничение по отношение на авторското право и сродните му права. Важно е използването съгласно такова изключение или ограничение да се извършва само когато са изпълнени определени условия, особено по отношение на наличието на решения в областта на лицензирането. Липсата на съгласие относно условията на лицензията не следва да се тълкува като липса на решения в областта на лицензирането.

(33)

В предвидената от настоящата директива рамка държавите членки следва да могат да проявят гъвкавост в избора на конкретния вид механизъм за лицензиране, като например разширено колективно лицензиране или презумпции за представителство, който въвеждат за използването на произведения или други обекти извън търговско обращение от институции за културно наследство, в съответствие с техните правни традиции, практики или обстоятелства. Държавите членки следва също така да разполагат с гъвкавост при установяването на това, какви да бъдат изискванията за организациите за колективно управление, за да бъдат достатъчно представителни, при условие че това установяване се основава на оправомощаване от значителен брой правоносители за съответния вид произведения или други обекти за предоставянето на лицензия за съответния вид използване. Държавите членки следва да имат свободата да определят специфични правила, приложими в случаите, в които повече от една организация за колективно управление е представителна за съответните произведения или други обекти, като изискват например съвместни лицензии или споразумение между съответните организации.

(34)

За целите на тези механизми за лицензиране е важно да съществува стегната и добре функционираща система за колективно управление. Директива 2014/26/ЕС предвижда такава система и тази система обхваща по-специално правила за добро управление, прозрачност и отчетност, както и редовното, добросъвестно и точно разпределение и изплащане на дължимите суми на отделните правоносители.

(35)

Следва да има на разположение подходящи гаранции за всички правоносители, които следва да имат възможността за изключване на прилагането на механизмите за лицензиране и на изключението или ограничението, въведени с настоящата директива, за използването на произведения извън търговско обращение или други обекти във връзка с всички техни произведения или други обекти, всички лицензии или всички видове използване съгласно изключението или ограничението, определени произведения или други обекти, или конкретни лицензии или използване съгласно изключението или ограничението, по всяко време преди или по време на срока на лицензията или преди или по време на използването съгласно изключението или ограничението. Условията, уреждащи тези механизми за лицензиране, не бива да засягат практическото им значение за институциите за културно наследство. Важно е, когато даден правоносител изключва прилагането на такива механизми или на такова изключение или ограничение за едно или повече от своите произведения или други обекти, текущото използване да бъде прекратено в рамките на разумен срок, а когато то се извършва с колективна лицензия, организацията за колективно управление да спре да издава лицензии, обхващащи съответното използване, след като бъде информирана. Такова изключване от страна на правоносители не следва да засяга техните претенции за възнаграждение за действителното използване на произведението или друг обект съгласно лицензията.

(36)

Настоящата директива не засяга способността на държавите членки да решават кой трябва да носи правната отговорност за съответствието на лицензирането на произведения извън търговско обращение или други обекти, и на тяхното използване, с предвидените в настоящата директива условия и за спазването от съответните страни на условията на тези лицензии.

(37)

Като се има предвид разнообразието на произведения и други обекти в колекциите на институциите за културно наследство, е важно въведените с настоящата директива механизми за лицензиране, както и изключенията или ограниченията, предвидени в настоящата директива, да са на разположение и да могат да се използват на практика за различните видове произведения и други обекти, включително фотографии, софтуер, фонограми, аудиовизуални произведения и други уникални произведения на изкуството, включително в случаите, когато никога не са били налични на пазара. Произведенията, които никога не са били в търговско обращение, може да включват плакати, листовки, фронтови издания или аматьорски аудиовизуални произведения, но също така непубликувани произведения или други обекти, без да се засягат други приложими правни ограничения, като например националните правила относно нематериалните права. Когато дадено произведение или друг обект е на разположение в която и да било от различните му версии, като например последващи издания на литературни творби и алтернативни монтажи на кинематографични произведения или под някоя от различните му форми, като например цифрови и печатни формати на същото произведение, това произведение или друг обект не следва да се считат за намиращи се извън търговско обращение. Обратно, търговската наличност на адаптации, включително други езикови версии или аудиовизуални адаптации на литературни произведения, не следва да изключва определянето на произведение или друг обект за намиращо се извън търговско обращение на даден език. За да се отразят особеностите на различните видове произведения и други обекти по отношение на начините на публикуване и разпространение и за да се улесни използваемостта на въпросните механизми, може да се наложи да се въведат конкретни изисквания и процедури във връзка с практическото прилагане на тези механизми, като например изискване за определен времеви период, който да е изтекъл от първата търговска наличност на произведението или другия обект. Уместно е при въвеждането на такива изисквания и процедури държавите членки да се консултират с правоносителите, институциите за културно наследство и организациите за колективно управление.

(38)

При определяне дали произведенията или другите обекти са извън търговско обращение, следва да се изисква полагането на разумно усилие, за да се оцени тяхната наличност за публиката в обичайните търговски канали, като се вземат предвид характеристиките на конкретното произведение или друг обект или определения набор от произведения или други обекти. Държавите членки следва да имат свободата да уреждат разпределението на отговорностите за полагането на такова разумно усилие. Разумното усилие не следва да включва повтарящо се действие с течение на времето, но въпреки това следва да включва отчитането на всяко леснодостъпно доказателство за предстоящото наличие на произведения или други обекти по обичайните търговски канали. Оценка на отделните произведения по принцип следва да се изисква само когато това се счита за разумно с оглед на наличието на съответната информация, вероятността от търговска наличност и очакваните разходи. Проверка на наличността на произведение или друг обект обикновено следва да се извършва в държавата членка, в която е установена институцията за културно наследство, освен ако проверката през граница се счита за разумна, например в случаите, когато има леснодостъпна информация, че дадена литературна творба е била публикувана за първи път в дадена езикова версия в друга държава членка. В много случаи статутът „извън търговско обращение“ на даден набор от произведения или други обекти може да бъде определен чрез пропорционален механизъм, като например установяването на представителна извадка. Ограничената наличност на дадено произведение или друг обект, като например неговата наличност в магазини за стоки втора употреба, или теоретичната възможност за получаване на лицензия за произведение или за друг обект не следва да се разглежда като наличност за публиката в обичайните търговски канали.

(39)

В съответствие с нормите на вежливост в международните отношения лицензионните механизми и изключенията или ограниченията, предвидени в настоящата директива, за цифровизацията и разпространението на произведения или други обекти извън търговско обращение не следва да се прилагат за група от произведения или други обекти извън търговско обращение, когато има налични доказателства да се предположи, че те се състоят предимно от произведения или други обекти на трети държави, освен ако съответната организация за колективно управление е достатъчно представителна за тази трета държава, например чрез споразумение за представителство. Тази оценка би могла да се основава на наличните доказателства, получени при полагането на разумното усилие да бъде установено дали произведенията или другите обекти са извън търговско обращение, без да е необходимо да се търсят допълнителни доказателства. Оценка на произхода на отделни произведения или други обекти извън търговско обращение следва да се изисква само дотолкова, доколкото е необходима също и за полагане на разумното усилие за установяване на това дали те са налични в търговската мрежа.

(40)

Договарящите институции за културно наследство и организациите за колективно управление следва да останат свободни да се споразумяват относно териториалния обхват на лицензиите, включително възможността за обхващане на всички държави членки, лицензионната такса и разрешените видове използване. Обхванатото от такива лицензии използване не следва да бъде за целите на постигане на печалба, включително когато се разпространяват копия от институцията за културно наследство, като например в случай на рекламни материали за изложба. В същото време, като се има предвид че цифровизацията на колекциите на институциите за културното наследство може да изисква значителни инвестиции, евентуалните лицензии, издадени чрез предвидените в настоящата директива механизми, не бива да попречат на институциите за културно наследство да покриват лицензионните разходи и разходите за цифровизация и разпространение на произведенията или другите обекти, предмет на лицензията.

(41)

Необходимо е адекватно разгласяване на информация относно текущото и бъдещото използване на произведенията и другите обекти извън търговско обращение от институциите за културно наследство, предвидени в настоящата директива и действащите договорености, която дава възможност на всички правоносители да изключат своите произведения или други обекти от прилагането на лицензия, изключение или ограничение, както преди, така и по време на използването в рамките на лицензия или по силата на изключение или ограничение, в зависимост от случая. Такова популяризиране е особено важно, когато използването се реализира трансгранично на вътрешния пазар. Затова е целесъобразно да се предвиди създаването на единен, общодостъпен онлайн портал, чрез който Съюзът да предоставя тази информация на обществеността в разумен срок преди реализацията на използването. Такъв портал следва да улесни правоносителите да изключат прилагането на лицензии или на изключението или ограничението върху техните произведения или други обекти. По силата на Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета (11), на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост са възложени някои задачи и дейности, финансирани чрез нейни собствени бюджетни средства и целящи да улеснят и подкрепят дейността на националните органи, частния сектор и институциите на Съюза в борбата срещу нарушаването на правата върху интелектуална собственост, включително неговото предотвратяване. Поради тази причина е уместно да се разчита на тази служба във връзка със създаването и управлението на портала, който ще предоставя тази информация.

В допълнение към предоставянето на достъп до информацията чрез портала би могло да е необходимо да се предприемат допълнителни подходящи мерки за публичност за всеки отделен случай, за да се повиши осведомеността в това отношение на засегнатите правоносители, например чрез използването на допълнителни канали за комуникация, с оглед достигането до по-широка публика. Необходимостта, естеството и географският обхват на допълнителните мерки за публичност следва да зависят от характеристиките на съответните произведения или обекти извън търговско обращение, от условията на лицензиите или вида на използване по силата на изключение или ограничение, както и от съществуващите практики в държавите членки. Мерките за публичност следва да бъдат ефективни, без да е необходимо всеки правоносител да бъде информиран поотделно.

(42)

За да се гарантира, че лицензионните механизми, предвидени от настоящата директива за произведенията или други обекти извън търговско обращение, са подходящи и функционират правилно, че правоносителите са адекватно защитени, че лицензиите са надлежно разгласени и че е осигурена правна сигурност по отношение на представителността на организациите за колективно управление и на категоризацията на произведенията, държавите членки следва да насърчават секторния диалог между заинтересованите страни.

(43)

Мерките, предвидени в настоящата директива за улесняване на колективното лицензиране на права върху произведения или други обекти извън търговско обращение, които са постоянно включени в колекциите на институциите за културно наследство, не следва да засягат използването на такива произведения или други обекти съгласно изключенията или ограниченията, предвидени в правото на Съюза или в други лицензии с разширено действие, когато такова лицензиране не се основава на статута извън търговско обращение на обхванатите произведения или други обекти. Тези мерки следва също така да не засягат националните механизми за използване на произведения или други обекти извън търговско обращение въз основа на лицензии между организации за колективно управление и ползватели, различни от институциите за културно наследство.

(44)

Механизмите за колективно лицензиране с разширено действие позволяват на организациите за колективно управление да предлагат лицензии като колективен лицензиращ орган от името на правоносителите, независимо от това дали те са упълномощили организацията да направи това. Системите, изградени върху механизми, като например разширено колективно лицензиране, юридическо оправомощаване или презумпции за представителство, са добре установена практика в няколко държави членки и могат да се използват в различни области. Една функционираща рамка за авторски права, която работи за всички страни, изисква наличието на съразмерни, правни механизми за лицензиране на произведенията или другите обекти. Поради това държавите членки следва да могат да разчитат на решения, позволяващи на организациите за колективно управление да предлагат лицензии, обхващащи потенциално голям брой произведения или други обекти за определени видове ползване, и да разпределят получените в резултат от такива лицензии приходи на правоносителите в съответствие с Директива 2014/26/ЕС.

(45)

Предвид естеството на някои използвания, заедно с обикновено големия брой на включените произведения или други обекти, разходите по сделката за уреждане на индивидуални права с всеки съответен правоносител са прекалено високи. Вследствие на това, без ефективни механизми за колективно лицензиране е малко вероятно да бъдат осъществени всички необходими трансакции в съответните области, които са необходими, за да позволят използването на такива произведения или други обекти. Разширеното колективно лицензиране от организации за колективно управление и подобни механизми могат да направят възможно сключването на споразумения в тези области, в които колективното лицензиране, основаващо се на разрешение от правоносителите, не предоставя изчерпателно решение за обхващане на всички произведения или други обекти, които да се използват. Такива механизми допълват колективното управление на правата въз основа на индивидуално разрешение от правоносителите, като в определени случаи предоставят пълна правна сигурност на ползвателите. В същото време те предоставят възможност на правоносителите да се възползват от законното ползване на техните произведения.

(46)

Като се има предвид нарастващото значение на възможността за предлагане на гъвкави схеми за лицензиране в цифровата ера и нарастващото използване на такива схеми, държавите членки следва да могат да предвидят механизми за лицензиране, които да позволяват на организациите за колективно управление да сключват лицензии на доброволна основа, независимо от това дали всички носители на авторски права са упълномощили съответната организация да направи това. Държавите членки следва да имат възможността да поддържат и въвеждат такъв механизъм в съответствие с националните си традиции, практики или условия, при спазване на гаранциите, предвидени в настоящата директива, и в съответствие с правото на Съюза и на международните задължения на Съюза. Такива механизми следва да действат само на територията на съответната държава членка, освен ако в правото на Съюза не е предвидено друго. Държавите членки следва да разполагат с гъвкавост при избора на конкретния вид механизъм, който позволява лицензиите за произведения или други обекти да обхванат правата на правоносителите, които не са упълномощили организацията, която сключва споразумението, при условие че такъв механизъм е в съответствие с правото на Съюза, включително с правилата за колективно управление на права, предвидени в Директива 2014/26/ЕС. По-специално такъв механизъм следва също така да гарантира, че член 7 от Директива 2014/26/ЕС се прилага за правоносителите, които не са членове на организацията, която сключва споразумението. Такива механизми биха могли да включват разширено колективно лицензиране, юридическо оправомощаване и презумпции за представителство. Разпоредбите на настоящата директива относно колективното лицензиране не следва да засягат съществуващата способност на държавите членки да прилагат задължително колективно управление на правата или други механизми за колективно лицензиране с разширено действие, като например включения в член 3 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета (12).

(47)

Важно е механизми за колективно лицензиране с разширено действие да се прилагат само в ясно определени области на използване, в които получаването на разрешение от правоносителите на индивидуална основа обикновено е обременяващо и непрактично до степен, която прави необходимата лицензионна сделка, а именно включващата лицензия, която да обхваща всички участващи правоносители – трудно осъществима поради естеството на използването или на засегнатите видове произведения или на засегнатите други обекти. Тези механизми следва да се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии по отношение на третирането на правоносителите, включително на правоносителите, които не са членове на организацията за колективно управление. По-специално, самият факт, че засегнатите правоносители не са граждани, постоянно пребиваващи или установени в държавата членка на ползвателя, който иска лицензия, не следва да бъде сам по себе си причина да се счита, че уреждането на правата е толкова обременяващо и непрактично, че да се обоснове използването на такива механизми. Също толкова важно е лицензираното използване да не оказва неблагоприятно въздействие върху икономическата стойност на съответните права, нито да лишава правоносителите от значителни търговски предимства.

(48)

Държавите членки следва да гарантират, че са въведени подходящи предпазни мерки, за да защитят законните интереси на правоносителите, които не са упълномощили организацията, предлагаща лицензията, и че тези предпазни мерки се прилагат по недискриминационен начин. По-специално, за да се обоснове разширеното действие на механизмите, такава организация, въз основа на предоставеното ѝ упълномощаване от правоносителите, следва да бъде достатъчно представителна за видовете произведения или други обекти и за правата, които са предмет на лицензията. Държавите членки следва да установят изискванията, които в съответствие с Директива 2014/26/ЕС трябва да бъдат изпълнени от тези организации, за да бъдат считани за достатъчно представителни, като се вземе предвид категорията на правата, управлявани от организацията, способността на организацията да управлява ефективно правата, творческият сектор, в който извършва дейност, и също така дали организацията обхваща значителен брой правоносители за съответния вид произведения или други обекти, които са извършили оправомощаване, позволяващо лицензирането на съответния вид използване. За да се осигури правна сигурност и за да се гарантира, че е налице доверие в механизмите, на държавите членки следва да се разреши да решават кой трябва да носи правната отговорност за видовете използване, разрешени от лицензионното споразумение. Следва да се гарантира равно третиране на всички правоносители, чиито произведения се използват съгласно лицензията, включително по-специално по отношение на достъпа до информация относно лицензирането и разпределението на възнагражденията. Мерките за публичност следва да бъдат ефективни през целия срок на действие на лицензията, и не следва да включват налагане на прекомерна административна тежест върху ползвателите, организациите за колективно управление и правоносителите и без да е необходимо всеки правоносител да бъде информиран поотделно.

За да се гарантира, че правоносителите могат лесно да възвърнат контрола върху своите произведения и да предотвратят всяко използване на техните произведения, което би накърнило техните интереси, от изключително значение е на правоносителите да бъде дадена реална възможност да изключат прилагането на тези механизми по отношение на своите произведения или други обекти за всички използвания и произведения или други обекти, или за конкретни използвания и произведения или други обекти, включително преди сключването на лицензия и по време на срока на лицензията. В такива случаи всяко текущо използване следва да бъде прекратено в разумен срок. Такова изключване от страна на правоносителите не следва да засяга техните претенции за възнаграждение за действителното използване на произведението или друг обект съгласно лицензията. Държавите членки следва да могат също така да решат, че допълнителни мерки са целесъобразни за защита на правоносителите. Такива допълнителни мерки биха могли да включват например насърчаване на обмена на информация между организациите за колективно управление на авторски права и други заинтересовани страни в целия Съюз за повишаване на осведомеността относно такива механизми и наличния вариант правоносителите да изключат своите произведения или други обекти от тези механизми.

(49)

Държавите членки следва да гарантират, че целта и обхватът на всяка лицензия, предоставена в резултат на механизми за колективно лицензиране с разширено действие, както и възможните използвания, следва винаги да бъдат внимателно и ясно определени в правото или, ако основополагащото право е общата разпоредба – в лицензионните практики, прилагани в резултат на такива общи разпоредби, или в издадените лицензии. Способността за използване на лицензия в рамките на такива механизми следва също така да бъде ограничена до организациите за колективно управление, които са предмет на националното право за изпълнение на Директива 2014/26/ЕС.

(50)

Предвид различните традиции и опит по отношение на колективното лицензиране с разширено действие в държавите членки и приложимостта им за правоносителите независимо от тяхната националност или тяхната държава членка на пребиваване, е важно да се гарантира че са налице прозрачност и диалог на равнището на Съюза относно практическото функциониране на такива механизми, включително по отношение на ефективността на гаранциите за правоносителите, използваемостта на такива механизми, въздействието им върху правоносителите, които не са членове на организацията за колективно управление, или върху правоносителите, които са граждани на или пребивават в друга държава членка, както и въздействието върху трансграничното предоставяне на услуги, включително потенциалната необходимост от установяване на правила за осигуряване на трансгранично въздействие на такива механизми на вътрешния пазар. За да се гарантира прозрачност, Комисията следва редовно да публикува информация относно използването на такива механизми съгласно настоящата директива. Поради това държавите членки, които са въвели такива механизми, следва да информират Комисията за съответните национални разпоредби и тяхното прилагане на практика, включително за обхвата и видовете лицензии, въведени въз основа на общите разпоредби, мащаба на лицензиране и съответните организации за колективно управление. Тази информация следва да се обсъди с държавите членки в Комитета за контакти, създаден с член 12, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО. Комисията следва да публикува доклад относно използването на такива механизми в Съюза и тяхното въздействие върху лицензирането и правоносителите, относно разпространението на културно съдържание и относно трансграничното предоставяне на услуги в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права, както и относно въздействието върху конкуренцията.

(51)

Услугите за видео по заявка имат потенциала да изиграят решаваща роля в разпространението на аудиовизуални произведения в целия Съюз. Наличността на такива произведения обаче, по-специално на европейските произведения, по отношение на услугите за видео по заявка, продължава да бъде ограничена. Сключването на споразуменията за онлайн използване на такива произведения може да бъде затруднено поради трудности, свързани с лицензирането на правата. Такива проблеми биха могли да възникнат например, когато правоносителят за дадена територия има слаб икономически стимул да използва дадено произведение онлайн и не лицензира или не се отказва от онлайн правата си, което може да доведе до неналични аудиовизуални произведения в услуги за видео по заявка. Други проблеми биха могли да бъдат свързани с прозорци за използване.

(52)

За да се улесни лицензирането на правата върху аудиовизуални произведения на услуги за видео по заявка, от държавите членки следва да се изисква да осигурят механизъм за преговори, който дава възможност на страните, желаещи да сключат споразумение, да разчитат на съдействието на безпристрастен орган или на един или повече медиатори. За тази цел на държавите членки следва да бъде разрешено или да създадат нов орган или да разчитат на съществуващ орган, отговарящ на условията, установени в настоящата директива. Държавите членки следва да могат да определят един или повече компетентни органи или медиатори. Този орган или медиаторите следва да се срещат със страните и да помагат в преговорите, като предоставят професионални, безпристрастни и външни съвети. Когато дадени преговори включват страни от различни държави членки и когато посочените страни решат да прибягнат до механизма за преговори, тези страни следва да се споразумеят предварително коя да бъде компетентната държава членка. Органът или медиаторите могат да се срещнат със страните, за да улеснят началото на преговорите, или в хода на преговорите – за да улеснят сключването на споразумение. Участие в този механизъм за преговори и последващото сключване на споразумения следва да бъдат на доброволен принцип и да не засягат свободата на договаряне на страните. Държавите членки следва да имат свободата да вземат решение за специфичните условия, при които ще работи механизмът за преговори, включително за графика и продължителността на съдействието при преговорите и поемането на разходите. Държавите членки следва да направят така, че административната и финансовата тежест да останат съразмерни, за да се гарантира ефективността на преговорния механизъм. Без това да е задължение за тях, държавите членки следва да насърчават диалога между представителните организации.

(53)

Изтичането на срока на закрила на дадено произведение е свързано с превръщането на това произведение в обществено достояние и изтичането на срока на правата, които правото на Съюза в областта на авторското право предоставя във връзка с въпросното произведение. В областта на визуалните изкуства разпространяването на достоверно възпроизвеждане на произведения за обществено достояние допринася за достъпа до културата и нейното насърчаване и за достъпа до културното наследство. В цифровата среда защитата на такива копия чрез авторско право или сродните му права не съответства на изтичането на защитата на авторските права върху произведенията. В допълнение, различията между националните права в областта на авторското право, уреждащи защитата на такива копия, пораждат правна несигурност и засягат трансграничното разпространение на произведения на визуалното изкуство, които са обществено достояние. Поради това някои копия на произведения на визуалните изкуства, които са обществено достояние, не следва да бъдат защитени с авторско право или сродните му права. Всичко това не следва да възпрепятства институциите за културно наследство да продават репродукции, като например пощенски картички.

(54)

Свободният и плуралистичен периодичен печат играе съществена роля за осигуряване на качеството на журналистиката и на достъпа на гражданите до информация. Той има основен принос за обществените дебати и правилното функциониране на демократичното общество. Широката наличност на онлайн публикации в пресата доведе до появата на нови онлайн услуги, като например новинарски агрегатори или услуги за медиен мониторинг, за които повторното използване на публикации в пресата представлява важна част от техните бизнес модели и източник на приходи. Издателите на публикации в пресата се сблъскват с трудности при лицензирането на онлайн използването на техните публикации за доставчиците на такива видове услуги, което прави по-трудно за тях да си възстановят направените от тях инвестиции. При липсата на признат статут на издателите на публикации в пресата като правоносители, лицензирането и реализацията на правата за публикациите в пресата във връзка с онлайн използването от доставчиците на услуги на информационното общество в цифровата среда често пъти са сложни и неефективни.

(55)

Необходимо е да се признае и допълнително да се поощри организационният и финансов принос на издателите при производството на публикации в пресата, за да се обезпечи устойчивостта на издателския отрасъл и съответно да се благоприятства наличието на надеждна информация. Поради това е необходимо на равнището на Съюза да се осигури хармонизирана правна закрила за публикациите в пресата по отношение на използването им онлайн от страна на доставчиците на услуги на информационното общество, което оставя съществуващите правила за авторското право в правото на Съюза, приложими за използването за лични или нестопански цели на публикациите в пресата от отделните ползватели, незасегнати, включително когато такива ползватели споделят публикации в пресата онлайн. Въпросната закрила следва ефективно да се гарантира чрез въвеждане в правото на Съюза на сродни на авторското право права по отношение на възпроизвеждането и предоставянето на публично разположение на публикации в пресата на издатели, установени в дадена държава членка, във връзка с онлайн ползване от доставчици на услуги на информационното общество по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (13). Предоставяната от настоящата директива правна защита за публикации в пресата следва да бъде насочена към издателите, които са установени в дадена държава членка и имат седалище, централна администрация или основно място на дейност в рамките на Съюза.

Понятието „издател на публикации в пресата“ следва да се разбира като обхващащо доставчици на услуги, като издатели на новини или новинарски агенции, когато те публикуват публикации в пресата по смисъла на настоящата директива.

(56)

За целите на настоящата директива е необходимо да се даде определение на понятието „публикация в пресата“, така че то да обхваща единствено журналистическите публикации, публикувани в която и да е медия, включително на хартиен носител, в контекста на икономическа дейност, която представлява предоставяне на услуги съгласно правото на Съюза. Публикациите в пресата, които следва да са обхванати от понятието, включват например ежедневните вестници, седмичните или месечните списания с обща или специална насоченост, включително списанията с абонамент, както и новинарските сайтове в интернет. Публикациите в пресата съдържат предимно литературни произведения, но все по-често включват и други видове произведения и други обекти, по-специално снимки и видеоматериали. Публикуваните за научни или академични цели периодични публикации, като например научните списания, не следва да бъдат обхванати от закрилата на публикациите в пресата по силата на настоящата директива. Тази защита не следва да се прилага и по отношение на уебсайтове, като например блогове, които предоставят информация като част от дейност, която не се извършва по инициатива или под редакционната отговорност и контрола на доставчик на услуги, като например новинарски издател.

(57)

Правата, предоставени на издателите на публикации в пресата по силата на настоящата директива, следва да имат същия обхват, както правата за възпроизвеждане и за предоставяне на публично разположение, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, доколкото става дума за онлайн използване от доставчиците на услуги на информационното общество. Правата, предоставени на издатели на публикации в пресата, не се разпростират върху действия за създаване на хипервръзки. Те не следва да обхващат и самите факти, посочени в публикациите в пресата. Спрямо правата, предоставени на издатели на публикациите в пресата съгласно настоящата директива следва да се прилагат същите разпоредби за изключенията и ограниченията като тези, приложими за правата, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, включително изключението в случай на цитиране за такива цели като критика или обзор, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от посочената директива.

(58)

Използването на публикации в пресата от страна на доставчиците на услуги на информационното общество може да се състои в използването на цели публикации или статии, но също и на части от публикации в пресата. Подобно използване на части от публикации в пресата също придобива икономическо значение. Същевременно използването на отделни думи или съвсем кратки откъси от публикации в пресата от страна на доставчиците на услуги на информационното общество не е задължително да бъде в ущърб на инвестициите, направени от издателите на публикации в пресата при изготвянето на съдържанието. Поради това е целесъобразно да се предвиди, че използването на отделни думи или кратки откъси от публикации в пресата не следва да попада в обхвата на правата, предвидени в настоящата директива. Като се има предвид масовото обединяване и използване на публикации в пресата от страна на доставчиците на услуги на информационното общество, е важно изключването на много кратките откъси да се тълкува по такъв начин, че да не засяга ефективността на правата, предвидени в настоящата директива.

(59)

Закрилата, предоставена на издателите на публикации в пресата по силата на настоящата директива, не бива да накърнява правата на авторите и другите правоносители върху произведения и други обекти, включени в тях, включително по отношение на степента, до която авторите и другите правоносители могат да използват своите произведения или други обекти отделно от публикацията в пресата, в която те са включени. Поради това издателите на публикации в пресата не следва да имат възможност да се позовават на закрилата, която им е предоставена съгласно настоящата директива срещу авторите и други правоносители или срещу други упълномощени ползватели на същите произведения или други обекти. Това не следва да засяга договорните споразумения между издателите на публикации в пресата, от една страна, и авторите и други правоносители, от друга. Авторите, чиито произведения са включени в публикация в пресата, следва да имат право на подходящ дял от приходите, които издателите на публикации в пресата получават за използване на своите публикации в пресата от страна на доставчиците на услуги на информационното общество. Това не следва да засяга националното право в областта на правото на собственост или упражняването на права в контекста на трудовите договори, при условие че такива права са в съответствие с правото на Съюза.

(60)

Издателите, включително издателите на публикации в пресата, на книги, научни издания и музикални издания, често пъти работят на основата на прехвърляне на авторски права чрез договори или по силата на задължителни законови разпоредби. В този контекст издателите правят инвестиция с оглед на използването на произведенията, съдържащи се в техните публикации, и в някои случаи могат да бъдат лишени от приходи, когато тези произведения се използват по силата на изключения или ограничения, като например такива за копиране за лично ползване и за репрография, включително съответстващите вече съществуващи национални схеми за репрография в държавите членки или в рамките на публичните схеми за отдаване в заем. В няколко държави членки обезщетението за използване в рамките на тези изключения или ограничения се поделя между авторите и издателите. За да се отчете съществуващото положение и да се повиши правната сигурност за всички заинтересовани страни, настоящата директива дава възможност на държавите членки, които разполагат със съществуващи схеми за разпределяне на обезщетенията между автори и издатели, да ги запазят. Това е особено важно за държави членки, които преди 12 ноември 2015 г. са имали такива механизми за споделяне на обезщетенията, макар че в други държави членки дадено обезщетение не се споделя и се дължи единствено на авторите в съответствие с националните политики в областта на културата. Въпреки че настоящата директива следва да се прилага по недискриминационен начин за всички държави членки, тя следва да зачита традициите в тази област и да не задължава държави членки, които понастоящем не разполагат с такива схеми за разпределяне на обезщетенията, да ги въведат. Тя не следва да засяга съществуващи или бъдещи договорености в държавите членки по отношение на възнагражденията в контекста на публичното отдаване в заем.

Тя следва също така да остави незасегнати националните разпоредби, свързани с управлението на правата и с правата на възнаграждение, при условие че те са в съответствие с правото на Съюза. Всички държави членки следва да имат право, но не и да бъдат задължени, да предвидят, че когато автори са прехвърлили или отстъпили правата си на издател или по друг начин допринасят за публикацията със своите произведения и съществуват системи за обезщетяване за вредите, причинени им от дадено изключение или ограничение, включително чрез организации за колективно управление, които съвместно представляват автори и издатели, издателите имат право на дял от такова обезщетение. Държавите членки следва да останат свободни да определят как издателите да обосновават своите претенции за обезщетение или възнаграждение и да предвидят условията за поделянето на такова обезщетение или възнаграждение между автори и издатели в съответствие с техните национални системи.

(61)

През последните години функционирането на пазара за онлайн съдържание се усложнява все повече. Онлайн услугите за споделяне на съдържание, които предоставят достъп до голямо количество защитено с авторско право съдържание, качено от ползвателите, се превръщат в основен източник на достъп до съдържание онлайн. Онлайн услугите са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и те предлагат богати възможности на културните и творческите индустрии да разработват нови бизнес модели. Въпреки че тези услуги предоставят възможност за многообразие на съдържанието и улесняват достъпа до него, те също така са източник на предизвикателства, когато защитено с авторски права съдържание бъде качено без предварително разрешение от правоносителите. Съществува правна несигурност относно това дали доставчиците на такива услуги участват в действия, свързани с авторското право, и трябва да получат разрешение от правоносителите за съдържание, качено от техните ползватели, които не притежават съответните права в каченото съдържание, без да се засяга прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени в правото на Съюза. Тази несигурност се отразява на способността на правоносителите да определят дали и при какви условия се използват техните произведения и други обекти, както и на способността им да получат подходящо възнаграждение за такова използване. Поради това е важно да се насърчи развитието на пазара за лицензиране между правоносителите и доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Тези лицензионни споразумения следва да бъдат справедливи и да поддържат разумен баланс между двете страни. Правоносителите следва да получават подходящо възнаграждение за използването на техни произведения или други обекти. Въпреки това, тъй като свободата на договаряне не следва бъде засегната от тези разпоредби, правоносителите не следва да бъдат задължени да дават разрешение или да сключват лицензионни споразумения.

(62)

Някои услуги на информационното общество са предназначени в рамките на обичайното си ползване да осигурят достъп на публиката до защитено от авторско право съдържание или друг закрилян обект, качени от техните потребители. Определението за доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание, установено в настоящата директива, следва да бъде насочено единствено към онлайн услуги, които играят важна роля на пазара на онлайн съдържание, като се конкурират с други онлайн услуги за съдържание, като например онлайн услуги за излъчване на аудио и видео съдържание за същата публика. Услугите, попадащи в обхвата на настоящата директива, са услуги, основната или една от основните цели на които е да съхраняват защитено с авторско право съдържание и да дават възможност на потребителите да качват и споделят голямо количество защитено с авторски права съдържание с цел получаване на печалба от него, било то пряко или непряко, като го организират и популяризират, за да привличат по-широка публика, включително като го категоризират и използват целево популяризиране в неговите рамки. Такива услуги не следва да включват услуги, които имат основна цел, различна от тази за позволяване на потребителите да качват и споделят голямо количество защитено с авторско право съдържание с цел получаване на печалба от тази дейност. Последните услуги включват, например, електронни съобщителни услуги по смисъла на Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (14), както и доставчици на компютърни услуги „в облак“ между предприятия и услуги „в облак“, които позволяват на потребителите да качват съдържание за собствено ползване, като например уеб хостинг, или платформи за онлайн търговия, чиято основна дейност е онлайн търговия на дребно, а не предоставяне на достъп до защитено с авторско право съдържание.

Доставчиците на услуги, като платформите за разработване и споделяне на софтуер с отворен код, научните или образователните хранилища с нестопанска цел, както и онлайн енциклопедии с нестопанска цел, също следва да бъдат изключени от това определение за доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание. И накрая, за да се гарантира високо ниво на защита на авторското право, механизмът за освобождаване от отговорност, предвиден в настоящата директива, не следва да се прилага за доставчиците на услуги, чиято основна цел е практикуването или улесняването на пиратството на авторското право.

(63)

Преценката дали доставчикът на онлайн услуги за споделяне на съдържание съхранява и предоставя достъп до голямо количество защитено с авторско право съдържание следва да се извършва за всеки отделен случай и следва да се вземе предвид комбинация от елементи, като например публиката на услугата и броят на файловете със защитено с авторско право съдържание, качено от ползвателите на услугите.

(64)

Уместно е да се поясни в настоящата директива, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание извършват акт на публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, когато дават достъп на публиката до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти, качени от техните ползватели. Следователно доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание следва да получат разрешение, включително чрез лицензионно споразумение, от съответните правоносители. Това не засяга понятието за публично разгласяване или за предоставяне на публично разположение другаде съгласно правото на Съюза, нито възможното прилагане на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/29/ЕО по отношение на други доставчици на услуги, които използват защитено с авторско право съдържание.

(65)

Когато доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание са отговорни за действия по публично разгласяване или по предоставяне на публично разположение съгласно условията, определени в настоящата директива, член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО не следва да се прилага за отговорността, която произтича от разпоредбата на настоящата директива относно използването на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуга за споделяне на съдържание. Това не следва да засяга прилагането на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО по отношение на такива доставчици на услуги за цели, които попадат извън обхвата на настоящата директива.

(66)

Като се отчита фактът, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание предоставят достъп до съдържание, което не е качено от тях, а от техните ползватели, е целесъобразно за целите на настоящата директива да се предвиди специален механизъм за отговорност за случаите, в които не е дадено разрешение. Това не следва да засяга правните средства за защита съгласно националното право за случаи, различни от отговорност за нарушения на авторски права, и национални съдилища или административни органи да могат да издават разпореждания в съответствие с правото на Съюза. По-конкретно специалният режим, приложим към новите доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание с годишен оборот под 10 милиона евро, от които среден брой на месечните отделни посетители в Съюза не надвишава 5 милиона, не следва да засяга наличието на средства за правна защита съгласно правото на Съюза и националното право. Когато на доставчици на услуги не е дадено разрешение, те следва да положат всички възможни усилия в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа, за да се избегне наличието в техните услуги на неразрешени произведения и други обекти, идентифицирани от съответните правоносители. За тази цел правоносителите следва да предоставят на доставчиците на услуги подходящата и необходима информация, като вземат предвид, наред с други фактори, размера на носителите на авторски права и вида на техните произведения и други обекти. Стъпките, предприети от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание в сътрудничество с правоносителите, не следва да водят до предотвратяване на наличието на съдържание, което не е предмет на нарушение, включително на произведения или други защитени обекти, използването на които се обхваща от лицензионно споразумение или изключение или ограничение по отношение на авторското право и сродните му права. Поради това предприетите от такива доставчици на услуги стъпки не следва да засягат потребителите, които използват услугите за споделяне на онлайн съдържание с цел законно качване на информация и достъп до нея при такива услуги.

Освен това задълженията, установени в настоящата директива, също така не следва да водят до налагане на общо задължение за контрол от страна на държавите членки. Когато се оценява дали даден доставчик на онлайн услуги за споделяне на съдържание е положил всички възможни усилия в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа, следва да се вземе предвид дали доставчикът на услуги е предприел всички стъпки, които добросъвестен оператор би предприел, за да постигне предотвратяване на наличието на неразрешени произведения или други обекти на своя уебсайт, като се вземат предвид най-добрите практики в отрасъла и ефективността на стъпките, предприети с оглед на всички съответни фактори и развития, както и принципът на пропорционалност. За целите на тази оценка следва да се вземат предвид редица елементи, като например размерът на услугата, развитието на съвременното състояние на съществуващите средства, включително евентуалното бъдещо развитие, за да се избегне наличието на различни видове съдържание и разходите по такива средства за доставчиците. Различни средства за избягване на наличието на неразрешено, защитено с авторско право съдържание биха могли да бъдат подходящи и пропорционални според вида съдържание и поради това не може да бъде изключено, че в някои случаи наличието на неразрешено съдържание може да бъде избегнато само след уведомяване от правоносителите. Всички стъпки, предприемани от доставчици на услуги, следва да бъдат ефективни по отношение на преследваните цели, но не следва да надхвърлят необходимото за постигане на целта за избягване и преустановяване на наличието на неразрешени произведения и други обекти.

Ако бъдат качени неразрешени произведения и други обекти въпреки всички възможни усилия, положени в сътрудничество с правоносителите, както се изисква от настоящата директива, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание следва да носят отговорност по отношение на конкретните произведения и други обекти, за които те са получили съответната и необходима информация от правоносителите, освен ако тези доставчици докажат, че са положили всички възможни усилия в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа.

Освен това, когато в рамките на онлайн услуги за споделяне на съдържание бъдат качени конкретни неразрешени произведения или други обекти, включително независимо от това дали са били положени всички възможни усилия и дали носителите на права са предоставили предварително подходящата и необходима информация, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание следва да носят отговорност за неразрешени действия на публично разгласяване на произведения или други обекти, в случай че след като са получили достатъчно обосновано уведомление, не са предприели експедитивни действия за преустановяване на достъпа или за премахване от своите уебсайтове на произведенията или другите обекти, за които им е съобщено. Освен това такива доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание следва да носят отговорност и ако не успеят да докажат, че са положили всички възможни усилия за предотвратяване на бъдещо качване на конкретни неразрешени произведения въз основа на подходящата и необходима информация, предоставена за тази цел от носителите на права.

Когато правоносителите не предоставят на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание подходящата и необходима информация относно своите конкретни произведения или други обекти или когато правоносителите не са направили уведомление относно преустановяването на достъпа или премахването на конкретни неразрешени произведения или други обекти и в резултат на това тези услуги за споделяне на съдържание не могат да положат всички възможни усилия, за да избегнат наличието на неразрешено съдържание при своите услуги в съответствие с високите стандарти на индустрията за дължима професионална грижа, такива доставчици на услуги не следва да носят отговорност за неразрешени действия на публично разгласяване на такива неидентифицирани произведения или други обекти или предоставянето им на публично разположение.

(67)

Подобно на предвиденото в член 16, параграф 2 от Директива 2014/26/ЕС настоящата директива предвижда специфични правила относно нови онлайн услуги. Предвидените в настоящата директива правила имат за цел да се вземе предвид специфичният случай на новосъздадени предприятия, които работят с качване на съдържание от ползватели с цел разработване на нови бизнес модели. Конкретният режим, приложим за нови доставчици на услуги с малък оборот и публика, следва да бъде от полза за действително новосъздадени предприятия и поради това следва да престане да се прилага три години след като техните услуги са станали за първи път достъпни онлайн в Съюза. С този режим не следва да се злоупотребява чрез договорености, насочени към разширяване на неговите ползи след първите три години. По-специално той не следва да се прилага за новосъздадени услуги, нито за услуги, предоставяни под ново наименование, които обаче извършват дейност на вече съществуващ доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание, който не може да се ползва или вече не се ползва от този режим.

(68)

Доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание следва да бъдат прозрачни с правоносителите по отношение на стъпките, предприети в контекста на сътрудничеството. Тъй като доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание биха могли да предприемат различни действия, те следва да предоставят на правоносителите, по искане на правоносителите, адекватна информация относно вида на предприетите действия и начина, по който те се изпълняват. Тази информация следва да бъде достатъчно конкретна, за да осигурява достатъчно прозрачност на правоносителите, без да се засягат търговските тайни на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. От доставчиците на услуги обаче не следва да се изисква да предоставят на правоносителите подробна и индивидуализирана информация за всяко идентифицирано произведение или друг обект. Това не следва да засяга договорните споразумения, които биха могли да съдържат по-конкретни разпоредби относно информацията, която трябва да се предоставя, когато са сключени споразумения между доставчици на услуги и правоносители.

(69)

Когато доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание получават разрешения, включително посредством лицензионни споразумения, за използването в рамките на тяхна услуга на съдържание, качено от ползвателите на услугата, в обхвата на разрешението, предоставено на доставчиците на услуги, тези разрешения следва да включват и свързаните с авторското право действия по отношение на каченото от потребителите съдържание, но само в случаите, в които тези потребители действат с нестопански цели, като например споделяне от тях на съдържание без каквато и да било цел на печалба, или когато приходите, генерирани от каченото от тях съдържание, не са значими по отношение на свързаните с авторското право действия на потребителите, попадащи в обхвата на такива разрешения. Когато носителите на права изрично са дали разрешение на потребителите да качват и предоставят на разположение произведения или други обекти в рамките на онлайн услуга за споделяне на съдържание, актът на публично разгласяване на доставчика на услугата е разрешен в рамките на обхвата на разрешението, предоставено от правоносителя. Въпреки това не следва да съществува презумпция в полза на доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание, че техните ползватели са уредили всички съответни права.

(70)

Мерките, предприети от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание в сътрудничество с правоносителите, не следва да засягат прилагането на изключенията или ограниченията на авторското право, включително по-специално онези, които гарантират свободата на изразяване на ползвателите. На потребителите следва да се позволява да качват и да предоставят достъп до съдържание, генерирано от потребители за конкретните цели на цитиране, критика, рецензиране, карикатура, пародия или имитация. Това е особено важно за целите на постигане на баланс между основните права, провъзгласени в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“), по-специално свободата на изразяване и свободата на изкуствата, както и правото на собственост, включително на интелектуална собственост. Поради това тези изключения и ограничения следва да станат задължителни, за да се гарантира, че ползвателите получават еднаква защита в целия Съюз. Важно е да се гарантира, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание разполагат с ефективни механизми за подаване на жалби и правна защита, за да се подкрепи използването за такива специфични цели.

Доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание следва също така да въведат ефективни и експедитивни механизми за подаване на жалби и правна защита, позволяващи на ползвателите да подават жалби относно стъпките, предприети във връзка с качваното от тях съдържание, по-специално когато те биха могли да се възползват от изключение или ограничение по отношение на авторското право във връзка с качено съдържание, достъпът до което е преустановен или което е било премахнато. Всяка жалба, подадена по реда и при условията на тези механизми, следва да се разглежда без неоправдано забавяне и следва да подлежи на човешка преценка. Когато правоносителите изискват доставчиците на услуги да предприемат действия срещу качване на съдържание от ползвателите, като например преустановяване на достъпа до или премахване на качено съдържание, такива правоносители следва да обосноват надлежно своите искания. Освен това, сътрудничеството не следва да води до идентифициране на отделни ползватели, нито до обработването на техните лични данни, освен съгласно Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15) и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (16). Държавите членки следва също така да гарантират, че ползвателите имат достъп до извънсъдебни механизми за правна защита с цел уреждане на спорове. Тези механизми следва да позволяват споровете да бъдат разрешавани безпристрастно. Ползвателите следва също така да имат достъп до съд или друг компетентен правораздавателен орган, за да претендират прилагането на изключение или ограничение по отношение на авторското право и сродните му права.

(71)

В най-кратък срок след датата на влизане в сила на настоящата директива Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да организира диалози между заинтересованите страни за да се осигури еднакво прилагане на задължението за сътрудничество между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите и за установяване на най-добрите практики по отношение на подходящите секторни стандарти на дължима професионална грижа. За тази цел Комисията следва да се консултира със съответните заинтересовани страни, включително организации на ползвателите и доставчици на технологии, и да отчита развитието на пазара. Организациите на ползвателите следва също така да имат достъп до информация относно дейности, извършвани от доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание с цел онлайн управление на съдържанието.

(72)

Авторите и артистите изпълнители обикновено са в по-слаба договорна позиция, когато предоставят лицензия или прехвърлят своите права, включително чрез собствените си дружества, за целите на използването им срещу възнаграждение, и тези физически лица се нуждаят от защитата, предвидена в настоящата директива, за да могат да се възползват изцяло от правата, хармонизирани съгласно правото на Съюза. Тази необходимост от защита не възниква, когато договорният партньор действа като краен потребител и не използва произведението или изпълнението, какъвто би могъл например да бъде случаят при някои трудови договори.

(73)

Възнаграждението на авторите и артистите изпълнители следва да бъде подходящо и пропорционално на действителната или потенциалната икономическа стойност на лицензираните или прехвърлените права, като се отчита приносът на автора или артиста изпълнител към цялостното произведение или друг обект и всички други обстоятелства по случая, като например пазарни практики или действително използване на произведението. Еднократното плащане може също да представлява пропорционално възнаграждение, но то не следва да бъде правило. Държавите членки следва да имат свободата да определят специфични случаи за прилагането на еднократни суми, като вземат предвид особеностите на всеки сектор. Държавите членки следва да могат да прилагат принципа на подходящо и пропорционално възнаграждение чрез различни съществуващи или нововъведени механизми, които биха могли да включват колективно договаряне и други механизми, при условие че тези механизми са в съответствие с приложимото право на Съюза.

(74)

Авторите и артистите изпълнители се нуждаят от информация, за да оценят икономическата стойност на тези свои права, които са хармонизирани съгласно правото на Съюза. Това се отнася най-вече за случаите, когато физическите лица предоставят лицензия или прехвърлят права за целите на използването им в замяна на възнаграждение. Тази необходимост не възниква, когато използването е било прекратено или когато авторът или артистът изпълнител е предоставил лицензия на широката общественост без възнаграждение.

(75)

Тъй като авторите и артистите изпълнители обикновено са в по-слаба договорна позиция, когато издават лицензии или прехвърлят правата си, те се нуждаят от информация, за да определят оставащата икономическа стойност на техните права в сравнение с полученото възнаграждение за лицензирането или прехвърлянето, но често се сблъскват с липса на прозрачност. Поради това споделянето на подходяща и точна информация от техните договорни партньори или техните правоприемници е важно за прозрачността и равновесието в системата, която се прилага във връзка с възнаграждението на авторите и артистите изпълнители. Тази информация следва да бъде актуална, за да се осигури достъп до актуални данни, от значение за използването на произведението или изпълнението, и изчерпателна, по такъв начин че да се обхващат всички източници на приходи, свързани със случая, включително, където е приложимо, приходите от търговия с рекламни стоки. Докато използването е в ход, договорните партньори на авторите и артистите изпълнители следва да предоставят информацията, с която разполагат, за всички начини на използване и за всички съответни приходи в световен мащаб, като това се извършва на периоди, които са подходящи за съответния сектор, но поне веднъж годишно. Информацията следва да се предоставя по начин, разбираем за автора или артиста изпълнител, и следва да позволява ефективна оценка на икономическата стойност на въпросните права. Независимо от това задължението за прозрачност следва да се прилага само в случаите на права, които са от значение за авторското право. Обработването на лични данни, като например данни за връзка и информация относно възнагражденията, които са необходими за информиране на авторите и артистите изпълнители във връзка с използването на техните произведения и изпълнения, следва да се извършва в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679.

(76)

За да се гарантира, че информацията, свързана с използването, е надлежно предоставена на авторите и артистите изпълнители включително и в случаите, когато правата са били подлицензирани на други страни, които използват правата, настоящата директива дава право на авторите и артистите изпълнители да искат допълнителна относима информация относно използването на правата, в случаите, когато първият договорен партньор е предоставил информацията, с която разполага, но тази информация не е достатъчна, за да се оцени икономическата стойност на техните права. Това искане следва да бъде направено или пряко към подлицензополучателите, или чрез договорните партньори на авторите и артистите изпълнители. Авторите и артистите изпълнители и техните договорни партньори следва да могат да се споразумеят да запазят поверителността на споделената информация, но авторите и артистите изпълнители следва винаги да могат да използват споделената информация за целите на упражняване на своите права съгласно настоящата директива. Държавите членки следва да имат възможността, в съответствие с правото на Съюза, да предвидят допълнителни мерки за гарантиране на прозрачност за авторите и артистите изпълнители.

(77)

Когато се изпълняват задълженията за прозрачност, предвидени в настоящата директива, държавите членки следва да вземат предвид особеностите на секторите с различно съдържание, като тези на музикалния сектор, аудиовизуалния сектор и издателския сектор, и всички съответни заинтересовани страни следва да участват във вземането на решение относно специфичните за всеки сектор задължения. Когато е уместно, следва да се взема предвид и значимостта на приноса на авторите и артистите изпълнители към цялостното произведение или изпълнение. Колективното договаряне следва да се разглежда като вариант за съответните заинтересовани страни за постигане на споразумение по отношение на прозрачността. Такива споразумения следва да гарантират че авторите и артистите изпълнители имат същото или по-високо ниво на прозрачност отколкото минималните изисквания, предвидени в настоящата директива. Следва да се предвиди преходен период, за да могат да се приспособят съществуващите практики на отчетност към задълженията за прозрачност. Не следва да е необходимо задълженията за прозрачност да се прилагат по отношение на споразуменията, сключени между правоносителите и организации за колективно управление, независими субекти за управление на авторски права или други субекти, по отношение на които се прилагат националните правила за прилагане на Директива 2014/26/ЕС, тъй като спрямо тези организации или субекти вече се прилагат задълженията за прозрачност, предвидени в член 18 от Директива 2014/26/ЕС. Член 18 от Директива 2014/26/ЕС се прилага за организации, които управляват авторски или сродни на тях права от името на повече от един правоносител за колективна полза на тези носители на авторски права. Въпреки това индивидуално договорените споразумения, сключени между правоносителите, и тези от техните договорни партньори, които действат в свой собствен интерес, следва да подлежат на задълженията за прозрачност, предвидени в настоящата директива.

(78)

Някои договори за упражняване на права, хармонизирани на равнището на Съюза, са дългосрочни и не предлагат почти никакви възможности на авторите и артистите изпълнители да ги предоговорят с договорните си партньори или техните правоприемници, в случай че икономическата стойност на правата се окаже значително по-висока от първоначално оценената. С оглед на това, без да се засяга приложимото право спрямо договорите в държавите членки, следва да се предвиди механизъм за коригиране на възнагражденията в случаите, когато първоначално договореното възнаграждение във връзка с лицензия или прехвърляне на права явно е станало несъразмерно ниско в сравнение със съответните приходи от последващото използване на произведението или фиксиране на изпълнението, получени от договорния партньор на автора или артиста изпълнител. Всички приходи, имащи отношение към случая, включително, където е приложимо, приходите от продажбата на рекламни стоки, следва да се вземат предвид при оценката дали възнаграждението е несъразмерно ниско. Оценката на положението следва да вземе предвид специфичните обстоятелства във всеки отделен случай, включително приноса на автора или артиста изпълнител, както и особеностите и свързаните с възнагражденията практики на секторите с различно съдържание, и това дали договорът се основава на споразумение за колективно договаряне. Представителите на авторите и артистите изпълнители, които са надлежно оправомощени в съответствие с националното право, в съответствие с правото на Съюза, следва да могат да предоставят помощ на един или повече автори или артисти изпълнители във връзка с искания за приспособяване на договорите, като също така се вземат предвид интересите на други автори или артисти изпълнители, когато е уместно.

Тези представители следва да защитават самоличността на представляваните автори и артисти изпълнители, докато това е възможно. Ако страните не постигнат споразумение за коригиране на възнаграждението, авторът или артистът изпълнител следва да има право да предяви иск пред съд или друг компетентен орган. Такъв механизъм не следва да се прилага по отношение на договори, сключени от субекти, определени в член 3, букви а) и б) от Директива 2014/26/ЕС, или от други субекти, по отношение на които се прилагат националните правила за изпълнение на Директива 2014/26/ЕС.

(79)

Авторите и артистите изпълнители често нямат желание да отстояват правата си срещу договорните си партньори по съдебен ред. Затова държавите членки следва да предвидят процедура за алтернативно решаване на споровете, в рамките на която да се разглеждат претенциите на автори, артисти изпълнители или на техните представители от тяхно име във връзка със задълженията за прозрачност и механизма за приспособяване на договорите. За тази цел държавите членки следва да могат или да установят нов орган или механизъм, или да разчитат на съществуващ орган, отговарящ на условията, установени в настоящата директива, независимо дали тези органи или механизми са отраслови или публични, включително когато са част от националната съдебна система. Държавите членки следва да разполагат с гъвкавост при вземането на решение относно начина, по който трябва да се разпределят разходите по процедурата за решаване на спорове. Процедурата за такова алтернативно решаване на споровете не следва да засяга правото на страните да заявяват и да защитават правата си чрез предявяване на иск в съда.

(80)

Когато авторите и артистите изпълнители лицензират или прехвърлят своите права, те очакват техните произведения и изпълнения да бъдат използвани. Въпреки това следва да има случаи, в които произведения или изпълнения, правата върху които са били лицензирани или прехвърлени, изобщо не се използват. Когато тези права са били прехвърлени като изключителни, авторите и артистите изпълнители не могат да се обърнат към друг партньор, който да използва техните произведения или изпълнения. В такъв случай, след изтичането на разумен срок авторите и артистите изпълнители следва да могат да се възползват от механизъм за оттегляне на права, който да им позволява да прехвърлят или лицензират своите права на друго лице. Тъй като използването на произведения или изпълнения може да варира в зависимост от секторите, биха могли да бъдат предвидени специфични разпоредби на национално равнище, за да се вземат предвид особеностите на секторите, като например аудиовизуалния сектор, или на произведенията или изпълненията, по-специално като се предвидят преклузивни срокове за упражняване на правото на оттегляне. С цел да се защитят законните интереси на приобретателите на права или лицензополучателите и да се предотвратят злоупотреби, както и за да се вземе предвид, че е необходим определен период от време, преди да започне действителното използване на дадено произведение или изпълнение, авторите и артистите изпълнители следва да могат да упражнят правото на оттегляне в съответствие с определени процедурни изисквания и едва след изтичането на определен срок от сключването на лицензионното споразумение или на споразумението за прехвърляне. На държавите членки следва да бъде разрешено да уреждат упражняването на правото на оттегляне по отношение на произведения или изпълнения, които включват повече от един автор или артист изпълнител, като се отчита относителното значение на индивидуалния принос на всеки от тях.

(81)

Разпоредбите относно прозрачност, механизми за приспособяване на договорите и алтернативни процедури за решаване на спорове, установени в настоящата директива, следва да бъдат със задължителен характер и страните не следва да могат да се отклоняват от тези разпоредби, независимо дали са включени в договорите между автори, артисти изпълнители и техните договорни партньори или в споразумения между тези партньори и трети страни, като например споразумения за неразкриване на информация. В резултат на това член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (17), следва да се прилага, така че когато всички други елементи, свързани с положението към момента на избора на приложимото право, се намират в една или повече държави членки, изборът на страните на приложимо право, различно от правото на държава членка, не засяга прилагането на разпоредбите относно прозрачност, механизми за приспособяване на договорите и алтернативни процедури за решаване на спорове, установени в настоящата директива, както те са въведени в държавата членка на сезирания съд.

(82)

Нищо в настоящата директива не следва да се тълкува като възпрепятстване на притежателите на изключителни права съгласно правото на Съюза в областта на авторското право да разрешават използването на техни произведения или други обекти безплатно, включително чрез неизключителни безплатни лицензии в полза на всички ползватели.

(83)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно модернизирането на някои аспекти на рамката на Съюза в областта на авторското право, за да се вземат предвид развитието на технологиите и новите канали за разпространение на защитено съдържание на вътрешния пазар, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но поради своя обхват, последици и трансгранично измерение могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(84)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално от Хартата. Настоящата директива съответно следва да се тълкува и прилага в съответствие с тези права и принципи.

(85)

Всяко обработване на лични данни по настоящата директива следва да зачита основните права, включително правото на неприкосновеност на личния и семейния живот и правото на защита на личните данни, уредени съответно в членове 7 и 8 от Хартата, и трябва да бъде съобразено с изискванията на Директива 2002/58/ЕО и Регламент (ЕС) 2016/679.

(86)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (18) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на такива документи е обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   Настоящата директива установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така установява правила за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти.

2.   С изключение на случаите по член 24, настоящата директива не променя и не засяга по никакъв начин съществуващите правила, съдържащи се в понастоящем действащите в тази област директиви, и по-специално директиви 96/9/ЕО, 2000/31/ЕО, 2001/29/ЕО, 2006/115/ЕО, 2009/24/ЕО, 2012/28/ЕС и 2014/26/ЕС.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)

„научноизследователска организация“ означава университет, включително неговите библиотеки, научноизследователски институт или друг субект, чиято основна цел е да извършва научни изследвания или да провежда образователни дейности, включващи извършването на научни изследвания:

а)

с нестопанска цел или чрез реинвестиране на всички печалби в своите научни изследвания; или

б)

в рамките на призната от държава членка мисия в обществен интерес;

по такъв начин, че предприятие с решаващо влияние върху организацията да не може да се ползва с привилегирован достъп до създадените от научните изследвания резултати;

2)

„извличане на информация от текст и данни“ означава автоматизиран аналитичен способ, чиято цел е да анализира текст и данни в цифрова форма, за да се създаде информация, включваща, но без да се ограничава до това – модели, тенденции и взаимовръзки;

3)

„институция за културно наследство“ означава общодостъпни библиотека или музей, архивно учреждение или институция в областта на филмовото или звукозаписното наследство;

4)

„публикация в пресата“ означава сбирка, съставена основно от литературни произведения с журналистически характер, но която може да включва и други произведения или други обекти и която:

а)

представлява обособена единица в периодично или редовно актуализирано издание под общо заглавие, като например вестник или списание с обща или специализирана насоченост;

б)

има за цел да предоставя на широката общественост информация във връзка с новините или други теми; и

в)

се публикува в която и да е медия по инициатива на доставчик на услуги и под неговата редакционна отговорност и контрол.

Периодичните публикации, които се публикуват за научни или академични цели, като например научни списания, не са публикации в пресата за целите на настоящата директива;

5)

„услуга на информационното общество“ означава услуга по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

6)

„доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание“ означава доставчик на услуга на информационното общество, основната цел или една от основните цели на когото е да съхранява и да предоставя достъп на публиката до голям брой защитени от авторското право произведения или други защитени обекти, качени от ползватели на услугата на този доставчик, които той организира и популяризира с цел реализиране на печалба.

Доставчиците на услуги като онлайн енциклопедии с нестопанска цел, образователни и научни хранилища с нестопанска цел, платформи за разработване и споделяне на софтуер с отворен код, доставчици на електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972, онлайн пазари, услуги „в облак“ между стопански субекти и услуги „в облак“, които позволяват на ползвателите да качват съдържание за собствена употреба, не се считат за доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание по смисъла на настоящата директива.

ДЯЛ II

МЕРКИ ЗА АДАПТИРАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЯТА И ОГРАНИЧЕНИЯТА КЪМ ЦИФРОВАТА И ТРАНСГРАНИЧНАТА СРЕДА

Член 3

Извличане на информация от текст и данни за целите на научните изследвания

1.   Държавите членки предвиждат изключение от правата, предвидени в член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, член 2 от Директива 2001/29/ЕО и член 15, параграф 1 от настоящата директива, за възпроизвеждане или извличане на откъси, извършени от научноизследователски организации и институции за културно наследство за целите на научни изследвания, извличането на информация от текст и данни от произведения или други обекти, до които имат правомерен достъп.

2.   Копия на произведения или други обекти, направени в съответствие с параграф 1, се съхраняват при подходящо ниво на сигурност и могат да бъдат запазени за целите на научните изследвания, включително за потвърждаване на резултатите от научните изследвания.

3.   Правоносителите имат право да прилагат мерки за гарантиране на сигурността и целостта на мрежите и базите данни, където се хостват произведенията или другите обекти. Тези мерки не надхвърлят необходимото за постигането на посочената по-горе цел.

4.   Държавите членки насърчават носителите на права, научноизследователските организации и институциите за културно наследство да определят съгласувани между тях най-добри практики по отношение на изпълнението на задължението и на мерките, посочени съответно в параграфи 2 и 3.

Член 4

Изключение или ограничение по отношение на извличането на информация от текст и данни

1.   Държавите членки предвиждат изключение или ограничение по отношение на правата, предвидени в член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, член 2 от Директива 2001/29/ЕО, член 4, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2009/24/ЕО и член 15, параграф 1 от настоящата директива, за възпроизвеждане или извличане на откъси от произведения или други обекти, до които лицата имат правомерен достъп, за целите на извличането на информация от текст и данни.

2.   Възпроизвеждането и извличането на откъси, извършени съгласно параграф 1, могат да бъдат запазени, докогато това е необходимо за целите на извличането на информация от текст и данни.

3.   Изключението или ограничението, предвидено в параграф 1, се прилага, при условие че използването на произведения и други обекти, посочено в параграф 1 не е изрично запазено от правоносителите върху тях по подходящ начин, като например машинночетими средства в случаите на съдържание, което е предоставено на публично разположение онлайн.

4.   Настоящият член не засяга прилагането на член 3 от настоящата директива.

Член 5

Използване на произведения и други обекти в рамките на цифрови и трансгранични преподавателски дейности

1.   Държавите членки предвиждат изключение или ограничение за правата, посочени в член 5, букви а), б), г) и д) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО, член 4, параграф 1 от Директива 2009/24/ЕО и член 15, параграф 1 от настоящата директива, за да позволят цифровото използване на произведения и други обекти единствено за целите на илюстрирането при преподаване до степен, която е оправдана от преследваната нестопанска цел, при условие че такова използване:

а)

се осъществява под отговорността на образователна институция, в нейните помещения или на други места, или посредством сигурна електронна среда, достъпна единствено за учениците или студентите и преподавателите от тази образователна институция; и

б)

е съпроводено от посочване на източника, включително името на автора, освен ако това се окаже невъзможно.

2.   Независимо от член 7, параграф 1, държавите членки могат да предвидят, че приетото по параграф 1 изключение или ограничение не се прилага или не се прилага по отношение на конкретни видове използване или конкретни видове произведения или други обекти, като например материал, който е предназначен главно за образователния пазар, или музикални партитури, доколкото на пазара лесно могат да се намерят подходящи лицензии за действията, посочени в параграф 1 от настоящия член и отговарящи на потребностите и спецификите на образователните институции.

Държавите членки, които решат да се възползват от първа алинея от настоящия параграф, предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицензиите за действията, посочени в параграф 1, от настоящия член са на разположение по подходящ начин и са видими по подходящ начин за образователните институции.

3.   Използването на произведения и други обекти единствено за целите на илюстрирането при преподаване чрез сигурни електронни среди в съответствие с разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящия член, се смята за реализирано единствено в държавата членка, където е установена образователната институция.

4.   Държавите членки може да предвиждат справедливо обезщетение за правоносителите за използването на техни произведения или други обекти съгласно параграф 1.

Член 6

Опазване на културното наследство

Държавите членки предвиждат изключение за правата, посочени в член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, член 2 от Директива 2001/29/ЕО, член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2009/24/ЕО и член 15, параграф 1 от настоящата директива, за да позволят на институциите за културното наследство да правят копия от произведения или други обекти, които се намират постоянно в техните колекции, във всеки формат и на всеки носител, за целите на опазването на такива произведения или други обекти и до степента, необходима за съхранението им.

Член 7

Общи разпоредби

1.   Всяка договорна разпоредба, която противоречи на предвидените в членове 3, 5 и 6 изключения, не подлежи на изпълнение.

2.   Член 5, параграф 5 от Директива 2001/29/ЕО се прилага за изключенията и ограниченията, предвидени в настоящия дял. Първа, трета и пета алинея на член 6, параграф 4 от Директива 2001/29/ЕО се прилагат за членове 3 — 6 от настоящата директива.

ДЯЛ III

МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЛИЦЕНЗИОННИТЕ ПРАКТИКИ И ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ПО-ШИРОК ДОСТЪП ДО СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА 1

Произведения извън търговско обращение и други обекти

Член 8

Използване на произведения извън търговско обращение и други обекти от институции за културно наследство

1.   Държавите членки предвиждат, че организация за колективно управление може, в съответствие с предоставените ѝ правомощия от правоносителите, да сключва неизключителна лицензия за нестопански цели с институция за културно наследство за възпроизвеждането, разпространението, публичното разгласяване или предоставяне на публично разположение на произведения или други обекти извън търговско обращение, които се намират постоянно в колекциите на институцията, независимо дали всички носители на права, обхванати от лицензията, са оправомощили организацията за колективно управление, при условие че:

а)

организацията за колективно управление, въз основа на предоставените ѝ правомощия от правоносителите, е достатъчно представителна за правоносителите върху съответния вид произведения или други обекти и за правата, които са предмет на лицензията; и

б)

равното третиране на всички правоносители е гарантирано по отношение на лицензионните условия.

2.   Държавите членки предвиждат изключение или ограничение по отношение на правата, предвидени в член 5, букви а), б), г) и д) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО, член 4, параграф 1 от Директива 2009/24/ЕО и член 15, параграф 1 от настоящата директива, с цел да позволят на институциите за културно наследство да предоставят произведения или други обекти извън търговско обращение, които се намират постоянно в техните колекции, за нестопански цели, при условие че:

а)

е посочено името на автора или на всеки друг установим правоносител, освен когато това се окаже невъзможно; и

б)

тези произведения или други обекти се предоставят на уебсайтове с нестопанска цел.

3.   Държавите членки предвиждат, че изключението или ограничението, предвидено в параграф 2 се прилага само за видове произведения или други обекти, за които не съществува организация за колективно управление, която да отговаря на условията, установени в параграф 1, буква а).

4.   Държавите членки предвиждат, че всички правоносители могат по всяко време, лесно и ефективно, да изключат своите произведения или други обекти от лицензионния механизъм, установен в параграф 1, или от прилагането на изключението или ограничението, установено в параграф 2, или като цяло, или в специфични случаи, включително след сключването на лицензия или след началото на съответното използване.

5.   Счита се, че едно произведение или друг обект е извън търговско обращение, когато добросъвестно може да се направи предположение, че произведението или обектът в своята цялост не е предоставено на публично разположение чрез обичайните търговски канали, след като е било положено разумно усилие да бъде установено дали е предоставено на публично разположение.

Държавите членки могат да предвидят специфични критерии, като например крайна дата, за да се определи дали техните произведения и други обекти могат да бъдат лицензирани в съответствие с параграф 1, или да бъдат използвани съгласно изключението или ограничението, установено в параграф 2. Такива критерии не трябва да надхвърлят необходимото и разумното и не изключват възможността да се определи, че даден набор от произведения или други обекти в неговата цялост е извън търговско обращение, когато е разумно да се предположи, че всички произведения или други обекти са извън търговско обращение.

6.   Държавите членки предвиждат, че лицензиите, посочени в параграф 1, следва да се изискват от организация за колективно управление, която е представителна за държавата членка, в която е установена институцията за културното наследство.

7.   Настоящият член не се прилага за група от произведения или други обекти извън търговско обращение, ако въз основа на разумното усилие, посочено в параграф 5, съществуват доказателства, че такива групи се състоят предимно от:

а)

произведения или други обекти, различни от кинематографични или аудиовизуални произведения, публикувани за пръв път или — в отсъствие на публикуване, излъчени за пръв път в трета държава;

б)

кинематографични или аудиовизуални произведения, чиито продуценти са със седалище или обичайно местопребиваване в трета държава; или

в)

произведения или други обекти на граждани на трети държави, когато, след полагането на разумно усилие, не може да се установи държавата членка или третата държава съгласно букви а) и б).

Чрез дерогация от първата алинея, настоящият член се прилага, когато организацията за колективно управление е достатъчно представителна, по смисъла на буква а) от параграф 1, за правоносителите в съответната трета държава.

Член 9

Трансгранично използване

1.   Държавите членки гарантират, че лицензиите, предоставени в съответствие с член 8, може да позволят използването на произведения или други обекти извън търговско обращение от институциите за културно наследство в която и да е държава членка.

2.   Счита се, че използването на произведения и други обекти по силата на изключението или ограничението, предвидено в член 8, параграф 2, се извършва единствено в държавата членка, където е установена институцията за културното наследство, която предприема това използване.

Член 10

Мерки за публичност

1.   Държавите членки гарантират, че информацията от институциите за културно наследство, организациите за колективно управление или съответните публични органи за целите на идентифицирането на намиращите се извън търговско обращение произведения или други обекти, обхванати от разрешение, предоставено в съответствие с член 8, параграф 1, или използвани по силата на изключението или ограничението, посочено в член 8, параграф 2, както и информацията относно съществуващите възможности за правоносителите съгласно посоченото в член 8, параграф 4, и, веднага щом е налична и по целесъобразност, информацията относно страните по лицензията, обхванатите територии и използване са постоянно, лесно и ефективно достъпни в публичен единен онлайн портал, считано от най-малко шест месеца преди произведенията или другите обекти да бъдат разпространени, публично разгласени или предоставени на публично разположение в съответствие с разрешението или по силата на изключението или ограничението.

Порталът се създава и управлява от Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012.

2.   Държавите членки предвиждат, че ако е необходимо за общата осведоменост на правоносителите, се предприемат допълнителни подходящи мерки за публичност по отношение на способността на организациите за колективно управление да лицензират произведения или други обекти в съответствие с член 8, предоставените разрешения, използването им по силата на изключението или ограничението, посочено в член 8, параграф 2, и съществуващите възможности за правоносителите, съгласно посоченото в член 8, параграф 4.

Посочените в първата алинея от настоящия параграф подходящи мерки за публичност се предприемат в държавата членка, където се иска разрешение в съответствие с член 8, параграф 1, или, за използване по силата на изключението или ограничението, посочено в член 8, параграф 2 – в държавата членка, където е установена институцията за културно наследство. Ако са налице доказателства, като произхода на произведенията или другите обекти, че осведомеността на носителите на права може да бъде повишена по-ефективно в други държави членки или в трети държави, такива мерки за публичност обхващат и тези държави членки и трети държави.

Член 11

Диалог със заинтересованите страни

Държавите членки се консултират с правоносителите, организациите за колективно управление и институциите за културно наследство във всеки сектор, преди да определят специфични критерии съгласно член 8, параграф 5, и насърчават редовния диалог между представителните организации на ползвателите и правоносителите, включително организациите за колективно управление, и всички други организации на заинтересовани страни, с цел, въз основа на специфичен за всеки отделен сектор подход, да се утвърди значението и ползата от лицензионните механизми по член 8, параграф 1 и да се осигури, че гаранциите за правоносителите, посочени в настоящата глава, са ефективни.

ГЛАВА 2

Мерки за улесняване на колективното лицензиране

Член 12

Колективно лицензиране с разширено действие

1.   Държавите членки могат да предвидят, доколкото се отнася до използването в рамките на тяхната национална територия и при спазване на гаранциите, предвидени в настоящия член, че когато организация за колективно управление, която е предмет на националните правила, с които се прилага Директива 2014/26/ЕС, в съответствие с предоставените ѝ правомощия от правоносителите, сключи лицензионно споразумение за използването на произведения или други обекти:

а)

такова споразумение може да бъде разширено, за да се прилага към правата на правоносителите, които не са дали разрешение тази организация за колективно управление да ги представлява чрез възлагане, лиценз или други договорни условия; или

б)

по отношение на такова споразумение, организацията е юридически оправомощена или се предполага, че представлява носителите на права, които не са дали разрешение на организацията по съответен начин.

2.   Държавите членки гарантират, че лицензионният механизъм, посочен в параграф 1, се прилага само в строго определени области на използване, в които получаването на разрешение от правоносителите на индивидуална основа обикновено е обременяващо и непрактично до степен, която прави изискваната лицензионна сделка малко вероятна поради естеството на използването или поради видовете произведения или други обекти, за които се отнася, и че този механизъм за лицензиране защитава законните интереси на носителите на права.

3.   За целите на параграф 1, държавите членки предвиждат следните гаранции:

а)

организацията за колективно управление, въз основа на своите правомощия, е достатъчно представителна за правоносителите върху съответния вид произведения или други обекти и за правата, които са предмет на разрешението за съответната държава членка;

б)

на всички правоносители е гарантирано равно третиране, включително по отношение на лицензионните условия;

в)

правоносителите, които не са дали разрешение на организацията, предоставяща разрешението, могат по всяко време лесно и ефективно да изключат своите произведения или други обекти от лицензионния механизъм, установен в съответствие с настоящия член; и

г)

предприети са подходящи мерки за публичност, за да бъдат информирани правоносителите относно възможността на организацията за колективно управление да лицензира произведения или други обекти, относно лицензирането, което се извършва в съответствие с настоящия член, както и относно съществуващите възможности за правоносителите, съгласно посоченото в буква в), като се започва от разумен период преди произведенията или другите обекти да бъдат използвани по силата на лицензията. Мерките за публичност трябва да бъдат ефективни, без да е необходимо всеки правоносител да бъде информиран поотделно.

4.   Настоящият член не засяга прилагането на колективни механизми за лицензиране с разширено действие в съответствие с други разпоредби на правото на Съюза, включително разпоредби, които допускат изключения или ограничения.

Настоящият член не се прилага по отношение на задължителното колективно управление на права.

Член 7 от Директива 2014/26/ЕС се прилага за лицензионния механизъм, предвиден в настоящия член.

5.   Когато държава членка предвижда в националното си право механизъм за лицензиране в съответствие с настоящия член, тази държава членка информира Комисията относно обхвата на съответните разпоредби от националното право, относно целите и видовете лицензии, които могат да бъдат въведени съгласно тези разпоредби, относно данните за контакт на организациите, които издават лицензи в съответствие с този механизъм за лицензиране, както и относно средствата за получаване на информация относно лицензирането и относно съществуващите възможности за носителите на права, съгласно посоченото в параграф 3, буква в). Комисията публикува тази информация.

6.   Въз основа на информацията, получена съгласно параграф 5 от настоящия член, и на обсъжданията в рамките на Комитета за контакти, създаден с член 12, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО до 10 април 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно използването в Съюза на лицензионните механизми, посочени в параграф 1 от настоящия член, въздействието им върху лицензирането и правоносителите, включително тези, които не са членове на предоставящата разрешения организация или които са граждани на друга държава членка или пребивават в друга държава членка, тяхната ефективност за улесняване на разпространението на културно съдържание и въздействието им върху вътрешния пазар, включително трансграничното предоставяне на услуги и конкуренцията. Този доклад се придружава, ако е целесъобразно, от законодателно предложение, включително по отношение на трансграничното въздействие на такива национални механизми.

ГЛАВА 3

Достъп до и наличност на аудиовизуални произведения на платформи за видео по заявка

Член 13

Механизъм за преговори

Държавите членки гарантират, че страните, които се сблъскват с трудности при лицензирането на права, когато желаят да сключат споразумение с цел предоставянето на разположение на аудиовизуални произведения на услуги за видео по заявка, могат да разчитат на съдействието на независим орган или на медиатори. Независимият орган, създаден или определен от държавата членка за целите на настоящия член, и медиаторите подпомагат страните при преговорите и им помагат да постигнат споразумение, включително, по целесъобразност, като им представят предложения.

Държавите членки информират Комисията за органа или медиаторите, посочени в параграф 1, не по-късно от 7 юни 2021 г. В случаите, когато държавите членки са избрали да разчитат на медиация, уведомлението до Комисията включва, когато е възможно, най-малко източника, от който може да бъде намерена съответната информация за упълномощените медиатори.

ГЛАВА 4

Произведения на визуалното изкуство, които са обществено достояние

Член 14

Произведения на визуалното изкуство, които са обществено достояние

Държавите членки предвиждат, че когато срокът на закрила на произведение на визуалното изкуство е изтекъл, всички материали, произтичащи от действие на възпроизвеждане на произведението, не са обект на авторското право или на сродните му права, освен ако материалът, получен в резултат на това действие на възпроизвеждане, е оригинален, в смисъл че е собствено интелектуално творение на автора.

ДЯЛ IV

МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ДОБРЕ ФУНКЦИОНИРАЩ ПАЗАР ЗА АВТОРСКИ ПРАВА

ГЛАВА 1

Права върху публикации

Член 15

Закрила на публикациите в пресата при онлайн използване

1.   Държавите членки предоставят на издателите на публикации в пресата, установени в държава членка, предвидените в член 2 и в член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО права при онлайн използване на техните публикации в пресата от доставчици на услуги на информационното общество.

Правата, предвидени в първа алинея, не се прилагат за използването за лични или нестопански цели на публикации в пресата от страна на индивидуални ползватели.

Защитата, предоставена съгласно първа алинея, не се прилага за действия по създаването на хипервръзки.

Правата, предвидени в първа алинея, не се прилагат по отношение на използването на отделни думи или много кратки откъси от публикация в пресата.

2.   Правата, предвидени в параграф 1, оставят непроменени и по никакъв начин не засягат правата, предвидени в правото на Съюза за авторите и другите правоносители, по отношение на произведенията и другите обекти, включени в публикация в пресата. Не се допуска позоваване на правата, предвидени в параграф 1, срещу въпросните автори и други носители на права, и по-специално те не лишават авторите и правоносителите от правото да използват своите произведения и други обекти отделно от публикацията в пресата, в която са включени.

Когато дадено произведение или друг обект са включени в публикация в пресата въз основа на неизключително разрешение, посочените в параграф 1 права не се противопоставят, за да се забрани използването от други получили разрешение ползватели. Правата, предвидени в параграф 1, не се противопоставят с цел забрана на използването на произведения или други обекти, за които закрилата е изтекла.

3.   Членове 5—8 от Директива 2001/29/ЕО, Директива 2012/28/ЕС и Директива (ЕС) 2017/1564 на Европейския парламент и на Съвета (19) се прилагат mutatis mutandis по отношение на правата, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

4.   Предвидените в параграф 1 права се погасяват две години след публикуването на публикацията в пресата. Този срок започва да тече от 1 януари на годината след датата, на която е излязла публикацията в пресата.

Параграф 1 не се прилага за публикации в пресата, публикувани за първи път преди 6 юни 2019 г.

5.   Държавите членки предвиждат, че автори на произведения, включени в публикация в пресата, получават подходящ дял от приходите, които издателите на публикации в пресата получават за използването на техните публикации в пресата от доставчиците на услуги на информационното общество.

Член 16

Право на справедливо обезщетение

Държавите членки могат да предвидят, че когато един автор прехвърля или отстъпва свое право на издател, прехвърлянето или лицензията представляват достатъчно правно основание за издателя да има право на дял от обезщетението за действителното използване на произведението по силата на изключение или ограничение на прехвърленото или отстъпеното право.

Първа алинея не засяга съществуващите и бъдещите разпоредби в държавите членки по отношение на правата за публично отдаване в заем.

ГЛАВА 2

Някои видове използване на защитено съдържание от онлайн услуги

Член 17

Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание

1.   Държавите членки предвиждат, че доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание извършва публично разгласяване или предоставяне на публично разположение за целите на настоящата директива, когато дава достъп на обществеността до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти, качени от нейните ползватели.

Следователно доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание получава разрешение от правоносителите, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/29/ЕО, например чрез сключване на лицензионно споразумение, за публично разгласяване или предоставяне на публично разположение на произведения или други обекти.

2.   Държавите членки предвиждат, че когато доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание получи разрешение, например чрез сключването на лицензионно споразумение, това разрешение обхваща също така действия, извършвани от ползватели на услугите, попадащи в обхвата на член 3 от Директива 2001/29/ЕО, когато те не действат на търговска основа или когато тяхната дейност не генерира значителни приходи.

3.   Когато доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание извършва действие по публично разгласяване или действие по предоставяне на публично разположение при условията, установени в настоящата директива, ограничението на отговорността по член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО не се прилага за ситуациите, обхванати от настоящия член.

Първа алинея от настоящия параграф не засяга евентуалното прилагане на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО по отношение на тези доставчици на услуги за цели, които попадат извън обхвата на настоящата директива.

4.   Ако не е дадено разрешение, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание носят отговорност за неправомерни действия по публично разгласяване, включително предоставяне на публично разположение, на защитени от авторското право произведения и други обекти, освен ако доставчиците на услуги докажат, че:

а)

са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и

б)

в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация; и във всеки случай

в)

са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б).

5.   Когато се определя дали доставчикът на услуги е изпълнил задълженията си по параграф 4 и с оглед принципа на пропорционалност, наред с другото, се вземат предвид следните елементи:

а)

видът, публиката и размерът на услугата, както и видът произведения или други обекти, качени от ползвателите на услугата; и

б)

наличието на подходящи и ефективни средства и тяхната цена за доставчиците на услуги.

6.   Държавите членки предвиждат, че по отношение на нови доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание, чиито услуги са били предоставени на публично разположение в Съюза за по-малко от три години и чийто годишен оборот е под 10 милиона евро по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (20), условията съгласно режима за отговорност, установен в параграф 4, се ограничават до спазването на параграф 4, буква а) и до това да действат експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление, за да преустановят достъпа до произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, или за да свалят тези произведения или други обекти от своите уебсайтове.

Когато средният месечен брой на отделните посетители на такива доставчици на услуги надвишава 5 милиона, изчислени въз основа на предходната календарна година, те също така трябва да докажат, че са положили всички възможни усилия за предотвратяване на допълнително качване на произведенията и другите обекти, за които са постъпили уведомления и правоносителите са предоставили съответна и необходима информация.

7.   Сътрудничеството между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите не води до предотвратяване на наличието на произведения или други обекти, качвани от ползватели, които не нарушават авторското право и сродните му права, включително когато тези произведения или други обекти са обхванати от изключение или ограничение.

Държавите членки гарантират, че при качването и предоставянето на публично разположение на съдържание, генерирано от потребителите, в онлайн услугите за споделяне на съдържание, потребителите във всяка държава членка могат да разчитат на което и да е от следните съществуващи изключения или ограничения:

а)

цитиране, критика, обзор;

б)

използване с цел карикатура, пародия или имитация.

8.   Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол.

Държавите членки предвиждат, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание предоставят на правоносителите по тяхно искане адекватна информация относно функционирането на техните практики във връзка със сътрудничеството, посочено в параграф 4, а когато между доставчиците на услуги и правоносителите се сключват лицензионни споразумения – информация относно използването на съдържанието, обхванато от споразуменията.

9.   Държавите членки предвиждат доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание да въвежда ефективен и експедитивен механизъм за подаване на жалби и за правна защита, който е на разположение на ползвателите на услугата в случай на спорове относно преустановяването на достъпа до или премахването на произведения или други обекти, качени от тях.

Когато правоносителите поискат да бъде преустановен достъпа до техни конкретни произведения или други обекти или тези произведения или други обекти да бъдат премахнати, те надлежно обосновават причините за своите искания. Жалбите, подадени чрез предвидения в първа алинея механизъм, се обработват без ненужно забавяне, а решенията за преустановяване на достъпа до или за отстраняване на каченото съдържание подлежат на човешка преценка. Държавите членки гарантират също така, че са налице механизми за извънсъдебно решаване на спорове. Тези механизми дават възможност споровете да бъдат разрешавани безпристрастно и не трябва да лишават ползвателя от правната защита, предоставяна от националното право, без да се засягат правата на ползвателите да прибягват до ефективни средства за правна защита. По-конкретно държавите членки гарантират, че ползвателите имат достъп до съд или друг компетентен правораздавателен орган, за да се позовават на приложимостта на изключение или ограничение по отношение на правилата на авторското право и сродните му права.

Настоящата директива по никакъв начин не засяга законното използване, като например използването съгласно изключенията или ограниченията, предвидени в правото на Съюза, и не води до идентифициране на отделни потребители, нито до обработването на лични данни, освен в съответствие с Директива 2002/58/ЕО и Регламент (ЕС) 2016/679.

Доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание информират своите потребители в своите общи условия, че те могат да използват произведения и други обекти съгласно изключенията или ограниченията на авторското право и сродните му права, предвидени в правото на Съюза.

10.   Считано от 6 юни 2019 г. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, организира диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите. Комисията, в консултация с доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание, правоносителите, сдруженията на ползвателите и други съответни заинтересовани страни и като взема предвид резултатите от диалозите със заинтересованите страни, издава насоки за прилагането на настоящия член, по-специално по отношение на сътрудничеството, посочено в параграф 4. Когато се обсъждат най-добрите практики, се обръща специално внимание, наред с другото, на необходимостта от баланс между основните права и използването на изключения и ограничения. За целите на диалога със заинтересованите страни сдруженията на ползвателите имат достъп до подходяща информация от доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание относно функционирането на техните практики във връзка с параграф 4.

ГЛАВА 3

Справедливо възнаграждение по договорите за използване с автори и артисти изпълнители

Член 18

Принцип на подходящото и пропорционално възнаграждение

1.   Държавите членки гарантират, че когато авторите и артистите изпълнители лицензират или прехвърлят своите изключителни права за използване на техните произведения или други обекти, те имат право да получат подходящо и пропорционално възнаграждение.

2.   При прилагането в националното право на установения в параграф 1 принцип държавите членки са свободни да използват различни механизми и да вземат предвид принципа на свобода на договаряне и справедлив баланс на права и интереси.

Член 19

Задължение за прозрачност

1.   Държавите членки гарантират, че авторите и артистите изпълнители получават редовно и не по-малко от веднъж годишно и с оглед на особеностите на всеки сектор актуална, релевантна и всеобхватна информация за използването на техните произведения и изпълнения от страните, на които са отстъпили по лицензия или прехвърлили своите права, или от техните правоприемници, особено по отношение на начините на използване, всички реализирани приходи и дължимото възнаграждение.

2.   Държавите членки гарантират, че когато правата, посочени в параграф 1, са били лицензирани впоследствие, авторите и артистите изпълнители или техните представители получават при поискване от подлицензополучателите допълнителна информация, в случай че първият им договорен партньор не разполага с цялата информация, която би била необходима за целите на параграф 1.

Когато се изисква тази допълнителна информация, първият договорен партньор на авторите и артистите изпълнители предоставя информация за самоличността на тези подлицензополучатели.

Държавите членки могат да предвидят, че всяко искане до подлицензополучателите съгласно първа алинея се отправя пряко или непряко чрез договорния партньор на автора или на артиста изпълнител.

3.   Задължението по параграф 1 трябва да е съразмерно и ефективно, за да гарантира висока степен на прозрачност във всеки сектор. Държавите членки могат да предвидят, че в надлежно обосновани случаи, в които произтичащата от задължението по параграф 1 административна тежест би станала несъразмерна с оглед на получените от използването на произведението или изпълнението приходи, задължението е ограничено до видовете и нивото на информация, която може разумно да се очаква в такива случаи.

4.   Държавите членки могат да решат, че задължението по параграф 1 от настоящия член не се прилага, когато приносът на автора или артиста изпълнител е незначителен спрямо цялостното произведение или изпълнение, освен ако авторът или артистът изпълнител докаже, че се нуждае от информацията за упражняване на правата си по член 20, параграф 1 и изисква информацията за тази цел.

5.   Държавите членки могат да предвидят, че за споразумения, които подлежат или се основават на споразумения за колективно договаряне, правилата за прозрачност на съответното споразумение за колективно договаряне се прилагат, при условие че тези правила отговарят на критериите, установени в параграфи 1 — 4.

6.   Когато е приложим член 18 от Директива 2014/26/ЕС, установеното в параграф 1 на настоящия член задължение не се прилага по отношение на споразумения, сключени от субектите, определени в член 3, букви а) и б) от настоящата директива, или от други субекти, по отношение на които се прилагат националните правила за изпълнение на настоящата директива.

Член 20

Механизъм за приспособяване на договорите

1.   Държавите членки гарантират, че при липсата на споразумение за колективно договаряне, предвиждащо съпоставим механизъм, авторите и артистите изпълнители или техните представители имат право да предявят претенция за подходящо, допълнително и справедливо възнаграждение от страната, с която са сключили договор за упражняване на права, или от нейните правоприемници, когато първоначално договореното възнаграждение се окаже несъразмерно ниско в сравнение с всички последващи съответни приходи от използването на произведенията или изпълненията.

2.   Параграф 1 от настоящия член не се прилага по отношение на споразумения, сключени от субектите, определени в член 3, букви а) и б) от Директива 2014/26/ЕС, или от други субекти, по отношение на които вече се прилагат националните правила за изпълнение на настоящата директива.

Член 21

Алтернативна процедура за решаване на спорове

Държавите членки предвиждат, че споровете относно задължението за прозрачност по член 19 и механизма за приспособяване на договорите по член 20 могат да се отнесат за решаване чрез доброволна, алтернативна процедура за извънсъдебно решаване на спорове. Държавите членки гарантират, че представителните организации на авторите и артистите изпълнители могат да инициират такива процедури по конкретно искане на един или повече автори или артисти изпълнители.

Член 22

Право на оттегляне

1.   Държавите членки гарантират, че когато автор или артист изпълнител е отстъпил чрез лиценз или е прехвърлил своите права върху произведение или друг защитен обект на изключителна основа, той има право да оттегли изцяло или частично лиценза или прехвърлянето на права, ако произведението или друг защитен обект не се използва.

2.   В националното право могат да бъдат предвидени специални разпоредби за механизма за оттегляне, установен в параграф 1, като се вземат предвид:

а)

особеностите на различните сектори и различните видове произведения и изпълнения; както и

б)

когато произведение или друг защитен обект включва приноса на повече от един автор или артист изпълнител, относителното значение на индивидуалния принос и законните интереси на всички автори и артисти изпълнители, засегнати от прилагането на механизма за оттегляне от отделен автор или артист изпълнител.

Държавите членки могат да изключат произведения или други обекти от прилагането на механизма за оттегляне, ако тези произведения или други обекти обикновено включват приноса на множество автори или артисти изпълнители.

Държавите членки могат да предвидят, че механизмът за оттегляне може да се прилага в рамките на определен срок, когато такова ограничение е надлежно обосновано от особеностите на сектора или от вида на съответното произведение или друг обект.

Държавите членки могат да предвидят, че авторите или артистите изпълнители могат да решат да прекратят изключителността на договора, вместо да оттеглят лиценза или прехвърлянето на правата.

3.   Държавите членки предвиждат, че оттеглянето, предвидено в параграф 1, може да се упражнява само след разумен срок след сключването на лицензията или на споразумението за прехвърляне на правата. Авторът или артистът изпълнител уведомява лицето, на което са били лицензирани или прехвърлени правата, и определя подходящ срок, в рамките на който да се извършва използването на лицензираните или прехвърлените права. След изтичането на този срок авторът или артистът изпълнител може да реши да прекрати изключителността на договора, вместо да оттегли лицензията или прехвърлянето на правата.

4.   Параграф 1 не се прилага, ако правата не се упражняват главно поради обстоятелства, за които е разумно да се очаква, че ще бъдат отстранени от автора или артиста изпълнител.

5.   Държавите членки могат да предвидят, че всяка договорна разпоредба, която се отклонява от механизма за оттегляне, предвиден в параграф 1, подлежи на изпълнение само ако се основава на споразумение за колективно договаряне.

Член 23

Общи разпоредби

1.   Държавите членки гарантират, че никоя договорна разпоредба, която възпрепятства спазването на членове 19, 20 и 21, не подлежи на изпълнение по отношение на авторите и артистите изпълнители.

2.   Държавите членки предвиждат, че членове 18 — 22 от настоящата директива не се прилагат за авторите на компютърни програми по смисъла на член 2 от Директива 2009/24/ЕО.

ДЯЛ V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

Изменения на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО

1.   Директива 96/9/ЕО се изменя, както следва:

а)

В член 6, параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б)

когато се използва с единствената цел за илюстриране при преподаване или научно изследване, с уговорката да е посочен източникът, и в обем, оправдан от нестопанската цел, която се преследва, без да се накърняват изключенията и ограниченията, предвидени в Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета (*1);

(*1)  Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).“"

б)

В член 9 буква б) се заменя със следното:

„б)

в случай на извличане за илюстриране при преподаване или научно изследване, с уговорката да е посочен източникът, и в обем, оправдан от нестопанската цел, която се преследва, без да се накърняват изключенията и ограниченията, предвидени в Директива (ЕС) 2019/790;“.

2.   Директива 2001/29/ЕО се изменя, както следва:

а)

В член 5, параграф 2 буква в) се заменя със следното:

„в)

по отношение на специфични действия на възпроизвеждане, извършвани от общодостъпни библиотеки, учебни заведения или музеи, или от архивни учреждения, които нямат за цел пряка или непряка икономическа или търговска изгода, без да се накърнява изключението, предвидено в Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета (*2);

(*2)  Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).“"

б)

В член 5, параграф 3 буква а) се заменя със следното:

„а)

използване с единствена цел за илюстриране при преподаване или научни изследвания, с уговорката да е посочен източникът, включително името на автора, освен ако това се окаже невъзможно, и доколкото е оправдано от преследваната нестопанска цел, без да се накърняват изключенията и ограниченията, предвидени в Директива (ЕС) 2019/790;“.

в)

В член 12, параграф 4 се добавят следните букви:

„д)

да проучи въздействието от транспонирането на Директива (EС) 2019/790 върху функционирането на вътрешния пазар и да посочи всички трудности при транспонирането;

е)

да улеснява обмена на информация за съответното развитие на законодателството и съдебната практика, както и за практическото прилагане на мерките, предприети от държавите членки за изпълнение на Директива (ЕС) 2019/790;

ж)

да обсъжда всички други въпроси, които възникват във връзка с прилагането на Директива (EС) 2019/790.“

Член 25

Връзка с изключенията и ограниченията, предвидени в други директиви

Държавите членки могат да приемат или запазят в сила по-общи разпоредби, които са съвместими с предвидените в директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО изключения и ограничения, за начините на използване или областите, обхванати от предвидените в настоящата директива изключения или ограничения.

Член 26

Прилагане във времето

1.   Настоящата директива се прилага за всички произведения и други обекти, защитени от националното право в областта на авторското право към 7 юни 2021 г.

2.   Настоящата директива се прилага, без да се засягат сключените актове и придобитите права преди 7 юни 2021 г.

Член 27

Преходна разпоредба

По отношение на споразуменията за лицензиране или прехвърляне на права на автори и артисти изпълнители се прилага задължението за прозрачност по член 19, считано от 7 юни 2022 г.

Член 28

Защита на личните данни

Обработването на лични данни в рамките на настоящата директива се извършва в съответствие с Директива 2002/58/ЕО и Регламент (ЕС) 2016/679.

Член 29

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, в срок до 7 юни 2021 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 30

Преглед

1.   Не по-рано от 7 юни 2026 г. Комисията извършва преглед на настоящата директива и представя основните констатации от него в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

До 7 юни 2024 г. Комисията прави оценка на въздействието на специфичния режим на отговорност, предвиден в член 17 и приложим към доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание, които имат годишен оборот под 10 милиона евро и чиито услуги са били предоставени на публично разположение в Съюза от по-малко от три години съгласно член 17, параграф 6, и ако е целесъобразно, предприема действия в съответствие със заключенията от оценката си.

2.   Държавите членки предоставят на Комисията необходимата информация за изготвянето на доклада, посочен в параграф 1.

Член 31

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 32

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 17 април 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

G. CIAMBA


(1)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 27.

(2)  ОВ C 207, 30.6.2017 г., стр. 80.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 15 април 2019 г.

(4)  Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни (ОВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20).

(5)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно определени правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(6)  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).

(7)  Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 28).

(8)  Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно правната закрила на компютърните програми (ОВ L 111, 5.5.2009 г., стр. 16).

(9)  Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения (ОВ L 299, 27.10.2012 г., стр. 5).

(10)  Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 72).

(11)  Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г. за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на задачи, свързани с гарантирането на спазването на правата на интелектуална собственост, включително обединяването на представители на публичния и частния сектор в Европейска обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост (ОВ L 129, 16.5.2012 г., стр. 1).

(12)  Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 г. относно координацията на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими за спътниково излъчване и кабелно препредаване (ОВ L 248, 6.10.1993 г., стр. 15).

(13)  Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(14)  Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(15)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(16)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(17)  Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6).

(18)  ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(19)  Директива (ЕС) 2017/1564 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2017 г. относно определени позволени видове използване на определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 242, 20.9.2017 г., стр. 6).

(20)  Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определенията за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).